Кръстовден е! Всичките ни молитви се сбъдват
На 14 септември Православната християнска черква празнува един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В националните вярвания денят се нарича Кръстовден и се счита, че през днешния ден всички молебствия се сбъдват. Този празник се назовава още летен Кръстовден, за други празникът е прочут като Кръстов ден.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
Какво се прави на Кръстовден?
На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната черква прави поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.
На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка.
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден, в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба. С този празник стартира гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, с цел да се освети. В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
Какво се яде на Кръстовден?
На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е належащо да опече специфичен ритуален самун, наименуван Кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Питката се разчупва, едвам когато цялото семейство е на масата и се споделя „ Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли ”. Смята се, че с тези думи хората се защищават от болки в кръста по време на работа.
На този празник се съблюдава и непоколебим пост – не би трябвало да се яде нищо алено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На празничната софра с изключение на обредния самун наложително би трябвало да участва зелник с праз лук, печена тиква и грозде.
Молитва за Кръстовден
В националните поверия се споделя, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта против този ден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма мощ в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.
Народът има вяра, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват ”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон – времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
Във видеото може да видите отбелязването на Кръстовден от Българската православна черква:
Кой чества на 14 септември?
На 14 септември Кръстовден имен ден честват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден честват и чакръкчиите.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци, като се отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
Какво се прави на Кръстовден?
На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната черква прави поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.
На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка.
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден, в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба. С този празник стартира гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, с цел да се освети. В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
Какво се яде на Кръстовден?
На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е належащо да опече специфичен ритуален самун, наименуван Кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Питката се разчупва, едвам когато цялото семейство е на масата и се споделя „ Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли ”. Смята се, че с тези думи хората се защищават от болки в кръста по време на работа.
На този празник се съблюдава и непоколебим пост – не би трябвало да се яде нищо алено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На празничната софра с изключение на обредния самун наложително би трябвало да участва зелник с праз лук, печена тиква и грозде.
Молитва за Кръстовден
В националните поверия се споделя, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта против този ден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма мощ в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.
Народът има вяра, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват ”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон – времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
Във видеото може да видите отбелязването на Кръстовден от Българската православна черква:
Кой чества на 14 септември?
На 14 септември Кръстовден имен ден честват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден честват и чакръкчиите.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци, като се отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ