Всички балкански народи почитат Света Петка
На 14 октомври православна черква уважава църквата уважава Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден е именуван още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата. Честваме още Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий.
Света Петка, наричана от нашия народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен у нас, само че и в целия православен свят и най-много на Балканите. Живее през ХI век, просиява с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи правят многочислени чудеса. Оттам стартират нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я вършат "своя " и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Въздигането на посмъртната популярност на Света Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Византия пада под властта на кръстонците през 1204 година, мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата от Свети патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени във Видин, само че когато османците превземат и тази твърдина в 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена, този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
През 1641 година мощите на Света Петка са пренесени в новопостроения храм "Свети Три светители " в Яш. В тази черква те били съхранявани в параклиса, където след избухналия пожар по знамение остават невредими. През 1888 година мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където се пазят и през днешния ден.
Днес имен ден честват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева и Кево.
Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век. Назарий бил наследник на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Свети деятел Петър. Като станал пълновръстен, Назарий поискал да посвети себе си на мисионерската работа измежду езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по всякакви градове, из всякакви страни. Дошъл в Медиолан (днешният Милано). Тук, както и на доста други места, бушувало гонение против християните, подхванато от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изпъден от града, тъй като ги посетил и им дал помощ. От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил голям брой езичници, сред които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, поискал да стане помощник на Назарий в апостолското му дело. Двамата проповедници на доста места били бити и затваряни в тъмници. След доста инциденти пристигнали в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с желание да ги утешат и с нещо подкрепят. Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро по-късно били убити и Гервасий и Протасий. Точната дата на мъченическата им гибел не е известна, само че е станала по времето на император Нерон (54- 68).
Света Петка, наричана от нашия народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен у нас, само че и в целия православен свят и най-много на Балканите. Живее през ХI век, просиява с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи правят многочислени чудеса. Оттам стартират нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я вършат "своя " и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Въздигането на посмъртната популярност на Света Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Византия пада под властта на кръстонците през 1204 година, мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата от Свети патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени във Видин, само че когато османците превземат и тази твърдина в 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена, този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
През 1641 година мощите на Света Петка са пренесени в новопостроения храм "Свети Три светители " в Яш. В тази черква те били съхранявани в параклиса, където след избухналия пожар по знамение остават невредими. През 1888 година мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където се пазят и през днешния ден.
Днес имен ден честват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева и Кево.
Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век. Назарий бил наследник на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Свети деятел Петър. Като станал пълновръстен, Назарий поискал да посвети себе си на мисионерската работа измежду езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по всякакви градове, из всякакви страни. Дошъл в Медиолан (днешният Милано). Тук, както и на доста други места, бушувало гонение против християните, подхванато от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изпъден от града, тъй като ги посетил и им дал помощ. От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил голям брой езичници, сред които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, поискал да стане помощник на Назарий в апостолското му дело. Двамата проповедници на доста места били бити и затваряни в тъмници. След доста инциденти пристигнали в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с желание да ги утешат и с нещо подкрепят. Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро по-късно били убити и Гервасий и Протасий. Точната дата на мъченическата им гибел не е известна, само че е станала по времето на император Нерон (54- 68).
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ