Страхотни имена имат повод да почерпят днес
На 17 юни светата ни черква уважава Св. мчци Мануил, Савел и Исмаил и Св. мчк Манасий Габровски.
Свети мъченици Мануил, Савел и Исмаил са трима братя, родом от Персия и били възпитани от майка си в християнска религия. По това време - в ІV век - имало към този момент прекалено много християни в Персия. Персийският цар изпратил тримата братя при император Юлиан да водят с него договаряния за мир. Юлиан, въпреки на младост да изповядвал християнската религия, по-късно се отрекъл от нея и ревниво изпълнявал всички езически обреди. Той правил някакво празненство в чест на боговете, когато пристигнали при него персийските пратеници. Те, несъмнено, не поискали да вземат присъединяване в това празненство и по заповед на Юлиан били затворени в тюрма.
На другия ден императорът ги повикал и ги убеждавал да се отрекат от християнството. Но те твърдо изповядвали вярата си и били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя изтърпели страданията мъжествено, като призовавали името Божие, и най-сетне по заръка на Юлиан, били посечени с меч. Когато ги посекли, станало мощно земетресение. Земята се разтворила и приела в себе си телата на св. мъченици, та да не могат враговете да ги изгорят, както бил заповядал императорът. Не след доста земята изхвърлила телата на мъчениците, с цел да могат християните да ги намерят и по християнски да ги погребат. Над техните мощи се правили доста чудеса и доста езичници, като видели чудесата, се обърнали в християнската религия.
Когато персийският цар чул, по какъв начин безчовечно Юлиан предал на гибел неговите пратеници, отправил армия против него. И Юлиан тръгнал против персийското царство, убеден в своята победа, само че бил изцяло разрушен и самичък позорно умрял за празненство на християните.
След 30 години от гибелта на св. мъченици Мануил, Савел и Исмаил император Теодосий Велики построил в Цариград храм на тяхно име.
Преподобномъченик Онуфрий е български светец, страдалец за християнската религия.
В някои църковни календари Св. Онуфрий Габровски попада под първото му монашеско име Св. Манасий Габровски.
Родил се е в Габрово от благочестиви и знатни родители. (Баща му, Дечо, по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон). На детето при Светото кръщение било обещано името Матей. Когато бил към този момент на 17 години, един път родителите му го санкционирали за някакво немирничество, и той безгрижно декларирал в наличието на турци, че ще одобри мохамеданската религия. В сходни случаи турците незабавно правили над далия такова заричане обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир "Успение Богородично ". Запазило се е поверие, че преподобномъченик Онуфрий тук е почнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуща Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба — да го приготви страдалчески героизъм. В продължение на четири месеца той се подготвял интензивно под управлението на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък — деня на Христовите премеждия — се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, само че той изрично отказал. Хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
Свети мъченици Мануил, Савел и Исмаил са трима братя, родом от Персия и били възпитани от майка си в християнска религия. По това време - в ІV век - имало към този момент прекалено много християни в Персия. Персийският цар изпратил тримата братя при император Юлиан да водят с него договаряния за мир. Юлиан, въпреки на младост да изповядвал християнската религия, по-късно се отрекъл от нея и ревниво изпълнявал всички езически обреди. Той правил някакво празненство в чест на боговете, когато пристигнали при него персийските пратеници. Те, несъмнено, не поискали да вземат присъединяване в това празненство и по заповед на Юлиан били затворени в тюрма.
На другия ден императорът ги повикал и ги убеждавал да се отрекат от християнството. Но те твърдо изповядвали вярата си и били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя изтърпели страданията мъжествено, като призовавали името Божие, и най-сетне по заръка на Юлиан, били посечени с меч. Когато ги посекли, станало мощно земетресение. Земята се разтворила и приела в себе си телата на св. мъченици, та да не могат враговете да ги изгорят, както бил заповядал императорът. Не след доста земята изхвърлила телата на мъчениците, с цел да могат християните да ги намерят и по християнски да ги погребат. Над техните мощи се правили доста чудеса и доста езичници, като видели чудесата, се обърнали в християнската религия.
Когато персийският цар чул, по какъв начин безчовечно Юлиан предал на гибел неговите пратеници, отправил армия против него. И Юлиан тръгнал против персийското царство, убеден в своята победа, само че бил изцяло разрушен и самичък позорно умрял за празненство на християните.
След 30 години от гибелта на св. мъченици Мануил, Савел и Исмаил император Теодосий Велики построил в Цариград храм на тяхно име.
Преподобномъченик Онуфрий е български светец, страдалец за християнската религия.
В някои църковни календари Св. Онуфрий Габровски попада под първото му монашеско име Св. Манасий Габровски.
Родил се е в Габрово от благочестиви и знатни родители. (Баща му, Дечо, по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон). На детето при Светото кръщение било обещано името Матей. Когато бил към този момент на 17 години, един път родителите му го санкционирали за някакво немирничество, и той безгрижно декларирал в наличието на турци, че ще одобри мохамеданската религия. В сходни случаи турците незабавно правили над далия такова заричане обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир "Успение Богородично ". Запазило се е поверие, че преподобномъченик Онуфрий тук е почнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуща Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба — да го приготви страдалчески героизъм. В продължение на четири месеца той се подготвял интензивно под управлението на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък — деня на Христовите премеждия — се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, само че той изрично отказал. Хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ