История на ракията: Къде и кога се е появила огнената напитка?
На 14 февруари има една безконечна алтернатива – виното или романтиката, само че всеки избира кое да чества, а някои и двете. Ракията обаче участва непроменяемо в българската обичайната просвета, а пък към момента си няма формален празник.
Няма чужденец, който да не свързва България с ракията. Оказва се обаче, че не е наша. Появява се през 8-и век, а разногласието е сред персийски и арабски алхимици.
" Алхимици, които са желали да получат не злато по неестествен метод, а жива вода, само че забележете – всичко е единствено с една единствена цел приемането на медицински еликсири. Нещо, което не се лекува с ракия, значи е нелечимо. Но знаете по кое време едно нещо е лекарство, по кое време е отрова – всичко зависи от мярката ", сподели доцент доктор Ангел Янков, етнограф.
По-късно, когато ракията се трансформира в наслаждение, получава и името си.
" Предполага се, че идва от арабската дума " ракъ ", което значи пот и тук към този момент са интерпретациите – поради капките, които капят на казана или съгласно други, че като пиеш ракия се изпотяваш ", споделя доцент доктор Ангел Янков, етнограф.
И в случай че през днешния ден свързваме любовта с виното, то обратно в българския фолклор е ракията.
" Ракията по кое време има обредна функционалност, мощна сакрална функционалност, когато се основава нещо ново. Това е първата брачна нощ, тогава се пие богатства ракия. Ракията към този момент е културен артикул, виното може да стане от единствено себе си, а ракията към този момент изисква намесата на човек ", сподели още доцент доктор Ангел Янков, етнограф.
А ракиджийската просвета не изчезва. Напротив. Иван Пеев е пето потомство в семейство на фенове на огнената напитка, които я създават за домашна приложимост:
" Първият котел, независим, беше да кажем някъде на 18 година бях... Най-вече насладата, която тази напитка провокира на масата, когато се събере цялото семейство и всеки стартира да се хвали кой каква ракия е създал, от какви плодове и оттова се възпламени и моят интерес. "
Сам се грижи и за фамилното лозе:
" Гроздето е съгласно това каква годишна продукция имаме всяка година. Някой път повече мускат, някой път хамбургски мискет. Имаме лозя в Поморийско, които са разнообразни, не е единствено един вид, тъй че може да се каже, че е букет от разнообразни грозд. "
" Книжката има забавна история. Първо да стартираме с това, че ние си имаме в музея котел за ракия. Това е моят фамилен котел в действителност, от татко ми, безконечна му памет, останал. Помолихме бургаските поети да ни дойдат на посетители, направихме демонстрацията за ракията и бургаските поети, до момента в който тече тази проява, написаха 20 стихотворения, които да отпечатаме в брошура и в действителност тази брошура се трансформира в нещо извънредно любопитно, тъй като даже от Лом ни се обадиха и желаеха брошура за там, с цел да подаряват ", описа Милен Николов, шеф на Регионален исторически музей – Бургас.
Попитахме и бургазлии каква ракия избират, само че останахме малко сюрпризирани, че не намерихме доста фенове.
Петър Петров: " Уиски пия единствено. "
Петко Петков: " Пия, но избирам водката. "
Атанас Монев: " По някой път за компания, за дух. "
Божидар Добаринов: " Предпочитам домашна. Българска национална телевизия: Вие ли си я вършиме? – А не, не, не. Комшиите ми я дават, понякога. "
Българска национална телевизия: Кога е ракиено време?
Петър Петров: " На обяд, вечерно време не се пие ракия. Това е национално вярване: Казват - аре, че стана ракиено време. "
Зорка: " Само за мъжете. Българска национална телевизия: Вие не обичате? – Не обичам, аз имам кръвно. "
И без значение кой какво чества през днешния ден, наша ли е или не, сигурно довечера доста българи ще си сипят по една ракия, както си му е редът.
Репортаж: Давид Сукнаров, Мила Николова
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Няма чужденец, който да не свързва България с ракията. Оказва се обаче, че не е наша. Появява се през 8-и век, а разногласието е сред персийски и арабски алхимици.
" Алхимици, които са желали да получат не злато по неестествен метод, а жива вода, само че забележете – всичко е единствено с една единствена цел приемането на медицински еликсири. Нещо, което не се лекува с ракия, значи е нелечимо. Но знаете по кое време едно нещо е лекарство, по кое време е отрова – всичко зависи от мярката ", сподели доцент доктор Ангел Янков, етнограф.
По-късно, когато ракията се трансформира в наслаждение, получава и името си.
" Предполага се, че идва от арабската дума " ракъ ", което значи пот и тук към този момент са интерпретациите – поради капките, които капят на казана или съгласно други, че като пиеш ракия се изпотяваш ", споделя доцент доктор Ангел Янков, етнограф.
И в случай че през днешния ден свързваме любовта с виното, то обратно в българския фолклор е ракията.
" Ракията по кое време има обредна функционалност, мощна сакрална функционалност, когато се основава нещо ново. Това е първата брачна нощ, тогава се пие богатства ракия. Ракията към този момент е културен артикул, виното може да стане от единствено себе си, а ракията към този момент изисква намесата на човек ", сподели още доцент доктор Ангел Янков, етнограф.
А ракиджийската просвета не изчезва. Напротив. Иван Пеев е пето потомство в семейство на фенове на огнената напитка, които я създават за домашна приложимост:
" Първият котел, независим, беше да кажем някъде на 18 година бях... Най-вече насладата, която тази напитка провокира на масата, когато се събере цялото семейство и всеки стартира да се хвали кой каква ракия е създал, от какви плодове и оттова се възпламени и моят интерес. "
Сам се грижи и за фамилното лозе:
" Гроздето е съгласно това каква годишна продукция имаме всяка година. Някой път повече мускат, някой път хамбургски мискет. Имаме лозя в Поморийско, които са разнообразни, не е единствено един вид, тъй че може да се каже, че е букет от разнообразни грозд. "
" Книжката има забавна история. Първо да стартираме с това, че ние си имаме в музея котел за ракия. Това е моят фамилен котел в действителност, от татко ми, безконечна му памет, останал. Помолихме бургаските поети да ни дойдат на посетители, направихме демонстрацията за ракията и бургаските поети, до момента в който тече тази проява, написаха 20 стихотворения, които да отпечатаме в брошура и в действителност тази брошура се трансформира в нещо извънредно любопитно, тъй като даже от Лом ни се обадиха и желаеха брошура за там, с цел да подаряват ", описа Милен Николов, шеф на Регионален исторически музей – Бургас.
Попитахме и бургазлии каква ракия избират, само че останахме малко сюрпризирани, че не намерихме доста фенове.
Петър Петров: " Уиски пия единствено. "
Петко Петков: " Пия, но избирам водката. "
Атанас Монев: " По някой път за компания, за дух. "
Божидар Добаринов: " Предпочитам домашна. Българска национална телевизия: Вие ли си я вършиме? – А не, не, не. Комшиите ми я дават, понякога. "
Българска национална телевизия: Кога е ракиено време?
Петър Петров: " На обяд, вечерно време не се пие ракия. Това е национално вярване: Казват - аре, че стана ракиено време. "
Зорка: " Само за мъжете. Българска национална телевизия: Вие не обичате? – Не обичам, аз имам кръвно. "
И без значение кой какво чества през днешния ден, наша ли е или не, сигурно довечера доста българи ще си сипят по една ракия, както си му е редът.
Репортаж: Давид Сукнаров, Мила Николова
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ