33 г. по-късно въпросът отново е демокрация или танкове
На 14 декември 1989 година жива верига от скандиращи обкръжава Народното събрание, а в пространството отекват две несъвместими думи - народна власт и танкове. Мнозина смятат този ден за същинското началото на Прехода и освен това - зараждащата се смелост на обществото да се измъкне от хватката на едноличната партийна власт.
Нетърпеливите и гневни хора на площада зоват за незабавна смяна - толкоз неочаквана, колкото ненадейно е било утежняването на времето и настъпването на студа в столицата, спомня си фотографът Иван Григоров, запечатал протестните подиуми на фона на снежната конюнктура през 1989 година
Протестиращи на митинга пред " Александър Невски "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И ако българското общество е било обединявано от общи идеали по време на дългогодишната си история, то премахването на Член 1 от тогавашната Конституция сплотява жителите като самобитна висша цел, чийто инструмент за битка е точно протестният протест от 14 декември. Той обаче попада в ръцете на партията, това в последна сметка превръща дефекта в ефект и предизвиква разделение в обществото.
Вижте всички фотоси на Иван Григоров от събитията ТУК> > >
Тридесет и три години по-късно страната е в серпантина от избори, а станалите съвсем всекидневие митинги са по-скоро обвързване, в сравнение с съответна цел. На дневен ред още веднъж излизат тези две думи от 1989 година - народна власт и танкове. И тук надалеч не става дума единствено за войната, а за следващ път за персоналните ни неразбирателства като нация.
Месец по-късно след 10 ноември
На 10 декември пред " Александър Невски " се провежда първият протест, прокарващ настояването за свалянето на чл.1 ал.2 от Българската конституция, според който Българска комунистическа партия има управителна роля в страната. На площада пред храма измежду представителите на Съюза на демократичните сили са и редица други известни лица, скандиращи за народна власт.
Кирил Маричков, Георги Минчев и Петър Берон на митинга пред " Александър Невски "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Едновременно с това на фрагментите на Иван Григоров се виждат издигнатите плакати на хора със заменени по време на Възродителния развой турски имена. " Искаме майчините си имена ", " Ден на правата на индивида - върнете ни имената " написа върху огромните платна, веещи се над главите на стачкуващите.
Протестиращи скандират за връщане на майчините им имена
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Сред настояванията на протестиращите на 10 декември са още да се закрие " Кремиковци ", независимост за вероизповеданията, монумент за убитите след Втората международна война, самостоятелност за радиото и малкия екран и най-много - " ново държавно устройство, а не преустрояване ".
Протестиращи на митинга пред " Александър Невски "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И след това пристигнаха студентите...
Докато нищо неподозиращият парламент се е събрал, с цел да организира на 14 декември първата си сесия след 10 ноември, пред Народното заседание идват групи студенти, водени от Емил Кошлуков.
Един от уредниците на митинга Емил Кошлуков води студентите пред Народно събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Те нямат публично разрешение от управляващите за проява, само че ги води желанието за огромни промени за без значение висше обучение. Студентите образуват жива верига към Народното събрание.
Живата верига към Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
До ескалация на напрежението се стига, когато към студентите стартират да се включват всевъзможни други организации и жители, а живата верига се трансформира в огромен протест против едноличната партийна власт.
Митингът пред Народното събрание, протестиращите скандират " оставка "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Стотиците стачкуващи гневно отстояват настояванията си и са непреклонни - смяната би трябвало да се случи на момента. Оказва се, че измененията в Конституцията могат да се преглеждат чак месец, откакто са импортирани в Народно събрание. Това в допълнение поражда подозрение в жителите, че те още веднъж ще бъдат излъгани от властта, и отхвърлят да се разпилян от площада.
Митингът пред Народното събрание, протестиращите скандират " оставка "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Натискът към Народно събрание е толкоз огромен, че години по-късно един от уредниците на митинга пред Народно събрание - доцент доктор Михаил Груев, споделя пред Българската национална телевизия, че страната е била най-близо до цивилен спор точно на 14 декември.
Макар уверенията, че желанията на хората ще бъдат чути и изпълнени, те желаят всичко да се случи неотложно.
Митингът пред Народно събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Пред стачкуващите излизат наследникът на Тодор Живков - Петър Младенов, и негови сътрудници
Всъщност Младенов ден по-рано самичък споделя, че чл.1 от Конституцията към този момент не е нужен, по тази причина протестиращите чакат той да отпадне навръх 14 декември.
Живата верига към Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В опит да успокоят гнева на болшинството депутатите излизат при хората, само че са посрещнати със викания " оставка ". Тогава при протестиращите отива и Петър Младенов. Той призовава за успокоение и в това време нарича действията на жителите екстремистки и тласкащи страната към пропастта. Думите му остават нечути и Младенов се прибира ядосан в Народното събрание. Малко преди да прекрачи прага на постройката, се обръща към военния министър с репликата " Най-добре е танковете да дойдат " .
Парламентът организира първата си сесия след 10 ноември 1989 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Вече 33 години няма еднопосочен отговор дали Младенов е произнесъл въпросното изречение за танковете. В годините се откри, че записът, изработен от журналиста на Българска национална телевизия Евгений Михайлов, е достоверен, само че не и каква тъкмо е репликата - " Най-добре танковете да дойдат ", " По-добре танковете да дойдат " или " По-добре Станко да пристигна " (б.а. Станко Тодоров - ръководител на Народно събрание тогава). Петър Младенов по този начин и не признава, че е споделил " Най-добре танковете да дойдат ".
Последици и рефлексии
След многочасовия протест многохилядната навалица въпреки всичко се разпръсква без сериозен физически спор. Партията пък употребява властта си върху медиите, с което пречупва събитията през своята призма, а това от своя страна става причина за разделяне на обществото на столица и останалата част на страната.
Думите на Младенов пък стават мотив той да бъде свален от поста съвсем година по-късно.
Една от присъстващите на митинга - Нешка Робева, споделя през 2019 година, че " Младенов не е имал желание танковете да дойдат ".
След това стартира следствието за касетата с " Да дойдат танковете ". И в този момент настоявам, че такава имитация не съм чула. Не мисля, че е имало и сходно желание, в случай че бяха решили да пуснат танковете, нямаше кой да ги спре. Всичко беше някакъв политически спектакъл, скърбя, че би трябвало да го кажа в този момент. Тогава кукловодите бяха едни, проектите са им били едни, по-късно всичко се обърка, знаете, че гръмнаха Андрей Луканов, изпуснаха духа от бутилката ", разказва дългогодишният треньор по художествена гимнастика.
33 години по-късно търсенето на демокрацията ѝ в същинския тип продължава. Партиите са доста, само че още веднъж се приказва за еднолична власт. Протестите вървят, само че депутатите остават зад тежките порти на Народното събрание. Демокрация или танкове?
Нетърпеливите и гневни хора на площада зоват за незабавна смяна - толкоз неочаквана, колкото ненадейно е било утежняването на времето и настъпването на студа в столицата, спомня си фотографът Иван Григоров, запечатал протестните подиуми на фона на снежната конюнктура през 1989 година
Протестиращи на митинга пред " Александър Невски "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И ако българското общество е било обединявано от общи идеали по време на дългогодишната си история, то премахването на Член 1 от тогавашната Конституция сплотява жителите като самобитна висша цел, чийто инструмент за битка е точно протестният протест от 14 декември. Той обаче попада в ръцете на партията, това в последна сметка превръща дефекта в ефект и предизвиква разделение в обществото.
Вижте всички фотоси на Иван Григоров от събитията ТУК> > >
Тридесет и три години по-късно страната е в серпантина от избори, а станалите съвсем всекидневие митинги са по-скоро обвързване, в сравнение с съответна цел. На дневен ред още веднъж излизат тези две думи от 1989 година - народна власт и танкове. И тук надалеч не става дума единствено за войната, а за следващ път за персоналните ни неразбирателства като нация.
Месец по-късно след 10 ноември
На 10 декември пред " Александър Невски " се провежда първият протест, прокарващ настояването за свалянето на чл.1 ал.2 от Българската конституция, според който Българска комунистическа партия има управителна роля в страната. На площада пред храма измежду представителите на Съюза на демократичните сили са и редица други известни лица, скандиращи за народна власт.
Кирил Маричков, Георги Минчев и Петър Берон на митинга пред " Александър Невски "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Едновременно с това на фрагментите на Иван Григоров се виждат издигнатите плакати на хора със заменени по време на Възродителния развой турски имена. " Искаме майчините си имена ", " Ден на правата на индивида - върнете ни имената " написа върху огромните платна, веещи се над главите на стачкуващите.
Протестиращи скандират за връщане на майчините им имена
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Сред настояванията на протестиращите на 10 декември са още да се закрие " Кремиковци ", независимост за вероизповеданията, монумент за убитите след Втората международна война, самостоятелност за радиото и малкия екран и най-много - " ново държавно устройство, а не преустрояване ".
Протестиращи на митинга пред " Александър Невски "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И след това пристигнаха студентите...
Докато нищо неподозиращият парламент се е събрал, с цел да организира на 14 декември първата си сесия след 10 ноември, пред Народното заседание идват групи студенти, водени от Емил Кошлуков.
Един от уредниците на митинга Емил Кошлуков води студентите пред Народно събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Те нямат публично разрешение от управляващите за проява, само че ги води желанието за огромни промени за без значение висше обучение. Студентите образуват жива верига към Народното събрание.
Живата верига към Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
До ескалация на напрежението се стига, когато към студентите стартират да се включват всевъзможни други организации и жители, а живата верига се трансформира в огромен протест против едноличната партийна власт.
Митингът пред Народното събрание, протестиращите скандират " оставка "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Стотиците стачкуващи гневно отстояват настояванията си и са непреклонни - смяната би трябвало да се случи на момента. Оказва се, че измененията в Конституцията могат да се преглеждат чак месец, откакто са импортирани в Народно събрание. Това в допълнение поражда подозрение в жителите, че те още веднъж ще бъдат излъгани от властта, и отхвърлят да се разпилян от площада.
Митингът пред Народното събрание, протестиращите скандират " оставка "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Натискът към Народно събрание е толкоз огромен, че години по-късно един от уредниците на митинга пред Народно събрание - доцент доктор Михаил Груев, споделя пред Българската национална телевизия, че страната е била най-близо до цивилен спор точно на 14 декември.
Макар уверенията, че желанията на хората ще бъдат чути и изпълнени, те желаят всичко да се случи неотложно.
Митингът пред Народно събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Пред стачкуващите излизат наследникът на Тодор Живков - Петър Младенов, и негови сътрудници
Всъщност Младенов ден по-рано самичък споделя, че чл.1 от Конституцията към този момент не е нужен, по тази причина протестиращите чакат той да отпадне навръх 14 декември.
Живата верига към Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В опит да успокоят гнева на болшинството депутатите излизат при хората, само че са посрещнати със викания " оставка ". Тогава при протестиращите отива и Петър Младенов. Той призовава за успокоение и в това време нарича действията на жителите екстремистки и тласкащи страната към пропастта. Думите му остават нечути и Младенов се прибира ядосан в Народното събрание. Малко преди да прекрачи прага на постройката, се обръща към военния министър с репликата " Най-добре е танковете да дойдат " .
Парламентът организира първата си сесия след 10 ноември 1989 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Вече 33 години няма еднопосочен отговор дали Младенов е произнесъл въпросното изречение за танковете. В годините се откри, че записът, изработен от журналиста на Българска национална телевизия Евгений Михайлов, е достоверен, само че не и каква тъкмо е репликата - " Най-добре танковете да дойдат ", " По-добре танковете да дойдат " или " По-добре Станко да пристигна " (б.а. Станко Тодоров - ръководител на Народно събрание тогава). Петър Младенов по този начин и не признава, че е споделил " Най-добре танковете да дойдат ".
Последици и рефлексии
След многочасовия протест многохилядната навалица въпреки всичко се разпръсква без сериозен физически спор. Партията пък употребява властта си върху медиите, с което пречупва събитията през своята призма, а това от своя страна става причина за разделяне на обществото на столица и останалата част на страната.
Думите на Младенов пък стават мотив той да бъде свален от поста съвсем година по-късно.
Една от присъстващите на митинга - Нешка Робева, споделя през 2019 година, че " Младенов не е имал желание танковете да дойдат ".
След това стартира следствието за касетата с " Да дойдат танковете ". И в този момент настоявам, че такава имитация не съм чула. Не мисля, че е имало и сходно желание, в случай че бяха решили да пуснат танковете, нямаше кой да ги спре. Всичко беше някакъв политически спектакъл, скърбя, че би трябвало да го кажа в този момент. Тогава кукловодите бяха едни, проектите са им били едни, по-късно всичко се обърка, знаете, че гръмнаха Андрей Луканов, изпуснаха духа от бутилката ", разказва дългогодишният треньор по художествена гимнастика.
33 години по-късно търсенето на демокрацията ѝ в същинския тип продължава. Партиите са доста, само че още веднъж се приказва за еднолична власт. Протестите вървят, само че депутатите остават зад тежките порти на Народното събрание. Демокрация или танкове?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ