Спомен за Васил Станилов: И все пак България няма да бъде държава на варварите!
На 14 януари Васил Станилов щеше да навърши 91 години. Той ще остане измежду най-забележителните българи: държавник, публицист, драмописец, издател, вестникар, патриот и образован родолюбец, грижовник за чистотата на българския език.
Като че ли отвън целия този проливен дъжд от атрибути най-всеобхватното малко определение за него би могло да бъде –
служащият Васил Станилов
Работник не в духа на лъжливите марксово-уляново-димитрови постулати, а съгласно смисъла, който едно време влагаше бай Захари Стоянов в думата служащ. Или съгласно остарелия и поизтъркан през днешния ден израз – деец на националната равнища.
Затова и издателството на Васил Станилов бе наречено „ Работилница за книжнина “, където се създадоха едни от значимите и оставащи вечно заглавия за предишното на посткомунистическа България.
От безбройната поредност от издания ще загатна хрониката „ Без заглавие “ на Нася Кралевска и неповторимия цикъл-свидетелство за годините на комунистическия гнет „ Писахме да се знае “.
А може ли изобщо да се оцени по достолепие ролята на вестник АНТИ (Про & Анти), който съвсем самотно отстояваше у нас позициите на антикомунистическата опозиция и на градивния разбор на предишния и настоящ живот?
Васил е неговият основател, частен финансист, редактор-вдъхновител, уредник на прелестните пера - публицисти и сътрудници, които вършеха денонощното знамение по издаването на вестника цели 20 години…
Милен Радев
Светла му памет с този незагиващ негов текст!
И когато се разсънваме!
Васил Станилов
Грешката ни се състоеше в нещо доста малко. Не бяхме разбрали, че независимост не се дава безплатно. От деца бяхме научени, че българите вършат изключение от това предписание. На нас Русия непрестанно ни подарявала свободата.
Онова, което ни бе харизано през последните две десетилетия: произвол на мутри, проведена и самодейна престъпност, корупция, локални феодали, продажни съдии, подкупни служители на реда, се оказа единствено промяна на наименованията и етикетите.
Яли сме му попарата цели 45 години
Тогава то се наричаше недостатъци на растежа. Когато растежът на тези недостатъци се оказа неукротим, а претрупаната държавна каруца се прекатурна, ловки хипнотизатори от рода на Кашпировски ни внушиха, че стартира смяната. Промяната, която щеше да ни освободи от страха, която трябваше да ни върне човешките права, човешкото достолепие, човешките качества, унищожени от варварска теория. Само че, с цел да се случеше всичко това, бе належащо да прогоним варварите.
За страдание се оказа, чевсе още сме варвари
И такива ще си останем, тъй като измежду нас няма нито един не молепсан от тази болест, или в случай че не е молепсан, ще е наклеветен, че е.
Трябваше да минат доста години, с цел да се усетим.
Че са ни пробутали народна власт менте.
Че по този начин наречените законодателна, изпълнителна и правосъдна власт не са нищо друго с изключение на цирк, клоунада, подигравка на това, което сме сънували през дългата непрогледна многогодишна нощ.
Че се оставихме да ни излъжат и ни накараха да повярваме, че е допустимо да ни подарят това, което се добива с кръв и се отстъпва с кръв. Властта!
Че варварите във всяко отношение са се подготвили изпреварващо.
Че отпред на новите организации, придвижвания, партии бяха сложени хора, на които, в случай че не на челата, в биографиите им е написано на какво са способни и какво им е предоставено.
Че каквато и добра концепция да се пръкне, трима да се съгласят, че има самун в нея, единият ще е техен човек. И даже да не е, ще го създадат. А в случай че не го създадат, ще го разгласят за техен.
И въпреки всичко България няма да бъде страна на варварите!
С тази мисъл би трябвало да заспиваме.
И да се разсънваме!
Като че ли отвън целия този проливен дъжд от атрибути най-всеобхватното малко определение за него би могло да бъде –
служащият Васил Станилов
Работник не в духа на лъжливите марксово-уляново-димитрови постулати, а съгласно смисъла, който едно време влагаше бай Захари Стоянов в думата служащ. Или съгласно остарелия и поизтъркан през днешния ден израз – деец на националната равнища.
Затова и издателството на Васил Станилов бе наречено „ Работилница за книжнина “, където се създадоха едни от значимите и оставащи вечно заглавия за предишното на посткомунистическа България.
От безбройната поредност от издания ще загатна хрониката „ Без заглавие “ на Нася Кралевска и неповторимия цикъл-свидетелство за годините на комунистическия гнет „ Писахме да се знае “.
А може ли изобщо да се оцени по достолепие ролята на вестник АНТИ (Про & Анти), който съвсем самотно отстояваше у нас позициите на антикомунистическата опозиция и на градивния разбор на предишния и настоящ живот?
Васил е неговият основател, частен финансист, редактор-вдъхновител, уредник на прелестните пера - публицисти и сътрудници, които вършеха денонощното знамение по издаването на вестника цели 20 години…
Милен Радев
Светла му памет с този незагиващ негов текст!
И когато се разсънваме!
Васил Станилов
Грешката ни се състоеше в нещо доста малко. Не бяхме разбрали, че независимост не се дава безплатно. От деца бяхме научени, че българите вършат изключение от това предписание. На нас Русия непрестанно ни подарявала свободата.
Онова, което ни бе харизано през последните две десетилетия: произвол на мутри, проведена и самодейна престъпност, корупция, локални феодали, продажни съдии, подкупни служители на реда, се оказа единствено промяна на наименованията и етикетите.
Яли сме му попарата цели 45 години
Тогава то се наричаше недостатъци на растежа. Когато растежът на тези недостатъци се оказа неукротим, а претрупаната държавна каруца се прекатурна, ловки хипнотизатори от рода на Кашпировски ни внушиха, че стартира смяната. Промяната, която щеше да ни освободи от страха, която трябваше да ни върне човешките права, човешкото достолепие, човешките качества, унищожени от варварска теория. Само че, с цел да се случеше всичко това, бе належащо да прогоним варварите.
За страдание се оказа, чевсе още сме варвари
И такива ще си останем, тъй като измежду нас няма нито един не молепсан от тази болест, или в случай че не е молепсан, ще е наклеветен, че е.
Трябваше да минат доста години, с цел да се усетим.
Че са ни пробутали народна власт менте.
Че по този начин наречените законодателна, изпълнителна и правосъдна власт не са нищо друго с изключение на цирк, клоунада, подигравка на това, което сме сънували през дългата непрогледна многогодишна нощ.
Че се оставихме да ни излъжат и ни накараха да повярваме, че е допустимо да ни подарят това, което се добива с кръв и се отстъпва с кръв. Властта!
Че варварите във всяко отношение са се подготвили изпреварващо.
Че отпред на новите организации, придвижвания, партии бяха сложени хора, на които, в случай че не на челата, в биографиите им е написано на какво са способни и какво им е предоставено.
Че каквато и добра концепция да се пръкне, трима да се съгласят, че има самун в нея, единият ще е техен човек. И даже да не е, ще го създадат. А в случай че не го създадат, ще го разгласят за техен.
И въпреки всичко България няма да бъде страна на варварите!
С тази мисъл би трябвало да заспиваме.
И да се разсънваме!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ