144 години от приемането на Търновската конституция
На 16 април в България се отбелязва Денят на Конституцията и професионален празник на българските адвокати и на правосъдните чиновници. Тази година съответствува с най-големия християнски празник Великден.
На тази дата през 1879 година е призната Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско господство.
До 1991 година професионалният празник на българските адвокати се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста. По самодейност на Съюза на юристите в България и с решение на Министерския съвет от 12 март 1991 година за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати е разгласен 16 април. През декември 2010 година Министерският съвет взема решение 16 април да е професионален празник на правосъдните чиновници.
Учредителното национално заседание и Търновската конституция
Учредителното национално заседание е свикано в Търново (дн. Велико Търново), с цел да създаде и одобри Конституция на Княжество България на съображение на член 4 от Берлинския контракт (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско робство (1878 г.).
Първото съвещание е извършено на 10 февруари 1879 година (стар стил). и е намерено от съветския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранията се организират в постройката на остарелия конак, издигната от Кольо Фичето през 1872 година В първото съвещание вземат участие 229 от 231 депутати. От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските препоръки и на съответните съдилища), 89 са определени от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното съветско ръководство княз Александър Дондуков-Корсаков. За ръководител на Учредителното национално заседание е определен екзарх Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата основно лекари, юристи, журналисти.
На 16 април 1879 година Учредителното национално заседание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която работи до 6 декември 1947 година и е най-дълго настоящата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се дефинира като " монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество ".
В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно заседание. Великото Народно заседание само има учредителна власт. То има право да трансформира територията на страната, да прави промени в Конституцията, да избира монарх и регенти. Приет е и правилото за разделяне на управляващите - изпълнителна, законодателна и правосъдна, както и отбрана на гражданските свободи, неприкосновеното право на благосъстоятелност, независимост на личността, тъждество пред законите, правото на сдружаване, отказване на съсловните права и робството и други Търновската конституция регламентира използването в публичния живот в България на значими правила, присъщи за модерните европейски общества от края на 19-и век. Според нея изпълнителната власт принадлежи на българския княз, законодателната власт се поделя сред монарха и Народното събрание, а правосъдната власт работи от името на княза. Той е и висш шеф на армията в спокойно време и по време на война.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме, герб и щемпел.
Клетвата, която са полагали новоизбраните депутати според Търновската конституция “в едно време, съгласно обредите на вярата си ", е следната: „ Кълна се во име Единаго Бога да вардя и да защищавам Конституцията и, при осъществяването на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото богатство на народа и на Княза, колкото ми стига разсъдъкът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин “.
Щом се открие съвещанието, Народното събрание под председателството на най-стария по години из посред членовете си, пристъпва незабавно към избора на ръководител и подпредседатели, написа още в първата българската конституция.
Търновската конституция е главен закон на България от 1879 година до 1947 година, като два пъти – на 15 май 1893 година и на 11 юли 1911 година, е била променяна и два пъти е спирана от деяние - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.). На 4 декември 1947 година Търновската конституция е сменена от Конституция на Народна република България, известна още като " Димитровска ". Промяната е предшествана от референдум, показват от отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.
През 1971 година е призната нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 година е в действие настоящата Конституция на страната.
На тази дата през 1879 година е призната Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско господство.
До 1991 година професионалният празник на българските адвокати се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста. По самодейност на Съюза на юристите в България и с решение на Министерския съвет от 12 март 1991 година за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати е разгласен 16 април. През декември 2010 година Министерският съвет взема решение 16 април да е професионален празник на правосъдните чиновници.
Учредителното национално заседание и Търновската конституция
Учредителното национално заседание е свикано в Търново (дн. Велико Търново), с цел да създаде и одобри Конституция на Княжество България на съображение на член 4 от Берлинския контракт (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско робство (1878 г.).
Първото съвещание е извършено на 10 февруари 1879 година (стар стил). и е намерено от съветския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранията се организират в постройката на остарелия конак, издигната от Кольо Фичето през 1872 година В първото съвещание вземат участие 229 от 231 депутати. От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските препоръки и на съответните съдилища), 89 са определени от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното съветско ръководство княз Александър Дондуков-Корсаков. За ръководител на Учредителното национално заседание е определен екзарх Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата основно лекари, юристи, журналисти.
На 16 април 1879 година Учредителното национално заседание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която работи до 6 декември 1947 година и е най-дълго настоящата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се дефинира като " монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество ".
В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно заседание. Великото Народно заседание само има учредителна власт. То има право да трансформира територията на страната, да прави промени в Конституцията, да избира монарх и регенти. Приет е и правилото за разделяне на управляващите - изпълнителна, законодателна и правосъдна, както и отбрана на гражданските свободи, неприкосновеното право на благосъстоятелност, независимост на личността, тъждество пред законите, правото на сдружаване, отказване на съсловните права и робството и други Търновската конституция регламентира използването в публичния живот в България на значими правила, присъщи за модерните европейски общества от края на 19-и век. Според нея изпълнителната власт принадлежи на българския княз, законодателната власт се поделя сред монарха и Народното събрание, а правосъдната власт работи от името на княза. Той е и висш шеф на армията в спокойно време и по време на война.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме, герб и щемпел.
Клетвата, която са полагали новоизбраните депутати според Търновската конституция “в едно време, съгласно обредите на вярата си ", е следната: „ Кълна се во име Единаго Бога да вардя и да защищавам Конституцията и, при осъществяването на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото богатство на народа и на Княза, колкото ми стига разсъдъкът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин “.
Щом се открие съвещанието, Народното събрание под председателството на най-стария по години из посред членовете си, пристъпва незабавно към избора на ръководител и подпредседатели, написа още в първата българската конституция.
Търновската конституция е главен закон на България от 1879 година до 1947 година, като два пъти – на 15 май 1893 година и на 11 юли 1911 година, е била променяна и два пъти е спирана от деяние - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.). На 4 декември 1947 година Търновската конституция е сменена от Конституция на Народна република България, известна още като " Димитровска ". Промяната е предшествана от референдум, показват от отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.
През 1971 година е призната нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 година е в действие настоящата Конституция на страната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ