Изборите в Русия с очакван край, каква е интригата
На 18 март руснаците за седми път ще избират президент на страната. Основната конспирация на тези избори ще бъде изборната интензивност, а не кой ще бъде новият собственик на Кремъл, тъй като актуалният президент Владимир Путин води с гигантска преднина пред своите съперници.
Изборите ще стартират довечера в Далечния изток и ще приключат в 21.00 часа московско време в Калининград, като ще се гласоподава на територия обхващаща 11 часови зони. Право на глас имат към 110 милиона жители на Руската Федерация.
Около 500 хиляди представители на другите служби, министерства и ведомства ще обезпечават сигурността по време на изборите.
Русия е федеративна република от президентски вид, въпреки че съгласно някои откриватели тя е президентско-парламентарна република с необятни компетенции на президента. Държавният глава се избира за период от 6 години с скрито гласоподаване на директни избори. Един и същи човек не може да заема президентския пост повече от два пъти подред.
Президентът има редица значими компетенции: управлява външната политика; той е висш главнокомандващ на Въоръжените сили; назначава със единодушието на Държавната дума министър-председателя на страната; взема решение за оставката на правителството; има правото да издава укази, които работят на цялата територия на Русия.
Според данните от последното социологическо изследване на Общоруския център за изследване на публичното мнение пред изборните урни имат намерение да застанат 74% от гласоподавателите.
За Владимир Путин са подготвени да гласоподават
сред 69-73% от руснаците, за претендента на комунистите Павел Грудинин – 10-14%, за Владимир Жириновски – 8-12%, за Ксения Собчак – 2-3%, за Григорий Явлински – 1-2%.
Избирателната интензивност на предходните избори през 2012 година бе към 65%, а Путин беше определен с 63% от гласовете.
Ако бъде определен за президент, това ще е четвъртият мандат за Владимир Путин и той ще може да ръководи страната до 2024 година За последните 100 години той към този момент е вторият най-дълго управлявал общественик на Русия след Сталин.
На изборите ще вземат участие 8 претенденти: Владимир Путин /независим/, Павел Грудинин /КПРФ/, Владимир Жириновски /ЛДПР/; Ксения Собчак / “Гражданска самодейност “/, Максим Сурайкин / “Комунистите на Русия “/, Борис Титов /Партията на растежа/, Сергей Бабурин /партия Руски обществен съюз/ и Григорий Явлински /Яблоко/.
След разпадането на Съветския съюз в края на 1991 година Русия има трима президенти. Това са Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев.
Борис Елцин
Елцин умря на 23 април 2007 година
Той е първият демократично определен държавен глава на Русия. В резултат на провелите се на 12 юни 1991 година избори Елцин е определен за президент на Руската руска федеративна социалистическа република, която по това време е една от 15 съюзни републики в Съюз на съветските социалистически републики. За него гласоподават 57% от гласоподавателите, побеждава петима претенденти. Два месеца по-късно е изправен пред първото си огромно тестване – опитът за прелом против Михаил Горбачов. Елцин печели доверието на жителите поради смелите си дейности по време на августовските събития на 1991 година, където той е дружно с тях на барикадите по улиците на Москва. След отдръпването на Михаил Горбачов и разпадането на Съюза през декември същата година, Елцин резервира поста си към този момент като държавен глава на Руската федерация.
По време на неговото ръководство стартират икономическите промени в Русия, трансформиращи страната от планова социалистическа стопанска система в пазарна. Прилага се шоковата терапия, либерализират се цените и се прави приватизация. В резултат на тази политика богатствата в Русия се концентрират в дребна група от облагодетелствани, наричана олигарси. Мнозинството от съветски жители обаче е губещо и е обречено на беднотия.
Елцин е избран отново за президент през 1996 година, побеждавайки водача на КПРФ Генадий Зюганов. През втория си мандат той е изгубил своята мощ и страда от разнообразни заболявания, в страната процъфтява корупцията и проведената престъпност. Икономическата обстановка в Русия продължава да се утежнява, стига се до оповестяване на дефолт през август 1998 година Елцин се отдръпва изненадващо от своя пост на 31 декември 1999 година в интерес на министър-председателя Владимир Путин.
Елцин има положителни отношение с първия демократично определен президент на България Желю Желев, който му оказва мощна морална поддръжка през август 1991 година На идната година по време на визитата си в България Желев убеждава Елцин да признае независимостта на Република Македония под нейното конституционно име, което е огромен триумф на българската дипломация.
Владимир Путин
Владимир Путин е вторият президент на Русия и вторият най-дълго управлявал съветски общественик за последните 100 години след Октомврийската гражданска война /1917 г./. От 2000 до 2008 година той има два поредни четиригодишни мандата. Първите му години в Кремъл съответстват с удобната икономическа обстановка и високите цени на суровините, преди всичко нефт и природен газ. Това му разрешава да води сполучлива икономическа политика, да заплати задълженията на страната и да натрупа един от най-големите златно-валутни запаси в Европа.
Въпреки икономическия напредък и стабилизацията на Русия Путин е упрекван в авторитаризъм и оттегляне от правилата на демократичната страна, в налагането на цензура и ограничението на свободата на словото, в построяването на система, която ще получи названието „ суверенна народна власт “.
По времето на Путин българо-руските връзки ще се засилват след десетилетието на застой през 90-те години. Русия ще предложи на България да взе участие в три огромни енергийни плана – газопровода „ Южен поток “, петролопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ „ Белене “. Договорите за тях се подписват по време на визитата на Путин през януари 2008 година в София. На нея той за пръв път ще показа в чужбина и своя правоприемник Дмитрий Медведев.
Дмитрий Медведев
Той единственият президент на Русия, който не се кандидатира за втори мандат. Медведев влиза в Кремъл в извънредно удобна конюнктура, въпреки че над страната се появяват към този момент първите сенки поради избухналата международна икономическа рецесия през 2008 година и усложняването на интернационалната конюнктура. Путин се стопира на Медведев за правоприемник не на последно място и поради неговите демократични възгледи, като знак на поклон към Запада.
Още в първите месеци на мандата на новоизбрания държавен глава връзките на Руския със Запада са сложени на тестване.
През август 2008 година избухва краткотрайна война сред Русия и Грузия за Абхазия и Южна Осетия. В резултат на нея Москва съумява да откъсне тези два анклава, само че по време на спора с ясно око се виждат огромните проблеми на съветската войска. Русия е подтикната да организира военни промени свързани с имената на министрите Анатолий Сердюков и Сергей Шойгу, които дават резултат по време на идващия конфликт с Украйна през 2014 година Конфликтът с Грузия хвърля подозрения, до каква степен Медведев е независим състезател, тъй като самодейността е в ръцете на Владимир Путин, който е министър председател.
Най-големият триумф на Медведев е рестартирането на връзките със Съединени американски щати, където на власт е определен нов президент – Барак Обама. Двамата подписват Договора за СНВ-3, който редуцира в допълнение нуклеарните арсенали на двете суперсили. Споразумението става допустимо и поради отхвърли на новата американска администрация да размести детайли на ПРО на територията на Полша и Чехия.
Във вътрешен проект Медведев става основател на построяването на огромен софтуерен парк в Сколково, който би трябвало да приюти съветските високотехнологични компании. За образец е взета Силициевата котловина в Калифорния, която Медведев посещава по време на една от визитите си в Съединени американски щати.
В връзките с България не престават договарянията по трите огромни енергийни планове с новото държавно управление на премиера Бойко Борисов. През ноември 2010 година страната ни е посетена от премиера Путин. Като по време на визитата Русия показва подготвеност да даде прекомерно цена на АЕЦ „ Белене “ и да откри задгранични вложители. В последна сметка последователно един по един пропадат трите българо-руски плана. Първи е спрян петролопроводът Бургас-Александруполис, а напролет на 2012 година и АЕЦ „ Белене “, за който съветската страна завежда дело против НЕК и го печели през 2016 година, осъждайки ни да платим към 600 милиона евро.
През втората половина на 2011 година излиза наяве, че Путин ще се завърне в Кремъл. Това провокира острото неодобрение на Запада, който избира да беседва със считания за демократичен Медведев, вместо с твърдия Путин. В Москва също има няколко цивилен митинга, само че те по никакъв метод не могат да попречат на завръщането на Путин, който е избран отново с внушителните 63% напролет на 2012 година
И още веднъж Путин
Третият мандат на Путин, който към този момент е шестгодишен, е белязан от присъединението на Крим през март 2014 година и присъединяване на Русия в спора в Източна Украйна, налагането на западни наказания и ответните съветски контрасанкции, политическата изолираност на Русия от Европейския съюз и Северна Америка, съветската интервенция във войната в Сирия, продължителната криза и спада на цените на петрола.
Присъединяването на Крим е кулминационната точка в ръководството на Владимир Путин. Неговият рейтинг доближава рекордните над 80% утвърждение. В същото време това е началото на мощно опълчване със Запада, което не е приключило. Страната заплаща висока цена – обезценка на рублата, намаление на виталния стандарт на елементарния руснак, налагането на наказания, което мощно визира самочувствието на Русия, претендираща за ролята на една от водещите международни сили наред със Съединени американски щати и Китай.
И въпреки съветската стопанска система да е 11-та по величина в света и да се завръща към траекторията на растежа през 2017 година с помощта на постоянните цени на петрола, Москва е изправена пред съществени проблеми свързани с модернизацията. На първо място това е въпросът за намаляването на ролята на страната в стопанската система, която непрекъснато нараства през последните 18 години, през които Путин господства властта в Русия.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Изборите ще стартират довечера в Далечния изток и ще приключат в 21.00 часа московско време в Калининград, като ще се гласоподава на територия обхващаща 11 часови зони. Право на глас имат към 110 милиона жители на Руската Федерация.
Около 500 хиляди представители на другите служби, министерства и ведомства ще обезпечават сигурността по време на изборите.
Русия е федеративна република от президентски вид, въпреки че съгласно някои откриватели тя е президентско-парламентарна република с необятни компетенции на президента. Държавният глава се избира за период от 6 години с скрито гласоподаване на директни избори. Един и същи човек не може да заема президентския пост повече от два пъти подред.
Президентът има редица значими компетенции: управлява външната политика; той е висш главнокомандващ на Въоръжените сили; назначава със единодушието на Държавната дума министър-председателя на страната; взема решение за оставката на правителството; има правото да издава укази, които работят на цялата територия на Русия.
Според данните от последното социологическо изследване на Общоруския център за изследване на публичното мнение пред изборните урни имат намерение да застанат 74% от гласоподавателите.
За Владимир Путин са подготвени да гласоподават
сред 69-73% от руснаците, за претендента на комунистите Павел Грудинин – 10-14%, за Владимир Жириновски – 8-12%, за Ксения Собчак – 2-3%, за Григорий Явлински – 1-2%.
Избирателната интензивност на предходните избори през 2012 година бе към 65%, а Путин беше определен с 63% от гласовете.
Ако бъде определен за президент, това ще е четвъртият мандат за Владимир Путин и той ще може да ръководи страната до 2024 година За последните 100 години той към този момент е вторият най-дълго управлявал общественик на Русия след Сталин.
На изборите ще вземат участие 8 претенденти: Владимир Путин /независим/, Павел Грудинин /КПРФ/, Владимир Жириновски /ЛДПР/; Ксения Собчак / “Гражданска самодейност “/, Максим Сурайкин / “Комунистите на Русия “/, Борис Титов /Партията на растежа/, Сергей Бабурин /партия Руски обществен съюз/ и Григорий Явлински /Яблоко/.
След разпадането на Съветския съюз в края на 1991 година Русия има трима президенти. Това са Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев.
Борис Елцин
Елцин умря на 23 април 2007 година Той е първият демократично определен държавен глава на Русия. В резултат на провелите се на 12 юни 1991 година избори Елцин е определен за президент на Руската руска федеративна социалистическа република, която по това време е една от 15 съюзни републики в Съюз на съветските социалистически републики. За него гласоподават 57% от гласоподавателите, побеждава петима претенденти. Два месеца по-късно е изправен пред първото си огромно тестване – опитът за прелом против Михаил Горбачов. Елцин печели доверието на жителите поради смелите си дейности по време на августовските събития на 1991 година, където той е дружно с тях на барикадите по улиците на Москва. След отдръпването на Михаил Горбачов и разпадането на Съюза през декември същата година, Елцин резервира поста си към този момент като държавен глава на Руската федерация.
По време на неговото ръководство стартират икономическите промени в Русия, трансформиращи страната от планова социалистическа стопанска система в пазарна. Прилага се шоковата терапия, либерализират се цените и се прави приватизация. В резултат на тази политика богатствата в Русия се концентрират в дребна група от облагодетелствани, наричана олигарси. Мнозинството от съветски жители обаче е губещо и е обречено на беднотия.
Елцин е избран отново за президент през 1996 година, побеждавайки водача на КПРФ Генадий Зюганов. През втория си мандат той е изгубил своята мощ и страда от разнообразни заболявания, в страната процъфтява корупцията и проведената престъпност. Икономическата обстановка в Русия продължава да се утежнява, стига се до оповестяване на дефолт през август 1998 година Елцин се отдръпва изненадващо от своя пост на 31 декември 1999 година в интерес на министър-председателя Владимир Путин.
Елцин има положителни отношение с първия демократично определен президент на България Желю Желев, който му оказва мощна морална поддръжка през август 1991 година На идната година по време на визитата си в България Желев убеждава Елцин да признае независимостта на Република Македония под нейното конституционно име, което е огромен триумф на българската дипломация.
Владимир Путин
Владимир Путин е вторият президент на Русия и вторият най-дълго управлявал съветски общественик за последните 100 години след Октомврийската гражданска война /1917 г./. От 2000 до 2008 година той има два поредни четиригодишни мандата. Първите му години в Кремъл съответстват с удобната икономическа обстановка и високите цени на суровините, преди всичко нефт и природен газ. Това му разрешава да води сполучлива икономическа политика, да заплати задълженията на страната и да натрупа един от най-големите златно-валутни запаси в Европа.
Въпреки икономическия напредък и стабилизацията на Русия Путин е упрекван в авторитаризъм и оттегляне от правилата на демократичната страна, в налагането на цензура и ограничението на свободата на словото, в построяването на система, която ще получи названието „ суверенна народна власт “.
По времето на Путин българо-руските връзки ще се засилват след десетилетието на застой през 90-те години. Русия ще предложи на България да взе участие в три огромни енергийни плана – газопровода „ Южен поток “, петролопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ „ Белене “. Договорите за тях се подписват по време на визитата на Путин през януари 2008 година в София. На нея той за пръв път ще показа в чужбина и своя правоприемник Дмитрий Медведев.
Дмитрий Медведев
Той единственият президент на Русия, който не се кандидатира за втори мандат. Медведев влиза в Кремъл в извънредно удобна конюнктура, въпреки че над страната се появяват към този момент първите сенки поради избухналата международна икономическа рецесия през 2008 година и усложняването на интернационалната конюнктура. Путин се стопира на Медведев за правоприемник не на последно място и поради неговите демократични възгледи, като знак на поклон към Запада.
Още в първите месеци на мандата на новоизбрания държавен глава връзките на Руския със Запада са сложени на тестване.
През август 2008 година избухва краткотрайна война сред Русия и Грузия за Абхазия и Южна Осетия. В резултат на нея Москва съумява да откъсне тези два анклава, само че по време на спора с ясно око се виждат огромните проблеми на съветската войска. Русия е подтикната да организира военни промени свързани с имената на министрите Анатолий Сердюков и Сергей Шойгу, които дават резултат по време на идващия конфликт с Украйна през 2014 година Конфликтът с Грузия хвърля подозрения, до каква степен Медведев е независим състезател, тъй като самодейността е в ръцете на Владимир Путин, който е министър председател.
Най-големият триумф на Медведев е рестартирането на връзките със Съединени американски щати, където на власт е определен нов президент – Барак Обама. Двамата подписват Договора за СНВ-3, който редуцира в допълнение нуклеарните арсенали на двете суперсили. Споразумението става допустимо и поради отхвърли на новата американска администрация да размести детайли на ПРО на територията на Полша и Чехия.
Във вътрешен проект Медведев става основател на построяването на огромен софтуерен парк в Сколково, който би трябвало да приюти съветските високотехнологични компании. За образец е взета Силициевата котловина в Калифорния, която Медведев посещава по време на една от визитите си в Съединени американски щати.
В връзките с България не престават договарянията по трите огромни енергийни планове с новото държавно управление на премиера Бойко Борисов. През ноември 2010 година страната ни е посетена от премиера Путин. Като по време на визитата Русия показва подготвеност да даде прекомерно цена на АЕЦ „ Белене “ и да откри задгранични вложители. В последна сметка последователно един по един пропадат трите българо-руски плана. Първи е спрян петролопроводът Бургас-Александруполис, а напролет на 2012 година и АЕЦ „ Белене “, за който съветската страна завежда дело против НЕК и го печели през 2016 година, осъждайки ни да платим към 600 милиона евро.
През втората половина на 2011 година излиза наяве, че Путин ще се завърне в Кремъл. Това провокира острото неодобрение на Запада, който избира да беседва със считания за демократичен Медведев, вместо с твърдия Путин. В Москва също има няколко цивилен митинга, само че те по никакъв метод не могат да попречат на завръщането на Путин, който е избран отново с внушителните 63% напролет на 2012 година
И още веднъж Путин
Третият мандат на Путин, който към този момент е шестгодишен, е белязан от присъединението на Крим през март 2014 година и присъединяване на Русия в спора в Източна Украйна, налагането на западни наказания и ответните съветски контрасанкции, политическата изолираност на Русия от Европейския съюз и Северна Америка, съветската интервенция във войната в Сирия, продължителната криза и спада на цените на петрола.
Присъединяването на Крим е кулминационната точка в ръководството на Владимир Путин. Неговият рейтинг доближава рекордните над 80% утвърждение. В същото време това е началото на мощно опълчване със Запада, което не е приключило. Страната заплаща висока цена – обезценка на рублата, намаление на виталния стандарт на елементарния руснак, налагането на наказания, което мощно визира самочувствието на Русия, претендираща за ролята на една от водещите международни сили наред със Съединени американски щати и Китай.
И въпреки съветската стопанска система да е 11-та по величина в света и да се завръща към траекторията на растежа през 2017 година с помощта на постоянните цени на петрола, Москва е изправена пред съществени проблеми свързани с модернизацията. На първо място това е въпросът за намаляването на ролята на страната в стопанската система, която непрекъснато нараства през последните 18 години, през които Путин господства властта в Русия.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ