На 13 октомври министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед повдигна вежди

На 13 октомври министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед повдигна вежди в района и отвън него, като настоятелно съобщи, че придобиването на евтини, непрекъснати достъпът до пристанище на Червено море е „ екзистенциален въпрос “ за неговата страна без изход на море.

„ До 2030 година [населението на Етиопия] ще бъде 150 милиона “, сподели той в телевизионно послание към Народното събрание. „ Население от 150 милиона не може да живее в географски затвор. “

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Попарени очаквания и лимитирана помощ Проблеми Tigrayans година след Етиопия помирение Престъпленията против човечеството не престават в Етиопия макар примирието, споделят специалисти на Организация на обединените нации Предполагаем въздушен удар умъртви две дузини души в региона на Амхара в Етиопия Етиопия афишира изключително състояние след конфликти в Амхара край от списък

Етиопия загуби всичките си пристанища в Червено море и стана най-голямата страна в света без изход на море през 1993 година, когато Еритрея получи самостоятелност след 30-годишна война за избавление. Оттогава Етиопия е изцяло подвластна от своите съседи – изключително Джибути – за достъп до пристанища и интернационалните корабни направления.

Нито един от съседите на Етиопия — всяка суверенна страна със лични геополитически калкулации и нужди — не е длъжен да обезпечи на Етиопия на ниска цена и елементарен достъп до морето. Всъщност те имат цялостното право да употребяват своята брегова линия като лост при взаимоотношението си със своя доста по-голям, по-богат и по-влиятелен комшия. И въпреки всичко Абий е наясно, че страната му ще получи удобен достъп до морето и основни интернационалните търговски пътища – по един или различен метод.

В речта си пред Народното събрание на 13 октомври той предложи евентуални способи за „ освобождение “ на Етиопия от по този начин наречения „ геополитически затвор “.

Първо, той допусна, че съседите на Етиопия могат да й дадат непрекъснат, на ниска цена достъп до своите пристанища в подмяна на дялове в доходоносна обществена компания и планове като Големия етиопски ренесансов язовир (GERD), Ethiopian Airlines или телекомът на Ethio.

След това, много шокиращо, той си намерения, че може би Еритрея, Джибути, Сомалия и Етиопия могат да се слеят, с цел да образуват една „ доста огромна “ страна с необятен достъп до морето. При подобен сюжет, твърди той, тази нова солидна африканска страна ще бъде „ друга Русия, различен Китай, друга Америка “ на международната сцена.

Разбира се, като се има поради несъответствието на силата и размера сред Етиопия и нейните приморски съседи, подобен съюз няма да бъде събиране на равни, а учебникарско колониално анексиране от Етиопия, което единствено ще ускори личната й геополитическа и геоикономически ползи, като в същото време отстранява целия суверенитет от своите съседи.

Това, че министър-председателят на Етиопия обществено се застъпва за такова съглашение, би трябвало да е причина за безпокойствие за всеки, който се интересува от мира, стабилността и развиването в Източна Африка.

Освен това  Абий сподели в речта си от 13 октомври, че Етиопия има „ естествени права “ за пряк достъп до Червено море и в случай че й бъдат отказани тези „ права “, „ няма да има правдивост и правораздаване и в случай че няма правдивост и правдивост е въпрос на време, ще се борим ”.

По-късно в речта Абий загатна, че не заплашва с принуждение, само че гледайки предишните му мнения, излиза наяве, че той има вяра, че потреблението на мощ, най-малко в краен случай, е доста в картите.

На среща с вложители през юли, да вземем за пример, Абий намерено и недвусмислено беше споделил, че до момента в който Етиопия желае да „ получи пристанище посредством мирни средства “, в случай че този проект се провали, тя няма да се поколебае да „ използвайте мощ ”.

Че министър-председателят на Етиопия намерено приказва за опцията за „ битка “ за достъпа до вода и обществено парадира с установяването на единна нация във въображаемата сфера на въздействие на Етиопия – район, който е потърпевш от етиопски имперска експанзия в предишното и сега е изпълнена с цивилен конфликти –  е причина за голямо безпокойствие.

Съседите на Етиопия побързаха да осъдят имперските калкулации на Абий и отхвърлиха всевъзможни догатки, че биха се съгласили да се откажат от независимостта си, с цел да станат част от по-голяма районна мощ, безспорно следена и ръководена от Етиопия.

„ Джибути е суверенна страна и затова нашата териториална целокупност не е под въпрос, нито през днешния ден, нито на следващия ден “, сподели Алексис Мохамед, старши консултант на президента на Джибути Исмаил Омар Гюле.

Естифанос Афеворки, еритрейският дипломат в Япония, беше също толкоз прям. „ Няма „ да и само че “ по отношение на суверенитета и териториалната целокупност на Еритрея. Никакви нелегитимни подстрекателства, агитация, интрига и клюка не могат да трансформират тази истина “, сподели той в X, някогашен Twitter.

Междувременно Сомалия акцентира, че нейната териториална целокупност е „ свещена ”.

Тъй като Етиопия наподобява се готви, в очевидно нарушаване на Устава на Организация на обединените нации, да извърши своите самодекларирани „ права “ върху Червено море, Африканският съюз (АС) би трябвало да държи под око Абий явна упоритост да трансформира Етиопия във „ велика мощ “ в Африка.

Абий от ден на ден звучи и работи като различен международен водач, чиито имперски упоритости и експанзия към този момент са предизвикали голяма болежка и страдалчество: президентът на Русия Владимир Путин.

Путин и други в неговия режим неведнъж са се опитвали да легитимират и извинят нахлуването на Русия в Украйна и продължаващата война против украинския народ, употребявайки съмнителни и дискредитирани исторически изказвания. Те се пробваха да внушат, че Украйна не е суверенна нация, а открадната част от Русия, че нейното битие и самостоятелност са опасност за съветската сигурност и че Русия има „ естествено право “ върху нейните територии и запаси.

Сега, за жалост, лауреатът на Нобелова премия за мир Абий, който получи премията за обезпечаване на спокойно съглашение с Еритрея, наподобява следва насилствените и разрушителни стъпки на Русия.

Етиопия на Абий явно има упоритости освен да получи достъп до морето, само че и да стане велика мощ в света.

Великите сили по света, от Русия до Съединените щати и Китай, са натрупали икономическа, дипломатическа и военна мощ посредством войни, иго, колониализъм и империализъм.

Ако копнее да се трансформира в една такава мощ в Африка, все пак посредством „ обединение “ с по-малките си съседи, Етиопия на Абий безспорно ще тръгне по път, който ще докара до доста принуждение и малтретиране на нациите в непосредствена непосредственост и отвън него.

Ясната и безпристрастна оценка на водещите международни сили демонстрира, че от края на Втората международна война през септември 1945 година те са предизвикали повече щета, в сравнение с изгода – от Газа до Афганистан, Мианмар и Алжир. Всеки опит да се възпроизведе пътят, който Русия, Китай и Съединени американски щати поеха, с цел да станат велики сили, единствено ще насърчи крайни разделения и безкрайни войни в Африка.

Африканските народи би трябвало да сложат завършек на имперските упоритости на Абий вечно, преди да е станало прекомерно късно.

Една от основополагащите цели на Апелативен съд е да „ пази суверенитета, териториалната целокупност и независимостта на своите държави-членки “. Пред лицето на крещящите опити на Етиопия да не зачита суверенитета на своите съседи, африканските народи би трябвало да заемат кардинална позиция и недвусмислено да кажат на Абий, че няма да му разрешат да се разхожда из учредения на правила интернационален ред.

Африканските водачи носят груповата отговорност да пазят независимостта и териториалната целокупност на всяка нация, без значение от нейната колониална история, размер и военна мощност.

Етиопия няма екзистенциална рецесия или изпълними искания върху непознати територии. Тя би трябвало да се научи да съществува взаимно със своите съседи и да живее в своите интернационално приети географски граници.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.