На 14 май 1920 г. във Варна е открито първото Висше търговско училище в България.
На 14 май 1920 година е сложено началото на българското висше икономическо обучение
Честита 100-годишнина на Икономически университет – Варна!
Идеята за основаването на Висше комерсиално учебно заведение в България е плод на стопанския и културния напредък, присъщ за края на първото десетилетие на предишния век, както и на повишената нужда от стопанско обучение.
В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от главните търговски центрове на България. През 1911 година ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят опцията да се сътвори Висше комерсиално учебно заведение, само че избухналата война забавя реализирането на тази концепция.
Решение за основаването му се взема през 1914 година на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, а откриването му става 6 години по-късно, на 14 май 1920 година след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара.
Институциализирането на първото българско Висше комерсиално учебно заведение е осъществено на 28 септември 1920 година със заповед на тогавашния министър на търговията, индустрията и труда.
Така се основава вторият български университет.
Ръководството на учебното заведение се поверява на Върховен учебен съвет.
Учебните занятия стартират през есента на 1921 година в постройката на комерсиалната гимназия, чийто трети етаж е издигнат особено за потребностите на висшето учебно заведение. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон.
Приветствие сервира и персонално цар Борис III.
Присъстват членовете на комерсиалната камара, банкери, търговци, индустриалци.
Първият ректор на Висшето комерсиално учебно заведение е радетелят за неговото основаване, проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 година Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско учебно заведение, приключва университета в Цюрих. Пет години живее в Съединени американски щати, където работи като химик във фабрика за произвеждане на бои и химикали. През 1896 година се завръща в България и постъпва като преподавател по химия в комерсиалното учебно заведение в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на националното здраве, учител в частното комерсиално учебно заведение в София. През 1904 година Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за основаването на приблизително комерсиално учебно заведение в града.
През 1914 година по негово гледище е издигната постройката на комерсиалното учебно заведение и се слага въпросът за разкриване на висше комерсиално учебно заведение. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да изследва европейската университетска традиция и да потърси преподаватели.
На 14 май 1920 година във Варна се открива дълго жадуваното висше учебно заведение по търговия.
Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание “извънреден професор ”. След отбрана на теоретичен труд е определен за постоянен професор по стокознание. До 1933 година той е ректор на висшето учебно заведение. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е отдадено освен на химията, стокознанието, стопанското развиване и търговията, а включва редица проучвания по въпросите на общото и професионалното обучение.
Преди гибелта си, на 28 март 1944 година, той завещава средства на Висшето комерсиално учебно заведение, с цел да се реализира несбъднатата му фантазия – основаване на научноизследователски институт за икономически изследвания.
Първите преподаватели във Висшето комерсиално учебно заведение са креативен персони, интелектуалци, които стават медиатори сред европейското културно пространство и едвам прохождащата българска стопанска интелигенция.
Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са съветските професори Феодор Белмер – професор по счетоводство; професорът по политическа спестовност и доктрина на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова просвета Оскар Андерсон. Научният престиж на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по немска и славянска лингвистика и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който по-късно заема значими държавни постове – Министър на просветата, Министър на финансите, Управител на Българската национална банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по комерсиална преписка Иван Екимов и още доста други.
Първият устав, първите образователни проекти и първите образователни стратегии на Висшето комерсиално учебно заведение са формирани по аналогична нормативна материя на Берлинското висше комерсиално учебно заведение, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа.
Правилникът регламентира подготовката на учители за междинните търговски учебни заведения и следдипломно образование на ревизори на търговски книги. До 1936 година университетът приготвя икономисти с общ профил – счетоводители, финансови и търговски експерти, а по-късно се образуват два типа специалности – частно и национално стопанство, съществуващи до 1949 година
До 1925 година Висшето комерсиално учебно заведение е с двегодишен курс на образование, каквато е и практиката в множеството европейски висши стопански учебни заведения. От образователната 1925/26 до образователната 1936/37 година то е с тригодишен курс на образование, а след 1937/38 година е към този момент с четиригодишен курс на образование.
През 100-годишното си битие варненската Алма матер сменя няколко пъти името си.
До 1938 година е Висше комерсиално учебно заведение, (известно под името Търговска академия).
От 1938 до 1945 година е Висше учебно заведение за икономически и обществени науки, а от 1945 до 1953 година – Варненски държавен университет „ Св. Кирил Славянобългарски “.
От 1953 до 1963 година е Висш институт за национално стопанство, който от 1963 до 1990 година носи името на Димитър Благоев.
През 1990 година с решение на Общото заседание висшето учебно заведение е оповестено за Икономически университет – Варна, одобрен през 1995 година от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.).
Честита 100-годишнина на Икономически университет – Варна!
Идеята за основаването на Висше комерсиално учебно заведение в България е плод на стопанския и културния напредък, присъщ за края на първото десетилетие на предишния век, както и на повишената нужда от стопанско обучение.
В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от главните търговски центрове на България. През 1911 година ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят опцията да се сътвори Висше комерсиално учебно заведение, само че избухналата война забавя реализирането на тази концепция.
Решение за основаването му се взема през 1914 година на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, а откриването му става 6 години по-късно, на 14 май 1920 година след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара.
Институциализирането на първото българско Висше комерсиално учебно заведение е осъществено на 28 септември 1920 година със заповед на тогавашния министър на търговията, индустрията и труда.
Така се основава вторият български университет.
Ръководството на учебното заведение се поверява на Върховен учебен съвет.
Учебните занятия стартират през есента на 1921 година в постройката на комерсиалната гимназия, чийто трети етаж е издигнат особено за потребностите на висшето учебно заведение. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон.
Приветствие сервира и персонално цар Борис III.
Присъстват членовете на комерсиалната камара, банкери, търговци, индустриалци.
Първият ректор на Висшето комерсиално учебно заведение е радетелят за неговото основаване, проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 година Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско учебно заведение, приключва университета в Цюрих. Пет години живее в Съединени американски щати, където работи като химик във фабрика за произвеждане на бои и химикали. През 1896 година се завръща в България и постъпва като преподавател по химия в комерсиалното учебно заведение в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на националното здраве, учител в частното комерсиално учебно заведение в София. През 1904 година Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за основаването на приблизително комерсиално учебно заведение в града.
През 1914 година по негово гледище е издигната постройката на комерсиалното учебно заведение и се слага въпросът за разкриване на висше комерсиално учебно заведение. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да изследва европейската университетска традиция и да потърси преподаватели.
На 14 май 1920 година във Варна се открива дълго жадуваното висше учебно заведение по търговия.
Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание “извънреден професор ”. След отбрана на теоретичен труд е определен за постоянен професор по стокознание. До 1933 година той е ректор на висшето учебно заведение. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е отдадено освен на химията, стокознанието, стопанското развиване и търговията, а включва редица проучвания по въпросите на общото и професионалното обучение.
Преди гибелта си, на 28 март 1944 година, той завещава средства на Висшето комерсиално учебно заведение, с цел да се реализира несбъднатата му фантазия – основаване на научноизследователски институт за икономически изследвания.
Първите преподаватели във Висшето комерсиално учебно заведение са креативен персони, интелектуалци, които стават медиатори сред европейското културно пространство и едвам прохождащата българска стопанска интелигенция.
Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са съветските професори Феодор Белмер – професор по счетоводство; професорът по политическа спестовност и доктрина на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова просвета Оскар Андерсон. Научният престиж на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по немска и славянска лингвистика и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който по-късно заема значими държавни постове – Министър на просветата, Министър на финансите, Управител на Българската национална банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по комерсиална преписка Иван Екимов и още доста други.
Първият устав, първите образователни проекти и първите образователни стратегии на Висшето комерсиално учебно заведение са формирани по аналогична нормативна материя на Берлинското висше комерсиално учебно заведение, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа.
Правилникът регламентира подготовката на учители за междинните търговски учебни заведения и следдипломно образование на ревизори на търговски книги. До 1936 година университетът приготвя икономисти с общ профил – счетоводители, финансови и търговски експерти, а по-късно се образуват два типа специалности – частно и национално стопанство, съществуващи до 1949 година
До 1925 година Висшето комерсиално учебно заведение е с двегодишен курс на образование, каквато е и практиката в множеството европейски висши стопански учебни заведения. От образователната 1925/26 до образователната 1936/37 година то е с тригодишен курс на образование, а след 1937/38 година е към този момент с четиригодишен курс на образование.
През 100-годишното си битие варненската Алма матер сменя няколко пъти името си.
До 1938 година е Висше комерсиално учебно заведение, (известно под името Търговска академия).
От 1938 до 1945 година е Висше учебно заведение за икономически и обществени науки, а от 1945 до 1953 година – Варненски държавен университет „ Св. Кирил Славянобългарски “.
От 1953 до 1963 година е Висш институт за национално стопанство, който от 1963 до 1990 година носи името на Димитър Благоев.
През 1990 година с решение на Общото заседание висшето учебно заведение е оповестено за Икономически университет – Варна, одобрен през 1995 година от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ