На 15 септември 1254 г. във Венеция е роден великият

На 15 септември 1254 година във Венеция е роден великият странник и изобретател Марко Поло, който дружно с татко си Николо и чичо си Матео за 24 година пропътува Пътя на коприната до Китай и дава първите сведения за остров Сипангу (Япония).

През 1254 година, същата, когато се ражда Марко, татко му Николо Поло и неговият брат Матео подхващат 15-годишно странствуване, по време на което минават през Задкаспийските степи, около планините Тяншан и доближават до Шанду, столицата на великия монголски хан Кубилай, който им оказва дружелюбен банкет. През 1269 година двамата братя се завръщат във Венеция с богати блага.

През есента на 1271 година братята подхващат ново странствуване в Азия като търговци и посланици дружно с към този момент 17-годишния Марко. Тръгвайки от Акка в Палестина, те се движат много по-южно, пресичат Мала Азия и Арменската планинска земя, завиват на юг в Кюрдистан и по река Тигър се спускат до Басра.

След това се насочват на север към персийския Тебриз, а по-късно пресичат в югоизточно направление Иран през Керман до Ормуз. Тъй като не съумяват да се доберат до Китай по море през Индия, те правят тежък преход през пустинята Деще Лут до град Кайен. От там през афганистанските градове Херат и Балх не престават на изток около южните скатове на Хиндукуш и доближават до полите на Памир. Завиват на североизток и се спускат в оазиса Кашгар, а по-късно заобикалят от юг пустинята Такламакан, движейки се около северозападните елементи на Тибет, от оазис до оазис до долното течение на река Черчен.

По нататъшният им път минава през пустинята Кумтаг, доближава до река Сулехъ, а от там до град Ганчжоу, където по неизяснени аргументи претърпяват цяла година. От Ганчжоу венецианците пътуват на югоизток до град Синин, а по-късно по течението на река Хуанхъ и през 1275 година идват в Пекин – столицата на Великия монголски хан Ханбалик.

В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът доста го обича и стартира да го изпраща на разнообразни задачи като собствен специфичен делегат. За разлика от другите служители, той умее да вижда детайлите в другите обичаи и разнообразието в бита и всекидневието на локалните хора и откакто се връща при императора, му споделя всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът от ден на ден избира да го изпраща на задачи, с цел да събере нужната информация. В резултат на това Марко Поло получава все по-важни задания, а императорът от ден на ден се нуждае от услугите му.

Марко Поло живее в Китай общо 17 години. Той е изпращан със задания на доста места, даже от името на императора посещава страните в Южна Азия. Освен това три години работи и като локален шеф в град Ян Джоу, провинция Дзян Су.

Времето минава и тримата европейци стартират да тъгуват за дома. Те неведнъж молят императора да ги освободи, само че той има потребност от тях и не ги пуска.

През 1292 година на тримата венецианци е заповядано да съпровождат две принцеси – китайска и монголска до Персия, които ще се омъжат за илхана в столицата Тебриз.

По вода пътуват край полуостров Индокитай, островите Ява, Суматра и Цейлон и през 1294 година доближават Персия, където наред предават принцесите на жениха. От там през Армения и Трапезунд през 1295 година се прибират във Венеция след 24-годишно неявяване.

Прибирането на тримата пътешественици изненадва хората във Венеция, тъй като към този момент не позволяват, че са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едвам на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Виждайки донесените от тях бижута и коприна, венецианците стартират да го назовават „ Милионера Марко “. Той се усеща непознат в своя град и през 1296 година още веднъж се насочва в комерсиално корабоплаване.

Едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците (по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие). Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 година Въпреки че е заложник, хората идват при него, с цел да чуят за невероятния му живот в Китай.

В пандиза има един пандизчия от Пиза (Рустичано или Рустичело), който написа рицарски романи (самият Марко Поло е неграмотен) и записва всичко, което му споделя пътешественикът. По-късно издава „ Пътешествията на Марко Поло “ или „ Милионът “, която става световноизвестна книга. В нея в детайли се споделя за усещанията на Марко Поло за китайските градове като Янджоу, Суджоу, Ханджоу и други, както и за разцвета на Китай.

След издаването на книгата през 1299 година Марко Поло е освободен и се връща във Венеция, взема си жена от благороден венециански жанр и от този брак му се раждат три дъщери – две от тях са омъжени за търговци от Далмация, което удостоверява хипотезата за неговия хърватски генезис. Домът му е на ъгъла на улиците Rio di San Giovanni Crisostomo и Rio di San Lio.

Умира на 8 януари 1324 година в родния си град Венеция и е заровен в църквата „ Сан Лоренцо”. През 1596 година неговият дом (където съгласно преданията се съхранявали донесените от Китай вещи) изгаря в пожар. Църквата „ Сан Лоренцо” е съборена в ХІХ век.

Неговото име носи било Марко Поло (Бокалъктаг) в планината Кунлун в Китай, както и тип планински овен от този регион. През 1851 година корабът „ Марко Поло “, наименуван по този начин в името на откривателя, става първият транспортен съд, обиколил света за по-малко от 6 месеца. Летището във Венеция също носи неговото име. Телевизионният сериал „ Марко Поло “ от 1982 година става притежател на премия Еми.