16 ноември 1940 г. – Холокост: Третият райх създава Варшавското гето в окупирана Полша
На 16 ноември 1940 еврейският квартал във Варшава е наобиколен с ограда от бодлива тел, висока 3,5 метра, с която неговите поданици дефинитивно са откъснати от заобикалящия ги свят, напомня " Дойче веле ".
На 2 октомври 1940 година нацисткият губернатор на Варшава Лудвиг Фишер подписва заповед за основаването на изолиран „ еврейски жилищен квартал " в окупираната полска столица. Скоро по-късно градът с най-голямата еврейска общественост в довоенна Европа се трансформира в най-голямото гето на Стария континент.
През есента на 1939 година, когато Вермахтът атакува Полша, в страната живеят общо 3,5 милиона евреи – към 10% от цялото население. Окупаторите конфискуват цялата им благосъстоятелност и ги затварят в 400 гета.
Всеки, който бъде открит отвън гетото без позволение, го грози гибел. Варшавското гето на моменти е било населявано от близо 450 000 души, затворени на повърхност от едвам 4 квадратни километра.
„ Хигиената беше пагубна, тиф и туберкулоза се разпространяваха гладко из гетото. Всяка заран виждахме пред вратите трупове на умряли хора. Заравяха ги в всеобщи гробове ", спомня си починалият книжовен критик Марсел Райх-Раницки, оживял от Холокоста. За немските окупатори еврейският квартал представлявал нещо като туристическа атракция: нацистката организация KdF („ Сила посредством наслада " ) провела екскурзии с рейсове до гетото.
Хората там умирали главно от апетит. Според тогавашните разпореждания на нацистките окупатори, евреите в гетото получавали по 184 килокалории на ден, до момента в който „ нормата " за поляците била по 634 килокалории, а за германците - приблизително по 2 310 килокалории дневно.
Начало на всеобщите депортации
Гетата били замислени от нацистите като междинна спирка по пътя към лагерите за заличаване. Конференцията във Ванзее през януари 1942 година взима курс към „ дефинитивно решение на еврейския въпрос ", след което нацистите стартират да унищожават гетата и да изпращат техните жители в газовите камери.
От юли 1942 единствено в границите на 7 седмици от Варшава са депортирани 300 000 евреи, които по-късно са избити в концлагера Треблинка. В гетото остават към 35 000 души – главно млади мъже, които е трябвало да работят за немски предприятия.
Общо двайсет и пет хиляди жители на Варшавското гето съумяват да се укрият от управляващите преди депортациите, множеството от тях се причисляват към съпротивата.
Когато на 19 април 1943 в гетото нахлуват елементи от Секретен сътрудник, с цел да депортират последните останали там хора, ги очаквала изненада: жителите на гетото оказали гневна опозиция. Общо 750 въстаници, въоръжени единствено с револвери и ръчни гранати, съумяват да възпират близо две хиляди тежко въоръжени немски бойци, елементи от Секретен сътрудник и служители на реда в продължение на 3 седмици. Но в последна сметка въстаниците са победени. На 16 май 1943 германците срутват до основи огромната синагога, а СС-групенфюрер Юрген Щроп написа в отчета си, че във Варшава към този момент няма еврейски квартал.
