"Свенливата еротика от 50-те" - излиза сборникът "Трудни любови" на Итало Калвино
На 15 октомври тази година се навършват 100 години от рождението на италианския публицист Итало Калвино. По този мотив издателство " Колибри " разгласява сборника с разкази на впечатляващия стилист " Трудни любови ". Преводът е дело на Сава Славчев, а художник на корицата е Дамян Дамянов. Книгата ще бъде в книжарниците от 17 март.
" Трудни любови " разкрива непозната страна от творчеството на обичания в целия свят италиански класик - той безусловно ни замайва с чувствеността на по този начин присъщата за сънародниците му мощна, всепроникваща, само че и някак свенлива и прикрита еротика от 50-те години на предишния век. Неговите разкази и повести дишат с любовната нега на боеца в отпуск, срещнал сякаш безразличната вдовица във влака, излъчват обожанието към очарователните, от време на време дръзки, различен път стеснителни италианки, които за писателя са същинските инициаторки на лудите и буйни любовни премеждия. Оригиналните сюжети следват един след различен като фрагменти от класическите италиански филми, завладели света. А прелиствайки " Трудни любови ", читателят незабелязано се сеща и за великия Бокачо ", описват от " Колибри ".
Итало Калвино (1923-1985) е измежду най-големите италиански писатели на XX век, нерядко апетитен като претендент за Нобелова премия за литература. Роден е в Сантяго де лас Вегас, Куба, само че отраства в Сан Ремо, Италия. Известно време учи земеделско инженерство във Флоренция, приключва литература в Торино. Първия си разказ разгласява на 24-годишна възраст, книжовен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става прочут с " Разполовеният виконт ", " Италиански приказки ", серията разкази за Марковалдо, " Космически комедии ". Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973 година се причислява към неговата " работилница за евентуална литература " Oulipo. През 70-те се появяват " Невидимите градове ", " Замъкът на пресичащите се ориси ", " Ако пасажер в зимна нощ ".
" Дневник " разгласява фрагмент от " Трудни любови ", възложен от " Колибри ".
Из " Приключението на един боец "
Трудни любовиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В купето на редника от пехотата Томагра влезе висока жена със заоблени форми. Ако се съдеше по роклята и воала ѝ, тя приличаше на вдовица от провинцията: роклята ѝ беше от черна коприна, особено ушита за продължителния печал, само че пък по нея висяха някакви несъответствуващи финтифлюшки, а воалетката обрамчваше лицето ѝ, спускайки се от периферията на старомодна тежка шапка. Имаше и други свободни места и боецът реши, че тя несъмнено ще избере някое от тях. Но дамата го изненада: без значение че той беше единствено един елементарен, невъзпитан боец от пехотата, тя се насочи тъкмо към неговото място и се настани компактно до тялото му. Сигурно по този начин ѝ е най-удобно да пътува - намерения си редникът, - може би поради течението или с цел да седи по посока на придвижването.
Загледа се в обилните ѝ форми - тя имаше плътно, леко сковано тяло и в случай че сдържаното ѝ държание не отвличаше вниманието от великодушните ѝ заоблености, в случай че не смекчаваше усещането на страст и не я правеше да наподобява по-сериозна, надали човек можеше да ѝ даде повече от трийсет години. Но пък в случай че се загледаше в лицето - като че ли замръзнало и леко отпуснато, с взор, загубен под тежките клепачи и катраненочерните вежди, със строго свитите устни, леко оцветени в дразнещо червен цвят, - щеше да реши, че към този момент е трансферирала четиресетте.
Томагра, свеж новобранец от пехотата, който за първи път излизаше във великденски отпуск, се сви на седалката от боязън да не би госпожата, такава обилна и едра, да не може да се побере до него. Той потъна в облака на парфюма ѝ - прочут и прекрасен мирис, който обаче към този момент бе поизветрял и се бе смесил с естествените ѝ миризми.
Госпожата седеше с достолепие, като до него формите ѝ като че ли не бяха по този начин обилни както когато я оглеждаше, до момента в който стоеше права. Държеше цялостните си длани с потъмнели и впити в плътта пръстени в скута си, върху лъскавата си чанта и сакото: като го смъкна, се демонстрираха белите ѝ, закръглени ръце. Томагра се беше свил в ъгъла, с цел да може тя да разпери ръце, с цел да смъкна по-удобно сакото, само че тя изхлузи ръкавите със напълно леки, умели придвижвания на раменете и торса.
Седалките във влака бяха тесни и предлагаха уместно опрощение, тъй че Томагра можеше да усети плътната непосредственост на госпожата, без да се бои, че допирът с него може да я обиди. Но, мислеше си Томагра, без значение че тя носеше халка, не сподели, че ѝ е неприятно да се долепи до грубата му униформа: в противоположен случай щеше да седне надалеч от него, на някое друго свободно място.
При тези мисли мускулите му, които се бяха стегнали и напрегнали, бавно се отпуснаха и се успокоиха. Нещо повече - повърхностно се раздвижиха и свитото му допреди малко бедро напълно се отпусна, опъна крачола и компактно се допря до черната коприна на вдовицата. Така през плата на униформата му и нейната коприна бедрата им компактно се допряха с леко, неуловимо придвижване, като при среща на акули, и пулсът на неговите вени се предаваше на нейните.
Това беше един напълно лек досег, който изчезваше при всяко полюшване на влака и след това се възстановяваше. Коленете на госпожата бяха яки и дебели и Томагра при всяко полюшване на вагона долавяше мързеливия подскок на капачката, а плътта на прасеца ѝ се наместваше с неуловимо придвижване и напън до неговия крайник.
Усещането от срещата на прасците беше възбуждащо, само че имаше един минус: тежестта на тялото се изместваше напред и допирът на бедрата им към този момент не оферираше предходната сладка мекост. За да реализира някакво по-удовлетворяващо и естествено състояние на телата, му се наложи при един завой на влака да се донамести на седалката, оправдавайки се с обяснимата потребност да се разкърши.
Госпожата изглеждаше непроницаема отдолу под шапката си на сериозна матрона, със зареян отдолу под миглите взор и неподвижни длани, положени върху чантичката в скута: огромна част от тялото ѝ се опираше в това на боеца. Дали още не беше забелязала това? Щеше ли да отскочи? Или да възроптае?
Томагра реши да ѝ изпрати някакво обръщение: стегна мускула на прасеца си като твърд шамар и след това го разпусна, насочи го към нея и почука по нейната плът. Това беше мълниеносно придвижване, сякаш едвам стегне сухожилията си, само че тя не се отдръпна, или най-малко по този начин го усети Томагра, само че се уплаши и с цел да оправдае нахалното придвижване, отдръпна крайници си, сякаш с цел да го раздвижи.
Сега трябваше да стартира изначало: оня толерантен, свенлив досег беше загубен. Томагра реши да прояви повече храброст: пъхна ръката си в джоба откъм страната на дамата, като че търсеше нещо, а след това се направи на заплеснат и повече не я извади. Движението му беше съвсем незабележимо и Томагра съвсем не усещаше допира. Вече си даваше сметка какъв брой значима стъпка бе подхванал и в каква рискова игра се беше впуснал.
Сега върху опакото на дланта си долавяше натиска на хълбока на дамата в черно, усещаше го върху всеки собствен пръст, върху всяка фаланга, тъй че и най-малкото помръдване на дланта му можеше да се изтълкува като дръзка демонстрация на фамилиарност и да обиди вдовицата. Томагра си пое мирис, обърна дланта си в джоба и я разтвори към дамата. Позата на ръката му беше неестествена, китката му неловко се усука. Но като завоюва тази позиция, той се осмели да предприеме по-решителен ход: опита се да раздвижи пръстите на усуканата си длан.
Вече нямаше никакво подозрение, че вдовицата е усетила наглия му жест и в случай че не се отдръпнеше и продължеше да се преструва на безчувствена, това щеше да значи, че не се съпротивлява против неговата офанзива. Но пък това безразличие и неналичието на реакция към ръката на Томагра можеше и да значи, че тя в действителност си мисли, че той единствено тършува в джоба си: за билета за влака или за запалката...
ПаломарС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ами в случай че в този момент прасците на боеца, като че ли ненадейно придобили гадателски знания, усетеха под тъканите ръбчетата на скритото под тях долни дрехи и даже най-леките неравности на кожата, порите и бенките и в случай че неговите прасци ги достигнеха, то може би нейната кожа - мраморна и мързелива - надали щеше да усети,
че това са неговите прасци, а не да вземем за пример ноктите или кокалчетата на пръстите му.
Сега дланта му се измъкна скришом от джоба, поспря се колебливо и след това ненадейно се спусна сякаш да приглади страничния тегел на панталона, до момента в който не стигна до коляното ѝ. По-вярно е, че той мъчно си проправи път до такава степен, тъй като, с цел да доближи до задачата си, трябваше да промуши ръка, като я плъзне по плътта на дамата и без значение че бе напълно незадълбочено, това придвижване му донесе доста паники и сладки безредици...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Трудни любови " разкрива непозната страна от творчеството на обичания в целия свят италиански класик - той безусловно ни замайва с чувствеността на по този начин присъщата за сънародниците му мощна, всепроникваща, само че и някак свенлива и прикрита еротика от 50-те години на предишния век. Неговите разкази и повести дишат с любовната нега на боеца в отпуск, срещнал сякаш безразличната вдовица във влака, излъчват обожанието към очарователните, от време на време дръзки, различен път стеснителни италианки, които за писателя са същинските инициаторки на лудите и буйни любовни премеждия. Оригиналните сюжети следват един след различен като фрагменти от класическите италиански филми, завладели света. А прелиствайки " Трудни любови ", читателят незабелязано се сеща и за великия Бокачо ", описват от " Колибри ".
Итало Калвино (1923-1985) е измежду най-големите италиански писатели на XX век, нерядко апетитен като претендент за Нобелова премия за литература. Роден е в Сантяго де лас Вегас, Куба, само че отраства в Сан Ремо, Италия. Известно време учи земеделско инженерство във Флоренция, приключва литература в Торино. Първия си разказ разгласява на 24-годишна възраст, книжовен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става прочут с " Разполовеният виконт ", " Италиански приказки ", серията разкази за Марковалдо, " Космически комедии ". Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973 година се причислява към неговата " работилница за евентуална литература " Oulipo. През 70-те се появяват " Невидимите градове ", " Замъкът на пресичащите се ориси ", " Ако пасажер в зимна нощ ".
" Дневник " разгласява фрагмент от " Трудни любови ", възложен от " Колибри ".
Из " Приключението на един боец "
В купето на редника от пехотата Томагра влезе висока жена със заоблени форми. Ако се съдеше по роклята и воала ѝ, тя приличаше на вдовица от провинцията: роклята ѝ беше от черна коприна, особено ушита за продължителния печал, само че пък по нея висяха някакви несъответствуващи финтифлюшки, а воалетката обрамчваше лицето ѝ, спускайки се от периферията на старомодна тежка шапка. Имаше и други свободни места и боецът реши, че тя несъмнено ще избере някое от тях. Но дамата го изненада: без значение че той беше единствено един елементарен, невъзпитан боец от пехотата, тя се насочи тъкмо към неговото място и се настани компактно до тялото му. Сигурно по този начин ѝ е най-удобно да пътува - намерения си редникът, - може би поради течението или с цел да седи по посока на придвижването.
Загледа се в обилните ѝ форми - тя имаше плътно, леко сковано тяло и в случай че сдържаното ѝ държание не отвличаше вниманието от великодушните ѝ заоблености, в случай че не смекчаваше усещането на страст и не я правеше да наподобява по-сериозна, надали човек можеше да ѝ даде повече от трийсет години. Но пък в случай че се загледаше в лицето - като че ли замръзнало и леко отпуснато, с взор, загубен под тежките клепачи и катраненочерните вежди, със строго свитите устни, леко оцветени в дразнещо червен цвят, - щеше да реши, че към този момент е трансферирала четиресетте.
Томагра, свеж новобранец от пехотата, който за първи път излизаше във великденски отпуск, се сви на седалката от боязън да не би госпожата, такава обилна и едра, да не може да се побере до него. Той потъна в облака на парфюма ѝ - прочут и прекрасен мирис, който обаче към този момент бе поизветрял и се бе смесил с естествените ѝ миризми.
Госпожата седеше с достолепие, като до него формите ѝ като че ли не бяха по този начин обилни както когато я оглеждаше, до момента в който стоеше права. Държеше цялостните си длани с потъмнели и впити в плътта пръстени в скута си, върху лъскавата си чанта и сакото: като го смъкна, се демонстрираха белите ѝ, закръглени ръце. Томагра се беше свил в ъгъла, с цел да може тя да разпери ръце, с цел да смъкна по-удобно сакото, само че тя изхлузи ръкавите със напълно леки, умели придвижвания на раменете и торса.
Седалките във влака бяха тесни и предлагаха уместно опрощение, тъй че Томагра можеше да усети плътната непосредственост на госпожата, без да се бои, че допирът с него може да я обиди. Но, мислеше си Томагра, без значение че тя носеше халка, не сподели, че ѝ е неприятно да се долепи до грубата му униформа: в противоположен случай щеше да седне надалеч от него, на някое друго свободно място.
При тези мисли мускулите му, които се бяха стегнали и напрегнали, бавно се отпуснаха и се успокоиха. Нещо повече - повърхностно се раздвижиха и свитото му допреди малко бедро напълно се отпусна, опъна крачола и компактно се допря до черната коприна на вдовицата. Така през плата на униформата му и нейната коприна бедрата им компактно се допряха с леко, неуловимо придвижване, като при среща на акули, и пулсът на неговите вени се предаваше на нейните.
Това беше един напълно лек досег, който изчезваше при всяко полюшване на влака и след това се възстановяваше. Коленете на госпожата бяха яки и дебели и Томагра при всяко полюшване на вагона долавяше мързеливия подскок на капачката, а плътта на прасеца ѝ се наместваше с неуловимо придвижване и напън до неговия крайник.
Усещането от срещата на прасците беше възбуждащо, само че имаше един минус: тежестта на тялото се изместваше напред и допирът на бедрата им към този момент не оферираше предходната сладка мекост. За да реализира някакво по-удовлетворяващо и естествено състояние на телата, му се наложи при един завой на влака да се донамести на седалката, оправдавайки се с обяснимата потребност да се разкърши.
Госпожата изглеждаше непроницаема отдолу под шапката си на сериозна матрона, със зареян отдолу под миглите взор и неподвижни длани, положени върху чантичката в скута: огромна част от тялото ѝ се опираше в това на боеца. Дали още не беше забелязала това? Щеше ли да отскочи? Или да възроптае?
Томагра реши да ѝ изпрати някакво обръщение: стегна мускула на прасеца си като твърд шамар и след това го разпусна, насочи го към нея и почука по нейната плът. Това беше мълниеносно придвижване, сякаш едвам стегне сухожилията си, само че тя не се отдръпна, или най-малко по този начин го усети Томагра, само че се уплаши и с цел да оправдае нахалното придвижване, отдръпна крайници си, сякаш с цел да го раздвижи.
Сега трябваше да стартира изначало: оня толерантен, свенлив досег беше загубен. Томагра реши да прояви повече храброст: пъхна ръката си в джоба откъм страната на дамата, като че търсеше нещо, а след това се направи на заплеснат и повече не я извади. Движението му беше съвсем незабележимо и Томагра съвсем не усещаше допира. Вече си даваше сметка какъв брой значима стъпка бе подхванал и в каква рискова игра се беше впуснал.
Сега върху опакото на дланта си долавяше натиска на хълбока на дамата в черно, усещаше го върху всеки собствен пръст, върху всяка фаланга, тъй че и най-малкото помръдване на дланта му можеше да се изтълкува като дръзка демонстрация на фамилиарност и да обиди вдовицата. Томагра си пое мирис, обърна дланта си в джоба и я разтвори към дамата. Позата на ръката му беше неестествена, китката му неловко се усука. Но като завоюва тази позиция, той се осмели да предприеме по-решителен ход: опита се да раздвижи пръстите на усуканата си длан.
Вече нямаше никакво подозрение, че вдовицата е усетила наглия му жест и в случай че не се отдръпнеше и продължеше да се преструва на безчувствена, това щеше да значи, че не се съпротивлява против неговата офанзива. Но пък това безразличие и неналичието на реакция към ръката на Томагра можеше и да значи, че тя в действителност си мисли, че той единствено тършува в джоба си: за билета за влака или за запалката...
Ами в случай че в този момент прасците на боеца, като че ли ненадейно придобили гадателски знания, усетеха под тъканите ръбчетата на скритото под тях долни дрехи и даже най-леките неравности на кожата, порите и бенките и в случай че неговите прасци ги достигнеха, то може би нейната кожа - мраморна и мързелива - надали щеше да усети,
че това са неговите прасци, а не да вземем за пример ноктите или кокалчетата на пръстите му.
Сега дланта му се измъкна скришом от джоба, поспря се колебливо и след това ненадейно се спусна сякаш да приглади страничния тегел на панталона, до момента в който не стигна до коляното ѝ. По-вярно е, че той мъчно си проправи път до такава степен, тъй като, с цел да доближи до задачата си, трябваше да промуши ръка, като я плъзне по плътта на дамата и без значение че бе напълно незадълбочено, това придвижване му донесе доста паники и сладки безредици...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ