Ето защо днес почитаме Светия кръст и какви са традициите на празника
На 14 септември означаваме Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници. В националната традиция е по-известен като Кръстовден.
Кръстът, именуван още " знак на знаците ", е античен знак, който се среща в културите на доста нации по света. Обикновено се свързва със слънцето и огъня или се възприема като еквивалент на международното дърво. Вероятно с тези си антични смисли той участва и в обичайна българска везба, където е измежду най-обикнатите и публикувани претекстове. С появяването на християнството кръстът става негов повсеместен знак поради кръстната жертва на Христос, който побеждава прегрешението и гибелта. Същевременно първата писмен знак от името на Бога Син в гръцката и кирилската писменост има формата на накривен кръст, което в допълнение поддържа сходно тълкувание.
Кръстът участва в архитектурата и украсата на храмовете и взе участие в главните християнски ритуали. При кръщението детето получава от кръстника медальон с формата на кръст – знак за неговата принадлежност към християнството. В предишното в някои елементи на страната е съществувал бит да се татуират кръстове на челата на девойките, с цел да не бъдат отвличани от мюсюлмани.
Особено значение за християнина има осъществяването на кръстния знак. Според богословите то е най-краткият знак на вярата, безсловесен и наличен за всички. По традиция човек се прекръства на влизане в църквата, преди да седне на софра и да пие вино, преди потегляне на път и започване на работа. Смята се, че кръстният знак гони всевъзможни демони и несгоди, по тази причина при среща със самодиви, караконджули и върколаци е най-добре да се прекръстиш. Кръстът се носи като талисман за предотвратяване от вълшебства, несгоди и неприятни срещи, употребява се и в националната медицина. Уроки се лекуват, като на потърпевшия се дава вода, в която е потънал кръст. Срещу уплах на шията се носи донесен от Божи гроб кръст, завързан с червен конец, а срещу помятане гол ковач изковава кръст от сребърни парички, събрани от седем къщи, който бременната жена носи до раждането.
В християнския календар кръстът се уважава четири пъти в годината, само че максимален е празникът на 14 септември. Свързва се с настъпването на есента. Смята се, че тогава денят и нощта се кръстосват, изравняват се и слънцето поема на път към зимата. Денят бележи началото на гроздобера и бруленето на орехите, стартират есенната оран и сеитба. На този ден се съблюдава непоколебим пост, като се говее в знак на респект към Светия кръст. В доста региони на страната обаче смисълът на празника се пояснява превратно: счита се, че се тачи против болки в кръста. Свещеникът обикаля домовете и харманите и ръси със светена вода. На обредната софра се поставят баница с праз, грозде, печена тиква и специфичен ритуален самун, декориран с кръст. Имен ден честват Кръсто, Кръстьо, Кръстана, Кръстина, Ставри. Някога по Кръстовден било времето на годежите и сватбите. Сватовници тръгвали из селото, носели бъклици с руйно вино… Започвали веселби и мерки за едно от най-важните събития в живота на патриархалната общественост.
С празника Кръстовден и почитането на Светия Кръст се свързва и едно от най-популярните свети места у нас през последните години – местността Кръстова гора в Средните Родопи. Вярва се, че на това място планината има кръстообразна форма, а нейде в недрата й се пази парченце от Светия Кръст. Намерените там находки демонстрират, че на мястото е имало остарял манастир, опустошен евентуално по време на османското настъпление. През 30-те години на ХХ в. на това място идва брат Йорданчо – правоверен човек, прочут с благочестивия си живот и ясновидските си качества. Чрез привидение му се явява, че мястото е чудотворно, тъй като пази парченце от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Според описа на светия човек, преди време частицата от кръста попаднала у турския султан и носела победа на войските му и господство на империята. Научил обаче съветският цар за светинята и проводил пратеници, които с ловкост я придобили. Когато схванала за станалото, майката на султана, която била християнка, незабавно му разкрила каква полезност е изгубил и той на часа изпратил потеря да настигне руснаците. Те обаче се отклонили от пътя си и попаднали в манастира на Кръстова гора, където оставили на предпазване реликвата. Скоро след случката манастирът бил ограбен от поробителите, а монасите – грубо избити. Преди това обаче те съумели да скрият кръста на потайно място, където се пази и до през днешния ден и чака да пристигна времето, когато ще се разкрие на вярващите.
Тази легенда се предава и до през днешния ден от уста на уста и притегля голям брой поклонници към святото място. По времето на социализма достъпът до него е бил неразрешен и вярващите са идвали скрито да се поклонят на светинята и да потърсят Божията помощ. По традиция те нощуват там в нощта против събота, само че броят им е изключително огромен на Кръстовден – патронният празник на светинята. Многобройни са разказите за сбъднати молебствия, претърпени изцеления, чудотворни видения и сънища.
Кръстът, именуван още " знак на знаците ", е античен знак, който се среща в културите на доста нации по света. Обикновено се свързва със слънцето и огъня или се възприема като еквивалент на международното дърво. Вероятно с тези си антични смисли той участва и в обичайна българска везба, където е измежду най-обикнатите и публикувани претекстове. С появяването на християнството кръстът става негов повсеместен знак поради кръстната жертва на Христос, който побеждава прегрешението и гибелта. Същевременно първата писмен знак от името на Бога Син в гръцката и кирилската писменост има формата на накривен кръст, което в допълнение поддържа сходно тълкувание.
Кръстът участва в архитектурата и украсата на храмовете и взе участие в главните християнски ритуали. При кръщението детето получава от кръстника медальон с формата на кръст – знак за неговата принадлежност към християнството. В предишното в някои елементи на страната е съществувал бит да се татуират кръстове на челата на девойките, с цел да не бъдат отвличани от мюсюлмани.
Особено значение за християнина има осъществяването на кръстния знак. Според богословите то е най-краткият знак на вярата, безсловесен и наличен за всички. По традиция човек се прекръства на влизане в църквата, преди да седне на софра и да пие вино, преди потегляне на път и започване на работа. Смята се, че кръстният знак гони всевъзможни демони и несгоди, по тази причина при среща със самодиви, караконджули и върколаци е най-добре да се прекръстиш. Кръстът се носи като талисман за предотвратяване от вълшебства, несгоди и неприятни срещи, употребява се и в националната медицина. Уроки се лекуват, като на потърпевшия се дава вода, в която е потънал кръст. Срещу уплах на шията се носи донесен от Божи гроб кръст, завързан с червен конец, а срещу помятане гол ковач изковава кръст от сребърни парички, събрани от седем къщи, който бременната жена носи до раждането.
В християнския календар кръстът се уважава четири пъти в годината, само че максимален е празникът на 14 септември. Свързва се с настъпването на есента. Смята се, че тогава денят и нощта се кръстосват, изравняват се и слънцето поема на път към зимата. Денят бележи началото на гроздобера и бруленето на орехите, стартират есенната оран и сеитба. На този ден се съблюдава непоколебим пост, като се говее в знак на респект към Светия кръст. В доста региони на страната обаче смисълът на празника се пояснява превратно: счита се, че се тачи против болки в кръста. Свещеникът обикаля домовете и харманите и ръси със светена вода. На обредната софра се поставят баница с праз, грозде, печена тиква и специфичен ритуален самун, декориран с кръст. Имен ден честват Кръсто, Кръстьо, Кръстана, Кръстина, Ставри. Някога по Кръстовден било времето на годежите и сватбите. Сватовници тръгвали из селото, носели бъклици с руйно вино… Започвали веселби и мерки за едно от най-важните събития в живота на патриархалната общественост.
С празника Кръстовден и почитането на Светия Кръст се свързва и едно от най-популярните свети места у нас през последните години – местността Кръстова гора в Средните Родопи. Вярва се, че на това място планината има кръстообразна форма, а нейде в недрата й се пази парченце от Светия Кръст. Намерените там находки демонстрират, че на мястото е имало остарял манастир, опустошен евентуално по време на османското настъпление. През 30-те години на ХХ в. на това място идва брат Йорданчо – правоверен човек, прочут с благочестивия си живот и ясновидските си качества. Чрез привидение му се явява, че мястото е чудотворно, тъй като пази парченце от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Според описа на светия човек, преди време частицата от кръста попаднала у турския султан и носела победа на войските му и господство на империята. Научил обаче съветският цар за светинята и проводил пратеници, които с ловкост я придобили. Когато схванала за станалото, майката на султана, която била християнка, незабавно му разкрила каква полезност е изгубил и той на часа изпратил потеря да настигне руснаците. Те обаче се отклонили от пътя си и попаднали в манастира на Кръстова гора, където оставили на предпазване реликвата. Скоро след случката манастирът бил ограбен от поробителите, а монасите – грубо избити. Преди това обаче те съумели да скрият кръста на потайно място, където се пази и до през днешния ден и чака да пристигна времето, когато ще се разкрие на вярващите.
Тази легенда се предава и до през днешния ден от уста на уста и притегля голям брой поклонници към святото място. По времето на социализма достъпът до него е бил неразрешен и вярващите са идвали скрито да се поклонят на светинята и да потърсят Божията помощ. По традиция те нощуват там в нощта против събота, само че броят им е изключително огромен на Кръстовден – патронният празник на светинята. Многобройни са разказите за сбъднати молебствия, претърпени изцеления, чудотворни видения и сънища.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ