16 октомври 1912 г. Бомбардираме Одрин
На 16 октомври 1912 година след полета на българския боен аероплан „ Албатрос” над турските позиции и Одрин, поручик Радул Милков се завръща като първия авиатор в света, направил военен полет и хвърлил бомби над съперника. Неговото аеропланно поделение край Свиленград, на което е пълководец, включва храбри и подготвени за всеотдайност български орли – офицери, редови войници, доброволци, авиомеханици.
Славата на българската авиационна мощност, която стартира от Одринската епопея, е обвързвана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков. Той е пълководец с вродено самообладание и дръзновение, със завладяващо умеене да командва и въодушевява подчинените си с персонален образец. Радул Милков приключва 26-и випуск на Военното на Н.В. учебно заведение през септември 1906 година, а през 1912 година, след конкурс, реализира заветната си фантазия – отпътува на образование за летателна дееспособност. С отличен триумф поставя пилотски изпит, получава знака за дееспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С оповестяването на Балканската война е назначен за пълководец на 1-во аеропланно поделение на летището край Свиленград. Одринската епопея стартира с идването на поручик Радул Милков от Берлин, с цел да поеме частта си на готовото към този момент летище.
Рано сутринта, на 15 октомври, с трен идват първите колета български самолети. Всички дружно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа опитност и по нюх първия български „ Албатрос”. Командирът персонално полита в небесата, с цел да тества мотора... На слизане от самолета той взема непоколебимо решение – с техническите благоприятни условия на редови войник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е допустимо осъществяването на неподозирана бойна задача. „ Албатрос” още веднъж полита, само че този път на борда са двама – пълководец и редови войник, за аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е напълно къс – с цел да се пести време и рискът да е по-малък. Вечерта няколко фотоси към този момент са подготвени, само че въпреки всичко ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си споделят думата.
На другата заран командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето още веднъж над турските позиции.
На 16 октомври 1912 година сутринта са подготвени нови фотоси – този път превъзходни като качество.
Пак на 16 октомври 1912 година, към 9 часа сутринта, на летището идва генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му разпорежда задачата за разузнаване на съперника. Поручик Таракчиев, балонист, изявява предпочитание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването към този момент е сторено, по-важната цел е да се бомбардира съперника.
Два часа по-късно на летището са посрещнати първият военен авиатор в света поручик Радул Милков и наблюдаващият Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в международната бойна история редови войник Стоян Терзийски.
Славата на българската авиационна мощност, която стартира от Одринската епопея, е обвързвана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков. Той е пълководец с вродено самообладание и дръзновение, със завладяващо умеене да командва и въодушевява подчинените си с персонален образец. Радул Милков приключва 26-и випуск на Военното на Н.В. учебно заведение през септември 1906 година, а през 1912 година, след конкурс, реализира заветната си фантазия – отпътува на образование за летателна дееспособност. С отличен триумф поставя пилотски изпит, получава знака за дееспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С оповестяването на Балканската война е назначен за пълководец на 1-во аеропланно поделение на летището край Свиленград. Одринската епопея стартира с идването на поручик Радул Милков от Берлин, с цел да поеме частта си на готовото към този момент летище.
Рано сутринта, на 15 октомври, с трен идват първите колета български самолети. Всички дружно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа опитност и по нюх първия български „ Албатрос”. Командирът персонално полита в небесата, с цел да тества мотора... На слизане от самолета той взема непоколебимо решение – с техническите благоприятни условия на редови войник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е допустимо осъществяването на неподозирана бойна задача. „ Албатрос” още веднъж полита, само че този път на борда са двама – пълководец и редови войник, за аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е напълно къс – с цел да се пести време и рискът да е по-малък. Вечерта няколко фотоси към този момент са подготвени, само че въпреки всичко ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си споделят думата.
На другата заран командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето още веднъж над турските позиции.
На 16 октомври 1912 година сутринта са подготвени нови фотоси – този път превъзходни като качество.
Пак на 16 октомври 1912 година, към 9 часа сутринта, на летището идва генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му разпорежда задачата за разузнаване на съперника. Поручик Таракчиев, балонист, изявява предпочитание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването към този момент е сторено, по-важната цел е да се бомбардира съперника.
Два часа по-късно на летището са посрещнати първият военен авиатор в света поручик Радул Милков и наблюдаващият Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в международната бойна история редови войник Стоян Терзийски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ