На 14 януари, в Киев, едно дете навърши пет години

На 14 януари, в Киев, едно дете навърши пет години на фона на ракетни удари, детонации и сирени за въздушна паника. Така този детски рожден се придвижи в метрото, което служи за бомбоубежище. „ Спасените “ споделя историята на една майка, която избави празника на своето дете.



Снимката с твоите синове в Киевското метро за няколко дни обиколи обществените мрежи . Това е денят , в който по - дребният ти наследник , Виктор , става на 5 години . 14 януари . Разкажи ни какво се случи в този ден .

Този ден стартира с гърмежи и нови ракетни удари. По новините предизвестиха, че тези удари могат да се повторят и предизвестиха непрестанно да се осведомяваме в този ден, с цел да знаем по кое време да се насочим към бомбоубежище. Въпреки тези предизвестия аз притичах до магазина, с цел да купя жълти и сини балони за детето. Той самичък изиска рожденият му ден да бъде с цветовете на украинското знаме. Върнах се от магазина и с неговия по-голям брат събудихме Виктор. Дадохме му всички дарове, имаше и колет от татко му, който е в Полша. И тъкмо тогава чухме сирените за въздушна паника. Веднага се облякохме и тръгнахме към метрото. За мен това е най-безопасното място в Киев, тъй като има два изхода и в случай че инцидентно единият бъде покрит, ще можем да излезем през другия.

Можехте да оставите у дома балоните и подаръците . Защо реши да ги вземеш в метрото ?

Исках да основа празнична атмосфера за моето дете, той въпреки всичко става на пет. Исках рожденият му ден да не бъде помрачен. Трудно ми беше да му кажа: " Преставаш в този момент да гледаш подаръците си, тъй като би трябвало да се скрием подземен, защото ни бомбардират ". Затова сграбчих балоните и празничните шапки и пренесохме рождения ден на сина ми в метрото.



Защо съгласно теб тази фотография трогна толкоз доста хора в обществените мрежи ?

Честно казано не мога да си го обясня. Сигурно тъй като никой не желае едно дете да чества рождения си ден по този метод.

Като негова майка си желала детето да има най - положителният вероятен рожден ден , макар събитията . Аз разбирам за какво тази фотография е толкоз прочувствена .


За нищо на света не желая моите деца да бъдат подложени на това. Те не трябва да порастват в условия на война. Старая се да ги защищавам, с цел да не остане нещо в съзнанието им, което да им пречи след години.

Те обаче също чуват сирените при ракетни удари . Как им обясняваш всичко това , което се случва в Украйна ?


Трудно е, не знам кой е най-правилният метод. Наех различен апартамент, където сирените не се чуват толкоз мощно, с цел да не се стряскат децата. Но съм открита – те знаят, че сме във война, знаят с кого се води тази война. И задачата ми е не да ги тревожа, а да ги науча по какъв начин се предпазят и да запазят себе си в тези условия.



Защо останахте в Украйна? Можехте да си тръгнете от там.

Беше ми мъчно да взема това решение. В началото за малко заминахме за Полша, само че не се адаптирахме. Трудно беше и за децата. Освен езиковата преграда, там нямаха и другари. А тук си имат своя обществен кръг. Така, татко им остана там, а ние с децата се върнахме в родината.

Вече съвсем година тече войната. Свикнахте ли с нея? Върнахте ли се към един относително естествен метод на живот?

Не, с войната в никакъв случай не може да се свикне. Аз се изплашвам при всяко виене на сирените, това е контузия, която ще остане в живота ми. Вероятно можем да се пригодим към новите условия, само че да свикнем, може би никой не би могъл.

Кога изпита максимален боязън за тази една година на война?

24 против 25 февруари. Тогава беше най-големият смут.

Когато Русия нахлу и чухте първите сирени?

Да. Знаете ли, това даже не може да се опише. Това е като едно внезапно прекосяване от един живот в различен – оставяш твоя кротичък и спретнат живот зад тила си и пред теб е нещо ужасно и незнайно. Преди това единствено бях чувала, че някъде в Донецк и Луганск има военни дейности, а в този момент внезапно бях изправена тъкмо пред това. Беше пред очите ми. И тогава ме избави Полша. Тръгнахме незабавно, там имах шанса да си поема глътка въздух, да стъпя крепко на краката си. Поляците се държаха добре с нас, помагаха ни с всичко. Благодаря и на тях, и на всички страни в Европа, които ни подадоха и не престават да ни подават ръка.

Ще те върна още веднъж към рождения ден на Виктор. Как в действителност завърши този ден? Детето беше ли щастливо в последна сметка?

Да. Всичко през този ден му хареса. Удивителното беше, че когато вървяхме към метрото, хората, които ни срещаха по пътя, го поздравяваха и му се радваха. Така си създадохме тази празнична атмосфера още преди да слезем подземен. А и в метрото хората му се радваха. Аз бях решила да отпразнуваме рождения му ден в един детски център, само че ракетните удари трансформираха проекта ни. След метрото незабавно се прибрахме у дома, където имахме единствено една торта, нищо друго. Но когато най-после го попитах по какъв начин си е прекарал рождения ден, той ми сподели, че всичко е било ужасно. И се веселя, че в съзнанието на моето дете ще е един „ страховит “ рожден ден.