Международен ден за опазване на паметниците на културата
На 18 април означаваме Международния ден за запазване на паметниците на културата. Денят се празнува от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. На този ден отдаваме дължимото на националното ни завещание, почитаме хората, отдадени на идеята за опазването му, което е извънредно виновна роля.
18 април е мотив да се притегли публичното внимание във всички страни по света към полезностите на личното им и общочовешкото културно завещание и да се приобщят нови участници към напъните за опазването на паметниците на културата.
От деветте български обекта в Списъка на културното и естествено завещание на ЮНЕСКО, седем са културни монументи - Боянската черква, Мадарския конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново (Русенско), Древния Несебър, Рилския манастир, Тракийската гробница в село Свещари (Разградско) и два естествени - Национален парк „ Пирин " и Биосферния резерват „ Сребърна ".
В Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО са: Чипровските килими, Нестинарството, Обичаят „ Сурва ", Бистришките баби, Събор на националното творчество в Копривщица.
Материалното и нематериалното културно благосъстояние могат да бъдат мотор за просперитета на България, защото подтикват локалната и националната стопанска система. Усилията на Министерството на туризма са фокусирани върху диверсифицирания туристически артикул и позиционирането на страната като търсена и конкурентна целогодишна дестинация с ясно разпознаваема национална еднаквост. Ето за какво министерството създаде 8 културно-исторически дестинации, които промотират България. Те сплотяват над 150 обекта в над 70 обитаеми места и са налични онлайн посредством интерактивни карти.
Културният туризъм остава измежду водещите цели в рекламната тактика на България. Световните трендове демонстрират, че ползата към пътуванията за опознаване на своята или непознатата просвета и история нараства. TripBarometer да вземем за пример откроява 6 трендове за 2016 година, като една от тях е, че изборът на дестинации ще се дефинира от съществуването на културни забележителности и специфични предложения. По света 47% от пътуващите споделят, че са посетили дадена дестинация поради културата и хората там. Според информация на Евробарометър за 2016 година 26% от интервюираните сочат културата като един от главните си претекстове за пътешестване, а за България този индикатор е 10%.
18 април е мотив да се притегли публичното внимание във всички страни по света към полезностите на личното им и общочовешкото културно завещание и да се приобщят нови участници към напъните за опазването на паметниците на културата.
От деветте български обекта в Списъка на културното и естествено завещание на ЮНЕСКО, седем са културни монументи - Боянската черква, Мадарския конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново (Русенско), Древния Несебър, Рилския манастир, Тракийската гробница в село Свещари (Разградско) и два естествени - Национален парк „ Пирин " и Биосферния резерват „ Сребърна ".
В Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО са: Чипровските килими, Нестинарството, Обичаят „ Сурва ", Бистришките баби, Събор на националното творчество в Копривщица.
Материалното и нематериалното културно благосъстояние могат да бъдат мотор за просперитета на България, защото подтикват локалната и националната стопанска система. Усилията на Министерството на туризма са фокусирани върху диверсифицирания туристически артикул и позиционирането на страната като търсена и конкурентна целогодишна дестинация с ясно разпознаваема национална еднаквост. Ето за какво министерството създаде 8 културно-исторически дестинации, които промотират България. Те сплотяват над 150 обекта в над 70 обитаеми места и са налични онлайн посредством интерактивни карти.
Културният туризъм остава измежду водещите цели в рекламната тактика на България. Световните трендове демонстрират, че ползата към пътуванията за опознаване на своята или непознатата просвета и история нараства. TripBarometer да вземем за пример откроява 6 трендове за 2016 година, като една от тях е, че изборът на дестинации ще се дефинира от съществуването на културни забележителности и специфични предложения. По света 47% от пътуващите споделят, че са посетили дадена дестинация поради културата и хората там. Според информация на Евробарометър за 2016 година 26% от интервюираните сочат културата като един от главните си претекстове за пътешестване, а за България този индикатор е 10%.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ