. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването

. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването на “Аполо 11 ” – първата пилотирана галактическа задача до повърхността на Луната. Тазгодишното честване несъмнено ще е по-весело от миналогодишното. През 2019-та НАСА към момента не беше възстановила своята дарба да праща независимо хора в космоса. Днес Съединени американски щати още веднъж има пилотирана галактическа стратегия, като астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен извършват задача на МКС в границите на полета на първия транспортен съд “Крю Драгън ”. Междувременно администрацията на Доналд Тръмп чертае проекти за нови пилотирани експедиции до Луната. 

Но без значение от обстоятелството, че НАСА още веднъж гледа напред, във въздуха не престават да витаят призраците от “Аполо ”. Сред нас са към момента и доста от осиротелите деца на програмата, които десетилетия наред чакат да се случи нещо значително в пилотираната космонавтика. 

Сираците на “Аполо ” е израз, посредством който галактическите специалисти разказват тези деца, израснали през 60-те години на предишния век. Те стават очевидци на първите американски разходки в открития космос, когато астронавтите от програмата “Джемини ” стъпват от външната страна на галактическите си кораби. По-късно претърпяват великия миг на 21 юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната. Но през идващите дълги десетилетия претърпяват съкрушаващо отчаяние, виждайки по-нататъшното развиване на галактическата стратегия.

Дуейн Дей разказва прелестно по какъв начин са се чувствали децата през 60-те години: представете си по какъв начин те наблюдават черно-белите телевизионни фрагменти от първите галактически задачи. И по-късно през 1968 година на огромния екран излиза великият филм на Артър Кларк и Стенли Кубрик “2001: Космическа авантюра ”, пресъздаващ визия на захранваното от нуклеарната енергетика бъдеще и великански въртящи се станции в орбита. За тези деца това е било ужасно прекарване, нюх за наближаващото бъдеще… и доста скоро това бъдеще им е брутално отнето.

Проблемът, написа Дей, е че децата не са разбирали геополитиката. Те даже не са знаели, че още преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да стъпят на Луната, тяхната ракета-носител “Сатурн 5 ” е била спряна от произвеждане.  Децата може би са чели книги и научно-популярни списания по тази причина по какъв начин човек ще стъпи на Марс, без да осъзнават, че по това време американският президент Ричард Никсън е обмислял да приключи пилотираната космонавтика напълно и даже да отстрани НАСА, с цел да пести пари. Даже възрастните биха останали сюрпризирани от гигантската пропаст сред това, което се е случвало пред публиката, и отрезвяващата действителност. 

Разочарованите, към този момент пораснали деца, обаче не стоят със скръстени ръце. Във кино лентата “Сираците на Аполо ” от 2008 година се споделя по какъв начин те, бивайки лишени от обещаното им бъдеще, вземат решение сами да си го построят. Създават самодейността “МирКорп ”, целяща да приватизира съветската орбитална станция “Мир ” и по този начин пилотираната космонавтика да бъде възродена. По това време (1999-2000 г.) съветската галактическа промишленост страда от дефицит на средства и станцията фактически е отдадена чартърен. Даже през първата половина на 2000 година самодейността съумява да изпрати екипаж към “Мир ” с частни пари! За страдание тези първични триумфи не са трайни … и всичко пропада.

Но с помощта на напъните на “МирКорп ” е даден ход на комерсиализацията на космоса, която продължава до ден сегашен. 

“Говори се, че има сираци на Аполо ”, написа през днешния ден журналистът Дъг Месие в Туитър. “Хора, които чакаха програмата да докара до велики неща, само че по-късно бяха съкрушително разочаровани. Това е правилно. Но не знам дали в миналото сме съумели да се оправим с призраците от Аполо. Фигуративно казано, призраците от Аполо ни преследват от 50 години ”. 

Месие е прав. Той разказва “Аполо ” като пирова победа – реализирана с големи старания и жертви, изискваща колосални запаси, и тъкмо поради това нетрайна. През миналите десетилетия НАСА се пробва от време на време да повтори “Аполо ”, само че в никакъв случай не съумява поради дефицит на средства и поддръжка. 

Днес ситуацията наподобява друго в съпоставяне всички предишни начинания. Натрупаният интернационален опит на Международната галактическа станция наподобява резистентен и добър модел за асимилиране на космоса. При това МКС е към този момент остаряла и наближава този миг, в който ще престане да бъде потребна. Изглежда, че към този момент има консенсус измежду американските политици в Конгреса, както и измежду сътрудниците на Съединени американски щати на МКС, че идната разумна стъпка ще би трябвало да е Луната.

Понастоящем има мотиви за оптимизъм, а един от тях е появяването на комерсиалната космонавтика. НАСА желае да усвоява Луната благодарение на частни компании. И въпреки всичко Месие се пита: до каква степен “комерсиална ” ще е програмата, в случай че американската галактическа организация се окаже единственият клиент на тези компании? 

НАСА към този момент работи по осъществяването на плана “Артемис ”, в границите на който чакаме да бъдат осъществени идващите пилотирани експедиции оттатък околоземна орбита. Но същинският въпрос е: до каква степен “Артемис ” ще устои във времето? 

Именно това е огромното безпокойство – че даже и програмата да успее, тя може да се разпадне и след няколко задачи до Луната още веднъж ще имаме сираци и призраци. 

Не мога да не се съглася с журналиста. “Аполо ” е несъмнено сполучлива стратегия, само че в икономическо и дори в геополитическо отношение е дала по-скоро неприятен образец по какъв начин би трябвало да се вършат нещата. Може единствено да се надяваме, че днешното потомство ще бъде по-мъдро и ще се поучи от предишното. 

Подкрепете положителните вести! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).