Комунистите взривяват адска машина в църквата Света Неделя
На 16 април 1925 година по време на церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „ Света Неделя “ в София.
Историята за може би един от най-големите атентати в България стартира в ранната по здрач на 14 април 1925 година, когато националният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е погубен.
Погребението на депутата е несъмнено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя ”, където се чакат да дойдат хора от най-висшата класа - голям брой офицери, бойци, висши служители, част от министрите и Негово величество цар Борис III.
Атентатът е плануван усърдно, а основно настоящите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля - Петър Задгорски. Tой е клисарят, с помощта на който в църквата биват импортирани 25 кг взривни субстанции.
На 16 април 1925 година към 15.20 часа Задгорски се качва на тавана и почуква на вратата три пъти. Тогава Никола Петров възпламенява фитила - експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират голям брой почтени хора.
“Там видях жива гробница: части от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха изгубили наличие на духа, бягаха на всички направления и викаха ”, споделя пожарният пълководец Юрий Захарчук.
Жертвите са доста, нещастието е голяма, безпорядък обзема ужасената навалица. По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания. А основната “мишена ” цар Борис III въобще не участва на опелото за Константин Георгиев, защото е на друго заравяне на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Макар министрите и царят да се избавят, общият брой на починалите е голям и отблъскващ - 213 души. Сред починалите са бойци, които са се сражавали героичен за своята татковина, в това число Стефан Нерезов - офицерът, водил Първа българска войска край Дойран.
Делото за атентата стартира на 1 и приключва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски вършат опит да го убият, само че той съумява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Историята за може би един от най-големите атентати в България стартира в ранната по здрач на 14 април 1925 година, когато националният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е погубен.
Погребението на депутата е несъмнено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя ”, където се чакат да дойдат хора от най-висшата класа - голям брой офицери, бойци, висши служители, част от министрите и Негово величество цар Борис III.
Атентатът е плануван усърдно, а основно настоящите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля - Петър Задгорски. Tой е клисарят, с помощта на който в църквата биват импортирани 25 кг взривни субстанции.
На 16 април 1925 година към 15.20 часа Задгорски се качва на тавана и почуква на вратата три пъти. Тогава Никола Петров възпламенява фитила - експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират голям брой почтени хора.
“Там видях жива гробница: части от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха изгубили наличие на духа, бягаха на всички направления и викаха ”, споделя пожарният пълководец Юрий Захарчук.
Жертвите са доста, нещастието е голяма, безпорядък обзема ужасената навалица. По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания. А основната “мишена ” цар Борис III въобще не участва на опелото за Константин Георгиев, защото е на друго заравяне на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Макар министрите и царят да се избавят, общият брой на починалите е голям и отблъскващ - 213 души. Сред починалите са бойци, които са се сражавали героичен за своята татковина, в това число Стефан Нерезов - офицерът, водил Първа българска войска край Дойран.
Делото за атентата стартира на 1 и приключва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски вършат опит да го убият, само че той съумява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ