18 май 1877 г. Самарското знаме
На 18 май 1877 година образуваното в Плоещ българско опълчение получава Самарското знаме. То е ушито от монахините на Иверския девически манастир (гр. Самара) от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и надлежно надписи: „ Города Самара, болгарскому народу в 1876 году “ и „ Да воскреснет Бог и расточится врази его. “
На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, отпред с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специфична гала, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният гвоздей е закован от остарелият поборник войводата дядо Цеко Петков, който смъква калпак и с вдигнат към небето взор възкликва:
„ Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, дами и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане дълготраен мир и благополучие. “
Когато завършва церемонията, руква пороен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна мълния. Всичко това било изтълкувано като предсказание за положително начало и залог за триумф на освободителното дело.
Самарското знаме, до момента в който траят военните дейности на Бъларското опълчение, се развява над сражаващите се опълченци и ги въодушевява да демонстрират чудеса от подвиг.
Известно е, че Самарското знаме е знак на Освобождението ни от турско иго. Но съвсем не са познати чудесата, които Божията майка прави посредством Самарското знаме. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 година Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве единствено за един ден умират петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била избавена от плен и поругаване. Така Самарското знаме слага началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Месец по късно стартират епичните сражения на Шипка. Командирите подреждат всички съветски бойци и български опълченци преди пердах да пеят химна, отдаден на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка биват арестувани, а съперникът отхвърлен. Пленени османски бойци описват: „ Ние виждахме, че сте малко хора, само че внезапно, незнайно от кое място при вас се озова пехота, артилерия и още конница и ние бяхме принудени да отстъпим! “
Години по-късно тази преживелица разказва един съветски офицер на монасите от съветския манастир „ Св. Пантелеймон “ на Атон. Своят роман той приключва с думите: „ Явна е била дивната протекция на Света Богородица над нашата войска…Тя точно се е сторила на съперника огромното голям брой воини! “
Но въпреки всичко да отбележим, че знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под насрещен неприятелски огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични старания и цената на живота си съумява да избави знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след яростен ръкопашен пердах от непринудено формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и други.
Носено е и в борбата при Шипка и Шейновската борба.
След войната III-а Опълченска тайфа е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна тайфа и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев.
През 1881 година дружината получава друго знаме и сред 1881 и 1946 година Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия).
В 1946 година е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до през днешния ден в камера при специфични условия.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 година се състои юбилейно честване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска тайфа – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За смелост. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За смелост, като знакът му е вграден в богато декорираната ръкохватка.
През 1958 година са направени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния боен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 година реставрационният отдел на Военно-историческия музей създава друго копие за музея.
През 2004 година президентът на България Георги Първанов подарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. През 2006 година монахините от Княжевския манастир „ Покров на Пресвета Богородица “ подаряват на Военно-историческия музей пето тъкмо копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на армията за военни ритуали.
На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, отпред с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специфична гала, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният гвоздей е закован от остарелият поборник войводата дядо Цеко Петков, който смъква калпак и с вдигнат към небето взор възкликва:
„ Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, дами и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане дълготраен мир и благополучие. “
Когато завършва церемонията, руква пороен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна мълния. Всичко това било изтълкувано като предсказание за положително начало и залог за триумф на освободителното дело.
Самарското знаме, до момента в който траят военните дейности на Бъларското опълчение, се развява над сражаващите се опълченци и ги въодушевява да демонстрират чудеса от подвиг.
Известно е, че Самарското знаме е знак на Освобождението ни от турско иго. Но съвсем не са познати чудесата, които Божията майка прави посредством Самарското знаме. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 година Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве единствено за един ден умират петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била избавена от плен и поругаване. Така Самарското знаме слага началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Месец по късно стартират епичните сражения на Шипка. Командирите подреждат всички съветски бойци и български опълченци преди пердах да пеят химна, отдаден на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка биват арестувани, а съперникът отхвърлен. Пленени османски бойци описват: „ Ние виждахме, че сте малко хора, само че внезапно, незнайно от кое място при вас се озова пехота, артилерия и още конница и ние бяхме принудени да отстъпим! “
Години по-късно тази преживелица разказва един съветски офицер на монасите от съветския манастир „ Св. Пантелеймон “ на Атон. Своят роман той приключва с думите: „ Явна е била дивната протекция на Света Богородица над нашата войска…Тя точно се е сторила на съперника огромното голям брой воини! “
Но въпреки всичко да отбележим, че знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под насрещен неприятелски огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични старания и цената на живота си съумява да избави знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след яростен ръкопашен пердах от непринудено формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и други.
Носено е и в борбата при Шипка и Шейновската борба.
След войната III-а Опълченска тайфа е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна тайфа и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев.
През 1881 година дружината получава друго знаме и сред 1881 и 1946 година Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия).
В 1946 година е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до през днешния ден в камера при специфични условия.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 година се състои юбилейно честване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска тайфа – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За смелост. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За смелост, като знакът му е вграден в богато декорираната ръкохватка.
През 1958 година са направени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния боен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 година реставрационният отдел на Военно-историческия музей създава друго копие за музея.
През 2004 година президентът на България Георги Първанов подарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. През 2006 година монахините от Княжевския манастир „ Покров на Пресвета Богородица “ подаряват на Военно-историческия музей пето тъкмо копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на армията за военни ритуали.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ