На 17 октомври са навършват 100 години от рождението на

Писателят е просто един от публиката, който случайно знае как да говори ~ Артър Милър

На 17 октомври са навършват 100 години от рождението на Артър Милър. Казват, че на всеки час някъде по света стартират подготовки на негова пиеса. Написаната единствено за шест седмици " Смъртта на комерсиалния пасажер " (1949) е най-често поставяната пиеса в света, в която се споделя за човек, който се саморазрушава с упоритата си религия в Американската фантазия.
Сам неин знак - наследник на полски евреин преселник, претърпял Голямата меланхолия, учил в държавно учебно заведение в Харлем - едвам на 33 годишна възраст получава премията " Пулицър ", " Тони " и премията на гилдията на нюйоркските критици, което е невиждан случай в историята на драматургията и до през днешния ден. За славата му способства и бракът му със секссимволът Мерилин Монро, за която е слабоизвестен фактът, че е била буен четец и след гибелта си оставя сбирка от над 400 книги.
Известни думи на Ганди са, че човек не би трябвало да се бори със злото, задоволително е единствено да го изобличи. Това и прави посредством тематиките в творчество си Милър - вади на показ кървящите рани на обществото: с романа си " Фокус " - антисемитизмът в Америка; с пиесите си; " Всички мои синове " - войната и търсещите облагодетелстване от нея; " Лов на вещици " - политическите репресии на маккартизма; " Поглед от моста " - имиграцията, както и още доста други. Общата картина е търсенето на нравственото достолепие на елементарния човек, държанието и логиката на психиката на личността в обществото. Публиката постоянно бива сложена пред тествания, които той позволява в положителен дух, търсейки религия в по-доброто развиване на човечеството. " Мисля, че е неточност въобще да търсиш вяра отвън себе си. "

" Най-добрата работа, която някой в миналото е писал, е тази, която го слага в неловко състояние - постоянно. "

През 1956 година Милър е извикан пред Комисията на долната камара на Съединени американски щати по дейности срещу Америка и е упрекнат, че не й спомага. За него Харолд Пинтър споделя: " Той беше извънредно самостоятелен. Не го харесваха доста в Щатите - беше прекомерно прям и сериозен към метода на живот там и към арогантността на това общество ".

В моите пиеси има дълбока подигравка, героите ми са смешни, само че това в реалност не буди смях, то е извънредно.

Човек би трябвало да има вяра, че литературата трансформира света, тъй като няма безапелационни доказателства за противното.

Ябълката не може да се върне към този момент на Дървото на познанието - един път щом сме прогледнали - обречени сме и сме изправени пред предизвикването да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.

Без отчуждение няма политика.

Където стартира изборът, свършва парадайса, свършва невинността. Какво е парадайса, в случай че не неявяване на потребност да избираш?

Предателството е единствената истина, която остава до края.

Моралът не е положително противоположно на злото, а ред противопоставен на хаоса.

Театърът е удивителен, тъй като в огромна степен всичко се случва инцидентно. Много наподобява на живота.

Не се поддавайте на мислите, че това, което не носи облага, няма никаква стойност.

Според мен е насъбран прекалено много опит в мислене по какъв начин да се управлява индивида, вместо по какъв начин да се освободи.

Трагедията е разследване от тоталната насила човек да прави оценка заслужено себе си.

Може би всичко, което човек прави е най-после да се окаже с верните съжаления.

Задачата на същинския интелектуалец се крие в разбор на илюзиите, с цел да открие техните аргументи.

За една епоха може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани главните й илюзии.

В нещастието би трябвало да съществува опция за победа.