„Евровизия“ като бойно поле!: От диктатори и войни до забрани и скандали – мрачната страна на едно от най-великите музикални събития!
На 16 май във Виена се организира финалът на „ Евровизия 2026 “. Победител в юбилейното 70-о издание на състезанието на Европейския съюз за радио и телевизия за първи път стана България, показана от певицата DARA с песента „ Bangaranga “.
Конкурсът обаче мина на фона на най-мащабния протест в историята му. Заради присъединяване на Израел, Испания, Ирландия, Нидерландия, Исландия и Словения отхвърлиха да изпратят свои представители в Австрия. Освен това малките екрани в тези страни отхвърлиха да излъчват състезанието и вместо това демонстрираха документални филми за спора в Палестина.
Политиката преследва „ Евровизия “ още от 60-те години
Конфликтите към състезанието постоянно пораждат точно поради политика.
Първият сериозен конфликт на ползи е през 1969 година в Испания, когато страната към момента е ръководена от диктатора Франсиско Франко. Тогава Австрия бойкотира състезанието и отхвърля присъединяване в страна без демократични полезности.
През 1975 година Гърция също се отдръпва от състезанието, провеждан в Кипър, в символ на митинг против дебюта на Турция, чиито войски преди този момент нахлуват на острова.
През 2005 година Ливан би трябвало да дебютира на „ Евровизия “. Страната обаче слага изискване — по време на излъчването по локалните малките екрани присъединяване на Израел да бъде сменено с рекламна пауза.
Европейският съюз за радио и телевизия отхвърля настояването, защото състезанието би трябвало да бъде предаван напълно. В резултат ливанската певица Алин Лахуд остава вкъщи, а страната освен губи таксата си за присъединяване, само че и е санкционирана за късния отвод.
На „ Евровизия 2012 “ в Баку не идват представителите на Армения. Решението е взето след гибелта на арменски боец в Нагорни Карабах на границата с Азербайджан. И в този случай Ереван получава глоба за отхвърли си в последния миг.
Най-голямото политическо опълчване избухва през 2026 година
Най-сериозният политически конфликт в историята на състезанието избухва точно тази година. През декември 2025 година BBC оповестява, че Исландия, Ирландия, Испания, Нидерландия и Словения отхвърлят присъединяване поради допускането на Израел, макар предходни уверения на Европейския съюз за радио и телевизия, че сходен сюжет няма да има.
Освен протеста, малките екрани в тези страни отхвърлят и да излъчват състезанието. В отделените часови пояси вместо „ Евровизия “ са показани документални филми, отдадени на спора в Палестина.
Скандалите сред участниците също са част от историята
Не по-малко известни са и споровете сред самите реализатори. Един от най-големите кавги избухва през 2006 година в Атина. След като отпада на полуфинала, представителката на Исландия Силвия Найт (истинско име Аугуста Ева Ерлендсдотир) излиза пред публицистите и стартира скандал.
„ Вие сте неблагодарни копелета! Гласувахте за уродите от Финландия, които даже нямат същински гримьор “, декларира певицата след провалянето си.
Реакцията шокира представители на доста страни, в това число и самите исландци. По-късно обаче излиза наяве, че скандалното държание е част от театралния облик на Силвия Найт.
През 2024 година в Малмьо, Швеция, е дисквалифициран представителят на Нидерландия Йост Клайн. Местните медии оповестяват, че артистът влиза в спор с ефирен екип и с израелската изпълнителка Еден Голан, към която се отнасял надменно поради войната в Газа. Шведската полиция удостоверява, че е подаден сигнал за „ закани от страна на мъж “. Европейският съюз за радио и телевизия афишира: „ Докато тече следствието, считаме по-нататъшното му присъединяване в състезанието за нецелесъобразно. “
Самият Клайн декларира, че наказването не дава отговор на осъщественото.
Как се ражда „ Евровизия “
Идеята за интернационален песенен конкурс поражда през януари 1950 година и принадлежи на генералния шеф на Швейцарската телевизия Марсел Безансон. Членовете на Европейския съюз за радио и телевизия поддържат предлагането му за основаване на развлекателна стратегия, която да предизвиква културния продан сред страните от следвоенна Европа.
Инициативата публично е утвърдена на Генералната асамблея на ЕСРТ в Рим на 19 октомври 1955 година
Първоначалната цел на състезанието е да оказва помощ на създатели и реализатори да основават истински поп песни и да развиват творчеството си посредством съпоставяне с музиката на сътрудници от други страни. Зад тази концепция стои и друга значима цел — популяризирането на малкия екран, която по това време занапред навлиза всеобщо в европейските домове.
Първата „ Евровизия “ се организира на 24 май 1956 година в швейцарския град Лугано.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Югославия трансформира състезанието
През 90-те години, след разпадането на Съветския съюз, броят на участващите страни внезапно нараства. През 1994 година за първи път вземат участие седем страни от някогашния социалистически блок, измежду които Русия, Полша и Словакия.
През 1996 година за първи път е въведен квалификационен кръг, който понижава броя на участниците от 28 на 22.
Разпадането на Югославия също трансформира състезанието. На „ Евровизия 1993 “ дебютират Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения, а през 1998 година за първи път взе участие Северна Македония. След окончателния разпад на Югославия през 2007 година в състезанието към този момент вземат участие Сърбия и Черна гора.
Как се трансформират разпоредбите
Увеличаването на броя страни ускорява ролята на феновете. През 1997 година на Австрия, Германия, Швеция, Швейцария и Англия е разрешено да дефинират резултатите посредством телефонно гласоподаване. От 1998 година този способ става главен за всички участници.
През 1999 година „ Евровизия “ дефинитивно се отхвърля от оркестъра онлайн и минава към фонограми и минусови записи.
В началото на XXI век състезанието дефинитивно се трансформира в стартова площадка за млади и малко известни реализатори. През 2004 година, поради големия брой искащи, е въведен форматът с полуфинали.
През 2013 година се появява традицията „ Парад на знамената “ — тържествено шествие на всички участващи страни преди финала. От 2025 година разпоредбите стават по-строги и към този момент са позволени единствено флагове, предоставени от уредниците.
Какви са разпоредбите през днешния ден
Песента би трябвало да е нова и да не е изпълнявана обществено преди септември на миналата година;
Продължителността ѝ не може да надвишава 3 минути;
Участниците би трябвало да са над 16 години;
Крайният резултат се образува 50% от жури и 50% от зрителски вот;
Всеки член на журито и феновете дават точки за 10 песни;
Забранени са очевидни политически жестове и рекламни акции.
Така през годините „ Евровизия “ последователно се трансформира освен в музикален театър, а и в сцена, на която все по-често избухват политически, публични и интернационалните спорове.
Източник – Ведомости/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Свят, Темите на деня, Шоу нюз За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
