Спомен за любовта на братушките: Преди 213 г., на връх Кръстовден, руските войски опожаряват Свищов
На 14 септември, Кръстовден, през 1810 година, по време на Седмата руско-турска война Свищов е опожарен от съветската войска. Събитията в детайли са разказани в книгата на доктор Петър Гудев " История на Източния въпрос преди освобождението на България ", 1908 година, напомня на страницата си фейсбук Александър Димов.
Преди 213 години съветската войска опустошава Свищов, Никопол, Силистра, Русе, Плевен, Враца, Ловеч и Севлиево. Градовете са подложени на жестоки грабежи, а жителите на Свищов - на изтребване. Русите не се интересували от следствията за българския народ, тъй като тези опустошения улеснявали бъдещите им нахлувания. Целите на войната за следващ път се разминават с съветските поръчки и обещания към простодушният и изстрадали българи. Заради дейностите на съветската войска, следва следващия демографски удар върху териториите, обитаеми с българи в рамките на Османската империя. Стотици хиляди напущат домовете си. След съветските погроми, българите са оставени на произвола на отмъщенията на турците. Руските войски сами карали българите да напущат домовете си, и им " помагали ", гонейки ги с плющящи нагайки в гърбовете им. Ползата за Русия е, че тези българи колонизират и облагородяват празните им и пусти степи в Бесарабия и Южна Русия. Преселените съотечественици вършат оценка на разликите сред турското и съветското иго, и огромна част от тях се връщат при турския си подтисник.
Ето какво написа в книгата си доктор Гудев:
Било заповядано на генерала Каменски да отдели половината от дунавската войска, която да се насочи за Полша, а с другата да води единствено отбранителна война против Турците, като се отдръпна зад Дунава. Руската армия добила заповед да изгаря докрай всяко селце, което тръбвало да напусне, под
претекст да не остава храна на Турците и тъй като обкопите, с които нормално биват заградени крайните селски
къщи, служили на турската войска; градовете Никопол, Свищов и Силистра да се унищожат, а Русе да остане
като център. В няколко дни тези градове станали равни със земята. На генерала Сен Приест се паднала достойнството да
разори Свищов. От целия град не останал камък върху камък.
" Жителите, на брой 16-20 хиляди, бяха напълно изтребени. Дълго време се сръщаше тук там по някой друмник в покрайнините да търси място за заслон,
както вършат гладните кучета в запустелите от чума местности.
Само едните гълъби, които изобилстват из турските градове, бяха останали да се вият над грозното купище ", споделя Juchereau. Плевен, Враца, Ловеч и Севлиево не по-малко запустели.
Както Гурко направи със Стара Загора през последната война, по този начин и Воронцов в този момент завзел тия градове, отвлякъл всичко, което можало да послужи за провизия на съветските войски и след това ги оставил на турските орди да довършат разорението. В съветския лагер не желали да знаят, че България се обръща на
пустиня, тъй като Русите не губели от тези разрушения ; наобратно, тия стратегически точки открити, нахлуванията ставали по-лесно, което било облага за тях.
Така, тъй като Александър І имал слабостта да изповяда пред френския император коя е основната цел на съветските стремления (нищо общо с освобождения, християни и тем сходни басни, за пред простодушното българско население - м.б.), станал причина да се изтърван двете Княжества (Влашко и Молдова м.б.). Ако Русия обаче не спечелила туй, което очаквала от тая дълга война, то християните в Турско
още по-малко били облаженствувани, при всичките огромни обещания, които им били давани. Наопаки, с хиляди от тях били принудени на мощ да изоставен огнищата си и да се заселят по бесарабските степи и в южна Русия.
Цяло Русенско, Свищовско, Силистренско, цяла Добруджа, — се
обърнали в пустиня, с цел да се заселят незаселените и пусти съветски области, които им бивали описвани като земен парадайс. Само в Бесарабия тогава отишли 55,560 фамилии с 334,000
души, всички Българи.
" Често съветските войски сами карали народа да минава Дунава, тъй като Турците щели да ги изколят в случай че останат. С рев и крясъци хората бягали и се криели, тъй като им било тежко да си оставят родните места; само че Казаците ги подгонвали откъм гърба с камшици. Нещастията на скитниците не се свършвали с минаванието на Дунава. Около колята си са били принудени да извършват разните религиозни обряди и естествени потребности, като венчавки, погребения, раждания и други Мнозина минавали и без религиозни обряди. Но най-главното е храната... Кой каквото намирал по пътя, по полето, вземал, не гледал кому принадлежи: снопи жито, или необран мамул, всичко товарили по колята си; в последна потребност
просили от жителите от гдето минавали, само че и просията не пособия в ония времена. "
А ето какво споделя за пристигналите към този момент в Бесарабия Русина Скалковский:
„ Участта им беше нежелана ; едни продължаваха да живеят в градовете и крепостите Исманлъ, Аккерман, Килия, Рени, гдето още дълго време не им било несъмнено гражданското състояние, тъй като нямало порядък и сигурност; други търсили прикритие в Кудрийския цинут и Кишинев, гдето имало към 12,000 семейства; трети останали по Буджакските степи в някогашните татарски села. Тук имало към 2,800 фамилии Българи “ и прочие
Не се минало доста и нашите Българи на процедура оценили разликата, която съществувала сред турските несгоди и тия, които ставали в земята на техните избавители. Колкото толерантен плебей и да
бил Българина, той стоял задоволително високо в духовно отношение, с цел да може да прави разлика сред съветското и
турското иго. Не трябвали години на преселенците, с цел да съзрат ямата, която ги отделя, тях, турските раи, от съветските мужици, плебеи в цялостния смисъл на думата.
„ Българина придвижва търпеливо най-тежките терзания на една
неприятелска ордия, която минава през огнището му; само че един път злощастието минало, той става държател на своята къща и равнища.
Когато съветския селяндур, подложен на всекидневните каприции на един надменен болярин, негов стопанин и собственик, навежда главата си на всякой час от своя злополучен живот. Спахията се смята от Българина
като един противозаконен притеснител; той е тиранин, замърсен Турчин, при който единствено силата го държи, който той
може да утрепе като последнето куче, когато изчерпи търпението му. Ангарията и другите беззакония давят Българина, само че те са общи за всички победени ; обаче колибата, в която
той живее, равнищата, която оре — са негово притежание; той може да ги използва както смята за добре.
Руския мужик, за какъвто българския емигрантин се предназначавал, представлявал съвсъм друго нещо: той не има землянката, в която се подслонява; тя му е отстъпена по благосклонност от неговия собственик.
Като чувствува, че няма нищо свое към себе си, мужика преклонен, за нищо се не грижи, накривен е да открадне, тъй като няма какво да му откраднат, остроумен, алкохолик, недодялан до най-висока степен. Туй, което той изяжда едновременно, ще препитае Българина през цяла седмица. Руския мужик живее тлъсто
тлъсто под краката на своя владетел;
Българина знае да се уважава, живее единствено с самун и вода, само че не дължи
никому това непретенциозно прехранване. “
Тая разлика сред робството в Турция и това в Русия не могла да се укрие
от трезвеното око на преселенците. Едни незабавно, други по-късно, заловили назад пътят към своето родно място,
като жертвували за връщане това, което било останало от отиването.
Голо завръщане в България било за тях
желано от оставането в земята на освободителите им.
Не всички обаче се решили да създадат този риск, още повече като знаели, че там ги чакат същите Турци, от които те бягали да се избавят. Много останали в Русия и в Княжествата. Такава била облагата за Българите от тая война.
Преди 213 години съветската войска опустошава Свищов, Никопол, Силистра, Русе, Плевен, Враца, Ловеч и Севлиево. Градовете са подложени на жестоки грабежи, а жителите на Свищов - на изтребване. Русите не се интересували от следствията за българския народ, тъй като тези опустошения улеснявали бъдещите им нахлувания. Целите на войната за следващ път се разминават с съветските поръчки и обещания към простодушният и изстрадали българи. Заради дейностите на съветската войска, следва следващия демографски удар върху териториите, обитаеми с българи в рамките на Османската империя. Стотици хиляди напущат домовете си. След съветските погроми, българите са оставени на произвола на отмъщенията на турците. Руските войски сами карали българите да напущат домовете си, и им " помагали ", гонейки ги с плющящи нагайки в гърбовете им. Ползата за Русия е, че тези българи колонизират и облагородяват празните им и пусти степи в Бесарабия и Южна Русия. Преселените съотечественици вършат оценка на разликите сред турското и съветското иго, и огромна част от тях се връщат при турския си подтисник.
Ето какво написа в книгата си доктор Гудев:
Било заповядано на генерала Каменски да отдели половината от дунавската войска, която да се насочи за Полша, а с другата да води единствено отбранителна война против Турците, като се отдръпна зад Дунава. Руската армия добила заповед да изгаря докрай всяко селце, което тръбвало да напусне, под
претекст да не остава храна на Турците и тъй като обкопите, с които нормално биват заградени крайните селски
къщи, служили на турската войска; градовете Никопол, Свищов и Силистра да се унищожат, а Русе да остане
като център. В няколко дни тези градове станали равни със земята. На генерала Сен Приест се паднала достойнството да
разори Свищов. От целия град не останал камък върху камък.
" Жителите, на брой 16-20 хиляди, бяха напълно изтребени. Дълго време се сръщаше тук там по някой друмник в покрайнините да търси място за заслон,
както вършат гладните кучета в запустелите от чума местности.
Само едните гълъби, които изобилстват из турските градове, бяха останали да се вият над грозното купище ", споделя Juchereau. Плевен, Враца, Ловеч и Севлиево не по-малко запустели.
Както Гурко направи със Стара Загора през последната война, по този начин и Воронцов в този момент завзел тия градове, отвлякъл всичко, което можало да послужи за провизия на съветските войски и след това ги оставил на турските орди да довършат разорението. В съветския лагер не желали да знаят, че България се обръща на
пустиня, тъй като Русите не губели от тези разрушения ; наобратно, тия стратегически точки открити, нахлуванията ставали по-лесно, което било облага за тях.
Така, тъй като Александър І имал слабостта да изповяда пред френския император коя е основната цел на съветските стремления (нищо общо с освобождения, християни и тем сходни басни, за пред простодушното българско население - м.б.), станал причина да се изтърван двете Княжества (Влашко и Молдова м.б.). Ако Русия обаче не спечелила туй, което очаквала от тая дълга война, то християните в Турско
още по-малко били облаженствувани, при всичките огромни обещания, които им били давани. Наопаки, с хиляди от тях били принудени на мощ да изоставен огнищата си и да се заселят по бесарабските степи и в южна Русия.
Цяло Русенско, Свищовско, Силистренско, цяла Добруджа, — се
обърнали в пустиня, с цел да се заселят незаселените и пусти съветски области, които им бивали описвани като земен парадайс. Само в Бесарабия тогава отишли 55,560 фамилии с 334,000
души, всички Българи.
" Често съветските войски сами карали народа да минава Дунава, тъй като Турците щели да ги изколят в случай че останат. С рев и крясъци хората бягали и се криели, тъй като им било тежко да си оставят родните места; само че Казаците ги подгонвали откъм гърба с камшици. Нещастията на скитниците не се свършвали с минаванието на Дунава. Около колята си са били принудени да извършват разните религиозни обряди и естествени потребности, като венчавки, погребения, раждания и други Мнозина минавали и без религиозни обряди. Но най-главното е храната... Кой каквото намирал по пътя, по полето, вземал, не гледал кому принадлежи: снопи жито, или необран мамул, всичко товарили по колята си; в последна потребност
просили от жителите от гдето минавали, само че и просията не пособия в ония времена. "
А ето какво споделя за пристигналите към този момент в Бесарабия Русина Скалковский:
„ Участта им беше нежелана ; едни продължаваха да живеят в градовете и крепостите Исманлъ, Аккерман, Килия, Рени, гдето още дълго време не им било несъмнено гражданското състояние, тъй като нямало порядък и сигурност; други търсили прикритие в Кудрийския цинут и Кишинев, гдето имало към 12,000 семейства; трети останали по Буджакските степи в някогашните татарски села. Тук имало към 2,800 фамилии Българи “ и прочие
Не се минало доста и нашите Българи на процедура оценили разликата, която съществувала сред турските несгоди и тия, които ставали в земята на техните избавители. Колкото толерантен плебей и да
бил Българина, той стоял задоволително високо в духовно отношение, с цел да може да прави разлика сред съветското и
турското иго. Не трябвали години на преселенците, с цел да съзрат ямата, която ги отделя, тях, турските раи, от съветските мужици, плебеи в цялостния смисъл на думата.
„ Българина придвижва търпеливо най-тежките терзания на една
неприятелска ордия, която минава през огнището му; само че един път злощастието минало, той става държател на своята къща и равнища.
Когато съветския селяндур, подложен на всекидневните каприции на един надменен болярин, негов стопанин и собственик, навежда главата си на всякой час от своя злополучен живот. Спахията се смята от Българина
като един противозаконен притеснител; той е тиранин, замърсен Турчин, при който единствено силата го държи, който той
може да утрепе като последнето куче, когато изчерпи търпението му. Ангарията и другите беззакония давят Българина, само че те са общи за всички победени ; обаче колибата, в която
той живее, равнищата, която оре — са негово притежание; той може да ги използва както смята за добре.
Руския мужик, за какъвто българския емигрантин се предназначавал, представлявал съвсъм друго нещо: той не има землянката, в която се подслонява; тя му е отстъпена по благосклонност от неговия собственик.
Като чувствува, че няма нищо свое към себе си, мужика преклонен, за нищо се не грижи, накривен е да открадне, тъй като няма какво да му откраднат, остроумен, алкохолик, недодялан до най-висока степен. Туй, което той изяжда едновременно, ще препитае Българина през цяла седмица. Руския мужик живее тлъсто
тлъсто под краката на своя владетел;
Българина знае да се уважава, живее единствено с самун и вода, само че не дължи
никому това непретенциозно прехранване. “
Тая разлика сред робството в Турция и това в Русия не могла да се укрие
от трезвеното око на преселенците. Едни незабавно, други по-късно, заловили назад пътят към своето родно място,
като жертвували за връщане това, което било останало от отиването.
Голо завръщане в България било за тях
желано от оставането в земята на освободителите им.
Не всички обаче се решили да създадат този риск, още повече като знаели, че там ги чакат същите Турци, от които те бягали да се избавят. Много останали в Русия и в Княжествата. Такава била облагата за Българите от тая война.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ