Новият път, по който поема Казахстан
На 15 март в Казахстан – деветата най-голяма страна в света, ще се организира референдум за нова конституция. Социологическите изследвания сочат, че над 70% от казахстанците ще отидат до урните, а процентът на младите, които ще упражнят правото си на избор идната неделя, също е доста висок.
„ Стартирането на нашата конституционна промяна беше самодейност на президент Касъм-Жомарт Токаев. В годишното си послание към национална на Казахстан през септември 2025 година той разгласи основаването на еднокамарен парламент. По това време това се разглеждаше като част от изцяло рестартиране на цялата политическа система на страната “, сподели посланикът на Казахстан в България Виктор Темирбаев, който беше хазаин на кръгла маса, отдадена на разискването на огромните политически трансформации и идния републикански референдум за приемане на новата Конституция. На нея участваха представители на експертната и научно-академичната общественост, членове на „ Клуба на приятелите на Казахстан “ и българските медии, измежду които и представител на ФАКТИ.
„ Инициативата беше образувана в границите на главния принцип, който се ползва сега в страната: „ Силен президент — авторитетен парламент — отговорно държавно управление “. Фокусът е върху модернизирането на целия модел на обществена администрация и повишението на прозрачността и отчетността във всички клонове на властта “, добави посланикът.
Работата по новия текст на конституцията стартира през октомври предходната година, когато беше основана специфична група за задачата. В нея участваха известни специалисти, учени, политолози и представители на публични организации и партии. Едновременно с това бяха събрани оферти от жители. По време на полемиките стана ясно, че публичното търсене надалеч надвишава елементарното реформиране или реорганизиране на парламентарния модел.
„ В тази връзка президентът реши да сътвори разширена конституционна комисия. Тя включваше 130 членове, представляващи разнообразни области: просвета, обучение, медии и публични организации. Проведоха се тематични полемики, както и обществени срещи и експертни съвещания. Общо над 10 000 оферти бяха получени от казахстански жители “, сподели Темирбаев.
Първоначално е трябвало да бъдат променени 40 члена. В процеса на работа, обаче е станало ясно, че на редакция ще би трябвало да бъдат положени много повече текстове. В последна сметка на редакция са подложени 77 члена, което е 84% от целия текст. „ Фокусът беше върху основаването на обновен парламентарен модел, който отразява актуалните действителности “, сподели посланикът.
Ключовата концепция на плана за нова Конституция е „ човекоцентричният “ темперамент на страната. Индивидите, техният живот, права и свободи са залегнали като най-висши полезности. Близо 30% от Конституцията е отдадена особено на правата и свободите на жителите. „ Текстът ускорява гаранциите за отбрана на лицата, в това число персоналните данни и поверителността на цифровите връзки. По този метод Конституцията приспособява правната система към ерата на изкуствения разсъдък и дигитализацията “, посочи посланикът на Казахстан.
Равнопоставената отбрана за всички форми на благосъстоятелност също е конституционно залегнала. Това покачва предвидимостта на вложенията и стабилността на бизнес средата. „ Всичко това би трябвало да увеличи доверието в държавните институции и да укрепи правната просвета “, счита Темирбаев.
В институционално отношение планът планува преход към еднокамарен парламент. Този модел е необятно употребен, в това число в България, и е потвърдил своята успеваемост във връзка с ефикасността на законодателния развой. Механизмите за съгласуване на основни назначения с новия национален внушителен орган също се ускоряват.
Институцията на вицепрезидента се възвръща като механизъм за национална непоклатимост и последователност. „ Подобен механизъм съществува в доста конституционни системи в европейските страни “, напомни посланикът.
„ Конституционната промяна е съзнателна стъпка на нашата страна, знак за конституционна зрялост, ориентирана към подсилване на правата на индивида и модернизиране на политическата система. Ние оставаме открит, предвидим и благонадежден сътрудник и чакаме с неспокойствие да развием по-нататъшно съдействие с България, учредено на правилата на взаимно доверие “, заключи дипломат Темирбаев.
По време на полемиката породи въпросът по отношение на опцията за онлайн гласоподаване, в подтекста на обстоятелството, че Казахстан регистрира забележителен прогрес в цифровите технологии. На 15 март гласоподаване ще е допустимо само присъствено. „ Вярвам, че с развиването на цифровите технологии електронното гласоподаване ще стане действителност в бъдеще. Вече тестваме пилотни планове, като да вземем за пример биометрична инспекция. Всяко електронно гласоподаване изисква доста прецизна инспекция на самоличността “, сподели посланикът.
