Голям празник е! Спазват се строги обичаи с прошка и огън
На 17 март 2024 година означаваме празника Сирни заговезни, именуван още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник постоянно се празнува 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни стартират великденските пости.
По традиция на този празник младите фамилии отиват на посетители на своите родители, кръстници, по-възрастни родственици, както и при кумовете. Младите желаят амнистия на по-възрастните с думата „ Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо... “, а те им дават отговор – „ Простено да ти е, и от мен, и от Бога. " или „ Просто да ти е, Господ да прости. “
На Сирни заговезни желаеме амнистия от всички наши близки и другари, на които се извиняваме за провиненията през годината, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг. По традиция амнистия не си желаят единствено съпрузите, тъй като се знае, че на другия ден може отново да се скарат.
Вечерята
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На вечерната софра се поставят риба, масло, яйца, мляко, сирене, всевъзможни млечни артикули, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
Обичаят „ Хамкане с халва “
Един от най-обичаните ритуали – обичаят „ амкане “ или „ хамкане “ се прави точно след вечеря. След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
Пречистващата мощ на огъня
В неделя се палят огньове (клади) и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.
Затова празникът се назовава и Поклади. В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва злото от къщата.
Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите.
Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
Днес Християнската черква уважава и паметта на Преп. Алексий, човек Божий.
Той е роден в античен Рим по време на ръководството на Теодосий Велики. Родителите му решили да го оженят доста рано, макар неговото желание да се отдаде на Бога. Преди сватбата на Алексий му се явил му се Св. Павел, който му споделил: " Този, който обича татко и майка повече от мен, не е заслужен за мен ".
Пред самия олтар Алекси погледнал кръста с скрупули, след което безмълвно напуснал църквата, като изоставил всичките си близки. Прекарал 18 години в манастир в Сирия. Там станал доста почитан свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение постоянно било тематика на доста полемики освен сред монасите, само че и в обществото, на което служел.
Почти целия си умишлен живот светецът, в името на своето заричане към Бога, прекарал в безмълвие и укривал своята идентичност. Наказанията и лишенията, на които самичък се подложил поради съмнението си, били прекомерно жестоки и забулени в безмълвие.
Званието " Божи човек " той получил след гибелта си, заради своето мъжество и цялостно отдаване в работа на Бога.
Днес имен ден честват всички с имената Алеко, Алекса, Алексей, Алекси и Алексий.
