"Екстазис" е новият роман на Радослав Бимбалов
На 17 май, сряда, от 19 часа в аулата на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " (София, ул. " Стефан Караджа " № 20), ще бъде показан романът " Екстазис " на Радослав Бимбалов, заяви издателство " Сиела ". В същия ден новата книга на известния информационен специалист ще се популяризира в книжарниците. " Сега острото перо на рекламиста, публицист и държавник се завръща с цялостна мощ в хипнотичния разказ " Екстазис ". Сред страниците му ви чака нова доза от плътната поетична прозаичност на Бимбалов, в същото време интимна и изящна, само че и безпощадна в мощните си прозрения за актуалния свят ", споделят от " Сиела ".
За книгата ще приказват писателят, публицист и книжовен критик Митко Новков, журналистката Силвия Недкова - сестра на създателя, и писателят и основен редактор на издателство " Сиела " Захари Карабашлиев. Откъс от " Екстазис " ще прочете известната актриса Яна Титова.
Радослав Бимбалов е роден през 1973 година в Пловдив. Създател е на една от най-креативните рекламни организации The Smarts. Романът " Екстазис " излиза тъкмо година след публикуването на сборника му с разкази " Млък ". Литературният дебют на Бимбалов е през 1999 година, с романа " Аз, Маниака ".
ОТЗИВИ
" Обичам книги, написани с нюх към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиат на разказването, където няма инцидентна дума и всеки ред отключва нови порти и сетива. В точката, от която приказва невидимият повествовател - събирач на последни дихания, се срещат гибел и обич, потиснатост и подигравка, боязън и успокоение. И една увличаща персонална история измежду непознатите истории за край. Отдавна не бях чел по този начин изтънчено написана книга като " Екстазис " на Радослав Бимбалов. " - Георги Господинов
" Потънете в " Екстазис ". Обещавам - ще се почувствате добре. Даже чудесно ще се почувствате. Толкова чудесно, че - сигурен съм - ще се тюхкате за какво е свършило това романно екстази. И тогава - към този момент пристрастени, може да се върнете и да го прочетете още веднъж. " - Митко Новков
Откъсът от " Екстазис " е възложен на " Дневник " от издателство " Сиела ".
Из " Екстазис " от Радослав Бимбалов
ПРОЛОГ
* * *
В
НОЩНИТЕ
ТРЕВИ
СВЕТЕШЕ
ЕкстазисС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
шпалир от чифтове дребни очи. Знаех чии са - лисичета, наизлезли от храстите. Двете гуми шумно дъвчеха тревата. Мъжът, вкопчен в кормилото, нахилено поемаше мухички с всяка глътка вятър. Бях яхнал седалката зад него и го виждах от близко - нищо не бе останало от кроткия човек, който срещнах оня ден. Лицето му бе накриво от еуфория, обезобразено от неописуемото наслаждение да препуска с голям, ръмжащ мотоциклет посред безспорен мрак.
Фарът не беше включен, нямаше смисъл. Мъжът, който натискаше до дъно ръчката на газта, по рождение живееше в непрекъсната мрачевина. Сега ми се стори, че незрящите му очи горят - другояче мътните му, безцветни зеници искряха налудничаво, втренчени в нищото.
Аз виждах макар нощта. Летях на задната седалка на мотор, ръководен от слепец, през настръхнали треви. Знаех какво следва, естествено. Затова и не трепнах, когато задната гума сервира и мотоциклетът стартира да се върти през трънаците и стреснатите лисичета, мачкайки мрака като оглупял, бляскав пумпал. Стигнахме до ръба на ненадейно появилото се дере и литнахме надолу. Падахме малко. Мотоциклетът се разруши с ужасяващ тропот в морските скали, а огънят лум¬на, с цел да ни усмири в мирен, съдбовен край.
Трябваше да съм починал там, долу, дружно със слепеца, подкарал този мотор, само че нямаше по какъв начин. Умрях години преди този момент.
ПОМНЯ
СВЕТЛИТЕ
ОТИШЛИ
СИ
дни, когато слънцето хрупаше житата настрана от пътя. Босите нозе на Лара, качени нехайно на таблото, зяпаха през предното стъкло, смехът ѝ литваше през отворения прозорец, с цел да се гони с пеперудите. Без да изпускам взор от пътя, усилвах музиката, а пръстите ми се шмугваха в червеникавите храсталаци на косите ѝ. Тя грабваше дланта ми, завърташе я към лицето си и допираше топли устни. Дъхът ѝ тръгваше по кожата ми, пропълзяваше нагоре към раменете и повдигаше косъмчетата на врата ми, с цел да завие към лицето и да се слее с моята съвсем невидима усмивка. " Ще бъдеш постоянно с мен, нали? " - опитваше се тя да надвика вятъра и музиката. " Отвъд и назад ", изкрещявах аз своята безконечна ключова дума.
Млък. РазказиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Лара. Момичето с ръждивите коси, както обичах да ѝ споделям, с цел да изваждам от нея оня бълбукащ смях, извиращ през мекото на устните ѝ. После я оставях да ми се нахвърля и да ме ръфа по врата с ръмжене, което вибрираше чак в пъпа ми.
Смисълът от политическото говорене в предизборните акции
" Млък " - излезе алманах с разкази на Радослав Бимбалов
Всичко, което би трябвало да знаете за:
За книгата ще приказват писателят, публицист и книжовен критик Митко Новков, журналистката Силвия Недкова - сестра на създателя, и писателят и основен редактор на издателство " Сиела " Захари Карабашлиев. Откъс от " Екстазис " ще прочете известната актриса Яна Титова.
Радослав Бимбалов е роден през 1973 година в Пловдив. Създател е на една от най-креативните рекламни организации The Smarts. Романът " Екстазис " излиза тъкмо година след публикуването на сборника му с разкази " Млък ". Литературният дебют на Бимбалов е през 1999 година, с романа " Аз, Маниака ".
ОТЗИВИ
" Обичам книги, написани с нюх към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиат на разказването, където няма инцидентна дума и всеки ред отключва нови порти и сетива. В точката, от която приказва невидимият повествовател - събирач на последни дихания, се срещат гибел и обич, потиснатост и подигравка, боязън и успокоение. И една увличаща персонална история измежду непознатите истории за край. Отдавна не бях чел по този начин изтънчено написана книга като " Екстазис " на Радослав Бимбалов. " - Георги Господинов
" Потънете в " Екстазис ". Обещавам - ще се почувствате добре. Даже чудесно ще се почувствате. Толкова чудесно, че - сигурен съм - ще се тюхкате за какво е свършило това романно екстази. И тогава - към този момент пристрастени, може да се върнете и да го прочетете още веднъж. " - Митко Новков
Откъсът от " Екстазис " е възложен на " Дневник " от издателство " Сиела ".
Из " Екстазис " от Радослав Бимбалов
ПРОЛОГ
* * *
В
НОЩНИТЕ
ТРЕВИ
СВЕТЕШЕ
шпалир от чифтове дребни очи. Знаех чии са - лисичета, наизлезли от храстите. Двете гуми шумно дъвчеха тревата. Мъжът, вкопчен в кормилото, нахилено поемаше мухички с всяка глътка вятър. Бях яхнал седалката зад него и го виждах от близко - нищо не бе останало от кроткия човек, който срещнах оня ден. Лицето му бе накриво от еуфория, обезобразено от неописуемото наслаждение да препуска с голям, ръмжащ мотоциклет посред безспорен мрак.
Фарът не беше включен, нямаше смисъл. Мъжът, който натискаше до дъно ръчката на газта, по рождение живееше в непрекъсната мрачевина. Сега ми се стори, че незрящите му очи горят - другояче мътните му, безцветни зеници искряха налудничаво, втренчени в нищото.
Аз виждах макар нощта. Летях на задната седалка на мотор, ръководен от слепец, през настръхнали треви. Знаех какво следва, естествено. Затова и не трепнах, когато задната гума сервира и мотоциклетът стартира да се върти през трънаците и стреснатите лисичета, мачкайки мрака като оглупял, бляскав пумпал. Стигнахме до ръба на ненадейно появилото се дере и литнахме надолу. Падахме малко. Мотоциклетът се разруши с ужасяващ тропот в морските скали, а огънят лум¬на, с цел да ни усмири в мирен, съдбовен край.
Трябваше да съм починал там, долу, дружно със слепеца, подкарал този мотор, само че нямаше по какъв начин. Умрях години преди този момент.
ПОМНЯ
СВЕТЛИТЕ
ОТИШЛИ
СИ
дни, когато слънцето хрупаше житата настрана от пътя. Босите нозе на Лара, качени нехайно на таблото, зяпаха през предното стъкло, смехът ѝ литваше през отворения прозорец, с цел да се гони с пеперудите. Без да изпускам взор от пътя, усилвах музиката, а пръстите ми се шмугваха в червеникавите храсталаци на косите ѝ. Тя грабваше дланта ми, завърташе я към лицето си и допираше топли устни. Дъхът ѝ тръгваше по кожата ми, пропълзяваше нагоре към раменете и повдигаше косъмчетата на врата ми, с цел да завие към лицето и да се слее с моята съвсем невидима усмивка. " Ще бъдеш постоянно с мен, нали? " - опитваше се тя да надвика вятъра и музиката. " Отвъд и назад ", изкрещявах аз своята безконечна ключова дума.
Лара. Момичето с ръждивите коси, както обичах да ѝ споделям, с цел да изваждам от нея оня бълбукащ смях, извиращ през мекото на устните ѝ. После я оставях да ми се нахвърля и да ме ръфа по врата с ръмжене, което вибрираше чак в пъпа ми.
Смисълът от политическото говорене в предизборните акции " Млък " - излезе алманах с разкази на Радослав Бимбалов Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ