Историята на Гошо Хубавеца и един от най-големите обири в историята на България
На 14 юни 1943 година малък пощенски служител прави един от най-големите кражби в историята на Царство България. Хронологията на този грабеж е колкото комична, толкоз и трагична, а основното настоящо лице и до през днешния ден е мотив за учудване с извънредно нескопосаното осъществяване на закононарушението. Днешният ни роман е за прословутите 12 милиона лв., отмъкнати в един куфар, завързан през средата с връв. А още по-точно казано, това е роман за ориста на един безпределно доверчив човек, който прави закононарушение без да го осъзнава или да има скрупули. Името му е Делчо Спасов, а по-късно прочут и като Гошо Хубавеца.
Той е роден на 25 юли 1918 година в село Поибрене, околия Панагюрска. Завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1937 година, след което и Държавното телеграфо-пощенско учебно заведение – през 1939 година. Като отличник на випуска получава ръчен часовник. Назначен е на гара Ихтиман, където води непретенциозен живот. Всичко се трансформира през 1941 година, когато огромен шеф вижда отличната му работа и му предлага работа в Подвижните пощенски писалища в София, куриерската работа на пощите.
В столицата Делчо попада в средата на симпатизанти на левите хрумвания, подобен е и съквартирантът му Любчо Дерджиков. Всичко стартира със среща с един нашенец от Панагюрско,който го моли да спи в квартирата му, с цел да спести време и пари, защото работи покрай квартирата на Делчо, а живее в другия завършек на София. Чиновникът се съгласява и скоро квартирата му се трансформира в нещо като хотел за 4-5 другари и познати на земляка му.
Разискват се въпроси за материалното състояние на фамилиите на интернирани или незаконни приятели от комунистическата партия. От дума на дума доближават до концепцията, че би трябвало да се обере някоя поща, а парите да се дадат на тези фамилии. Впоследствие концепцията е изоставена, а всички приходящи в квартирата на Делчо, в това число съквартирантът му Любчо, увещават младия служител просто да задигне някоя скъпа пратка. С целия си ум младият пощенски служител се съгласява да го направи.
На 14 юни 1943 година точно той е избран да придружи пратка с 20 милиона лв. до Беломорието. Разбира се, Делчо има куфар, само че на гара София не съумява да го натъпка с пачки банкноти. В 19 часа той слиза от влака и споделя на шляещия се на перона Любчо, че ще се опита да открадне парите на гара Перник. Понеже Делчо не познава никого в Перник, Дерджиков го насочва към двама пощенски чиновници-комунисти, на които да даде парите. Съквартирантите въобще не разясняват къде да се скрие Спасов след обира.
След това героят на описа ни се качва на влака, издебва комфортен миг и натъпква куфара си с пари, а тъй като куфарът се пука, Делчо го превързва с връв през средата. На гара Перник измънква на сътрудниците си, че има да съобщи персонален багаж на сътрудник и слиза от влака с парите. С помощта на напразно скитащо се момче, стига до пощата, където се намира един от двамата чиновници-комунисти. Любчо го е предизвестил по телефона да чака скъпата пратка, разказана като „ 12 доста значими неща “. Той обаче се изплашва и не посмява да излезе да посрещне крадеца.
Делчо Спасов отива в квартирата на различен човек – Георги Георгиев. Крадецът взима два милиона лв., а 10 милиона оставя на предпазване на новите си познати и с парите под мишница пешком се запътва към София. „ На стоп “ се качва на камион и към 2 часа през нощта е в столицата, където слиза на площад „ Възраждане “. Сеща се за една госпожа Виолета, която е посещавал дружно с другарите си от квартирата и тя има свободна стая. Макар и учудена, госпожата го пуска в дома си да преспи и на сутринта двама от другарите от квартирата отиват при Делчо.
Двамата пернишки служители разделят парите, вземат по един приближен приятел, разделят се и закопават милионите. Парите са закопани в царевична и картофена равнища, в кокошкарник, в гората и в двора на другарска къща. Нито един от участниците в акцията не съумява да заспи до сутринта – всеки е потопен в фантазии по какъв начин ще употребява парите.
Още на другата заран обаче полицията е по петите им. Един от съучастниците хуква към родното си село, където към този момент го чакат полицейски сътрудници. Арестуван е и разкрива всичко.
Следват още три ареста, като в резултат на тях е открита забележителна част от откраднатите пари.
В блажено незнание за следствията от дейностите си, Делчо Спасов предава двата милиона на представители на комунистическата празненство. Като премия получава подправена персонална карта, раница, голф и револвер. Парите доближават до Дянко Стефанов, един от високопоставените деятели, който е директна връзка сред Централния комитет на БРП(к) и бойните групи на партията в София. С тези пари са финансирани атентати и саботажи. Делчо е окуражителен за положителната си работа и е удовлетворен от себе си.
Комунистите го извеждат от София и след три нощни прехода се озовава в Ихтиманския балкан, където е причислен в партизански отряд. Според новата му персонална карта се споделя Георги Мурадов, а в отряда към този момент има един Гошо, по този начин получава партизанското име „ Гошо Хубавеца “. В беседи за интернационалното състояние и за битката на работническата класа минава един месец.
Полицията влиза в следите на отряда и го разпръсква с ненадейно нахлуване. Делчо Спасов се оказва лидер на няколко още по-объркани и уплашени от него партизани, които още веднъж попадат на засада, след което се намират единствено с един от групата-Райчо. Двамата се насочат към Поибрене. Партизанинът Гошо Хубавеца се свързва с вуйна си, взима малко храна и се връща при Райчо, който благоразумно е избягал, вземайки и раницата на Делчо. На идващия ден той е хванат в Поибрене и прави цялостни признания.
При разплитане на обира на Гошо Хубавеца полицията арестува 30 души, главно от пернишките организации на Българска Работническа Партия (комунисти) и Работническия Младежки Съюз (РМС). Съдени са по Закона за Защита на Държавата, издадени са 4 смърни присъди, 2 доживотни, други са наказани на разнообразни периоди затвор. Делчо Спасов е наказан на гибел и разстрелян. Последната му молба е движимостите му да бъдат предадени на татко му, който по това време е интерниран в село Бяга, околия Пещерска. Така завършва историята на Гошо Хубавеца, уредник на един от най-големите кражби в Царство България.
Източник: Сдружение Българска история
създател: СЛАВА
...
Той е роден на 25 юли 1918 година в село Поибрене, околия Панагюрска. Завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1937 година, след което и Държавното телеграфо-пощенско учебно заведение – през 1939 година. Като отличник на випуска получава ръчен часовник. Назначен е на гара Ихтиман, където води непретенциозен живот. Всичко се трансформира през 1941 година, когато огромен шеф вижда отличната му работа и му предлага работа в Подвижните пощенски писалища в София, куриерската работа на пощите.
В столицата Делчо попада в средата на симпатизанти на левите хрумвания, подобен е и съквартирантът му Любчо Дерджиков. Всичко стартира със среща с един нашенец от Панагюрско,който го моли да спи в квартирата му, с цел да спести време и пари, защото работи покрай квартирата на Делчо, а живее в другия завършек на София. Чиновникът се съгласява и скоро квартирата му се трансформира в нещо като хотел за 4-5 другари и познати на земляка му.
Разискват се въпроси за материалното състояние на фамилиите на интернирани или незаконни приятели от комунистическата партия. От дума на дума доближават до концепцията, че би трябвало да се обере някоя поща, а парите да се дадат на тези фамилии. Впоследствие концепцията е изоставена, а всички приходящи в квартирата на Делчо, в това число съквартирантът му Любчо, увещават младия служител просто да задигне някоя скъпа пратка. С целия си ум младият пощенски служител се съгласява да го направи.
На 14 юни 1943 година точно той е избран да придружи пратка с 20 милиона лв. до Беломорието. Разбира се, Делчо има куфар, само че на гара София не съумява да го натъпка с пачки банкноти. В 19 часа той слиза от влака и споделя на шляещия се на перона Любчо, че ще се опита да открадне парите на гара Перник. Понеже Делчо не познава никого в Перник, Дерджиков го насочва към двама пощенски чиновници-комунисти, на които да даде парите. Съквартирантите въобще не разясняват къде да се скрие Спасов след обира.
След това героят на описа ни се качва на влака, издебва комфортен миг и натъпква куфара си с пари, а тъй като куфарът се пука, Делчо го превързва с връв през средата. На гара Перник измънква на сътрудниците си, че има да съобщи персонален багаж на сътрудник и слиза от влака с парите. С помощта на напразно скитащо се момче, стига до пощата, където се намира един от двамата чиновници-комунисти. Любчо го е предизвестил по телефона да чака скъпата пратка, разказана като „ 12 доста значими неща “. Той обаче се изплашва и не посмява да излезе да посрещне крадеца.
Делчо Спасов отива в квартирата на различен човек – Георги Георгиев. Крадецът взима два милиона лв., а 10 милиона оставя на предпазване на новите си познати и с парите под мишница пешком се запътва към София. „ На стоп “ се качва на камион и към 2 часа през нощта е в столицата, където слиза на площад „ Възраждане “. Сеща се за една госпожа Виолета, която е посещавал дружно с другарите си от квартирата и тя има свободна стая. Макар и учудена, госпожата го пуска в дома си да преспи и на сутринта двама от другарите от квартирата отиват при Делчо.
Двамата пернишки служители разделят парите, вземат по един приближен приятел, разделят се и закопават милионите. Парите са закопани в царевична и картофена равнища, в кокошкарник, в гората и в двора на другарска къща. Нито един от участниците в акцията не съумява да заспи до сутринта – всеки е потопен в фантазии по какъв начин ще употребява парите.
Още на другата заран обаче полицията е по петите им. Един от съучастниците хуква към родното си село, където към този момент го чакат полицейски сътрудници. Арестуван е и разкрива всичко.
Следват още три ареста, като в резултат на тях е открита забележителна част от откраднатите пари.
В блажено незнание за следствията от дейностите си, Делчо Спасов предава двата милиона на представители на комунистическата празненство. Като премия получава подправена персонална карта, раница, голф и револвер. Парите доближават до Дянко Стефанов, един от високопоставените деятели, който е директна връзка сред Централния комитет на БРП(к) и бойните групи на партията в София. С тези пари са финансирани атентати и саботажи. Делчо е окуражителен за положителната си работа и е удовлетворен от себе си.
Комунистите го извеждат от София и след три нощни прехода се озовава в Ихтиманския балкан, където е причислен в партизански отряд. Според новата му персонална карта се споделя Георги Мурадов, а в отряда към този момент има един Гошо, по този начин получава партизанското име „ Гошо Хубавеца “. В беседи за интернационалното състояние и за битката на работническата класа минава един месец.
Полицията влиза в следите на отряда и го разпръсква с ненадейно нахлуване. Делчо Спасов се оказва лидер на няколко още по-объркани и уплашени от него партизани, които още веднъж попадат на засада, след което се намират единствено с един от групата-Райчо. Двамата се насочат към Поибрене. Партизанинът Гошо Хубавеца се свързва с вуйна си, взима малко храна и се връща при Райчо, който благоразумно е избягал, вземайки и раницата на Делчо. На идващия ден той е хванат в Поибрене и прави цялостни признания.
При разплитане на обира на Гошо Хубавеца полицията арестува 30 души, главно от пернишките организации на Българска Работническа Партия (комунисти) и Работническия Младежки Съюз (РМС). Съдени са по Закона за Защита на Държавата, издадени са 4 смърни присъди, 2 доживотни, други са наказани на разнообразни периоди затвор. Делчо Спасов е наказан на гибел и разстрелян. Последната му молба е движимостите му да бъдат предадени на татко му, който по това време е интерниран в село Бяга, околия Пещерска. Така завършва историята на Гошо Хубавеца, уредник на един от най-големите кражби в Царство България.
Източник: Сдружение Българска история
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ