Преди 79 години издъхва Райко Алексиев, убит от комунистите заради карикатура за Сталин
На 18 ноември през далечната 1944 година издъхва българският художник, карикатурист, фейлетонист, кинематографист, издател и държавник Райко Алексиев, откакто е пребит да гибел свиреп от „ националната власт ".
Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, афишира формалния мотив за присъдата. Това е подигравка на вожда на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Висарионович Сталин с секира в ръка, от която капе кръв.
Срещу Алексиев има и обвиняване поради вица му, че британският каучук е разтеглив, холандският - още по-еластичен, само че най-еластичен е съветският галош, побрал 150 милиона души.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик и е потомък на остаряла българска фамилия с корени в Солун. Всестранно надареният юноша приключва Художествената академия и литература в Софийския университет. В началото на професионалната си кариера поредно работи във вестниците „ Македония ", „ Зора ", „ Българан ", „ Смях ", където натрупва огромен опит. Пише сатиричната страница „ Смях и закачки " на в. „ Зора ", където през 1931 година стартира да печата и своята „ Хумористична история за българите ". През 1932 година Райко Алексиев взима заеми от няколко банки и самичък финансира основаването на комичен вестник.
В първите години след появяването на изданието той самичък рисува карикатурите, написа публикациите, фейлетоните и смехотворните миниатюри. „ Щурец " се списва в дома на Алексиев и излиза повече от десетилетие през 30-те и началото на 40-те години.
„ Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен уред за всичко, което беше „ фотографирал " в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора ", споделя в спомените си брачната половинка му – актрисата Весела Грънчарова, представена от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова.
Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално прочут измежду съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва изявленията си. През 30-те години „ Щурец " е на челно място измежду печатните издания в България, тиражът му доближава 50 000, отбелязва Мария Захариева в обява за живота и творчеството на Райко Алексиев в Blgari.eu.
Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, афишира формалния мотив за присъдата. Това е подигравка на вожда на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Висарионович Сталин с секира в ръка, от която капе кръв.
Срещу Алексиев има и обвиняване поради вица му, че британският каучук е разтеглив, холандският - още по-еластичен, само че най-еластичен е съветският галош, побрал 150 милиона души.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик и е потомък на остаряла българска фамилия с корени в Солун. Всестранно надареният юноша приключва Художествената академия и литература в Софийския университет. В началото на професионалната си кариера поредно работи във вестниците „ Македония ", „ Зора ", „ Българан ", „ Смях ", където натрупва огромен опит. Пише сатиричната страница „ Смях и закачки " на в. „ Зора ", където през 1931 година стартира да печата и своята „ Хумористична история за българите ". През 1932 година Райко Алексиев взима заеми от няколко банки и самичък финансира основаването на комичен вестник.
В първите години след появяването на изданието той самичък рисува карикатурите, написа публикациите, фейлетоните и смехотворните миниатюри. „ Щурец " се списва в дома на Алексиев и излиза повече от десетилетие през 30-те и началото на 40-те години.
„ Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен уред за всичко, което беше „ фотографирал " в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора ", споделя в спомените си брачната половинка му – актрисата Весела Грънчарова, представена от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова.
Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално прочут измежду съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва изявленията си. През 30-те години „ Щурец " е на челно място измежду печатните издания в България, тиражът му доближава 50 000, отбелязва Мария Захариева в обява за живота и творчеството на Райко Алексиев в Blgari.eu.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ