13 декември – Почитаме паметта на Св. девойка Лукия (Лучия)
На 13 декември почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (ЛУЧИЯ, ЛУСИЯ) от Сиракуза.
Легенда за Св. госпожица Лукия
13 декември – Почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия) Легендата споделя, че Св. госпожица Лукия още като госпожица дала скришен обет за безбрачие. Като навършила пълноправие майка ѝ я сгодила за богат младоженец, само че тя отхвърлила брака. За да си отмъсти, годеникът ѝ направил донос пред римските управляващи, че тя е християнка. Св. госпожица Лукия била задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си.
Присъдата над нея била да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. За да не го допусне, тя избожда очите си, след което за наказване е обезглавена през 304 година.
Празник на Светлината
Св. госпожица Лукия фотография на: HappyWoman Поредният празник на Светлината, след келсткият Сауин и будистлият Ден на просветлението «бодхи», е обвързван със Санта ЛУСИЯ – Светица, посветила живота си на християнството и починала страдалчески за вярата си. Св. госпожица Лукия се смята настойничка на писателите и болните от очни заболявания хора.
Денят в нейна памет се отбелязва извънредно тържествено във всички скандинавски страни. Ритуалът изисква младо момиче да се облече напълно в бяло (символ на непорочност и непорочност), а на главата си да носи корона от свещи, следвано от група други девойки – посестрими.
Денят в памет на Св. госпожица Лукия по Юлианския календар е най-късият ден с най-дългата нощ в годината.
Именно от там идва поверието, че Санта ЛУСИЯ „ трансферира дните “ и „ носи светлина “.
Името ЛУЧИЯ от итал. или рум. „ lucia “ – значи СВЕТЛА!
Житие на Св. госпожица Лукия
13 декември – Почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия) Родена е към 283 година в Сицилия (дн. Италия) и произлиза от богато римско семейство от Сиракуза. Баща й който умира рано и оставя огромно завещание, а майка й я отглежда независимо и евентуално е християнка. Самата Св. госпожица Лукия също се покръства още в детските си години и се допуска, че е дала скришен обет за безбрачие, само че майка й я сгодява за богат юноша.
Обаче откакто матроната заболява тежко (от болест, обвързвана с щедро кръвотечение) и момичето съумява да я излекува, обръщайки се към локалната светица Агата от Катания (тогава към този момент мъртва, само че помагаща й свише), то я убеждава да му даде за прилагане по свое убеждение полагащата му се зестра. Девойката бързо се разделя с това благосъстояние, раздавайки го на бедните. С това обезсмисля женитбата им, от позиция на своя избраник, за който това е брак по сметка.
Разгневен от загубата, той донася на управляващите, че Лукия е християнка. Тя е задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си и след това е убита, само че не е обезглавена, а пронизана в гърлото с меч и, съгласно легендата, оцелява още някое време, през което взема последно причестяване.
Междувременно тя губи, само че след това по вълшебен метод възстановява зрението си. За това има 2 съществени предания. Според едното някакъв поддръжник на нейната хубост я изкушава с възхищението си, което демонстрира към очите й и тя, с цел да опази девствеността си, сама си ги избожда.
Другата е обвързвана с патилата й във връзка религията й и съгласно нея присъдата над Лукия е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Според някои версии до това не се стига, тъй като тялото й непреодолимо натежава и с никакви средства не могат да я завлекат там, само че съгласно други с цел да се избави от всякаква възможност да бъде обладана, девойката се обезобразява, изваждайки очите си. При всички случаи, когато заплахата отпада, тя получава нови очи. Първоначалните й очи на нейните изображенията й стоят в паница, а други нейни атрибути са палмова вейка, венец, меч, книга (вероятно като знак на просвещението) и маслена лампа.
Къде се намират мощите й?
13 декември – Почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия) Мощите на Св. госпожица Лукия са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено единствено нейно ребро и лявото рамо.
През 1204 година, по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са сложени в новоизградената черква на нейно име.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която през днешния ден също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Защо почитаме Св. госпожица Лукия (Лучия)?
Св. госпожица Лукия е една от най-почитаните светици в християнството, а нейната история и каузи въодушевяват мнозина и до през днешния ден. Ето за какво я почитаме:
Мъченичество за вярата: Света Лукия е живяла през IV век и е дала живота си за своята религия в Христос по време на гоненията против християните. Нейната храброст и отдаденост на вярата са образец за всички вярващи.
Символ на чистотата и целомъдрието: Лукия е отхвърлила богат брак, с цел да резервира своята непорочност и да служи на Бога. Тя е образец за това, че духовните полезности са по-важни от материалните богатства и светските удоволствия.
Застъпничество за болните: Света Лукия се смята за застъпница на болните, изключително на тези с очни болести. Според преданието, тя е излекувала доста хора от слепота, което я прави почитана от страдащите.
Патрон на писателите: Света Лукия е и патрон на писателите, защото се счита, че е написала доста писма и проповеди, насърчаващи другите да следват Христос.
Символ на светлината в мрака: В доста култури Света Лукия се свързва със светлината и успеха на положителното над злото. В Швеция, да вземем за пример, денят на Света Лукия се празнува с тържествени шествия, носещи свещи, символизиращи светлината, която тя носи в света.
Защо почитаме Света Лукия през днешния ден?
13 декември – Почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия) Почитането на Света Лукия ни припомня за:
Важността на вярата и верността на своите убеждения.
Ценността на човешката добрина и съчувствие към страдащите.
Силата на духа и способността ни да преодолеем компликациите.
Надеждата и светлината, които могат да ни водят в живота.
Като почитаме Света Лукия, ние се свързваме с богата традиция и черпим ентусиазъм от нейния живот и каузи.
На какво ни учи тя?
Св. госпожица Лукия ни учи на доста скъпи уроци, които са настоящи и през днешния ден. Някои от най-важните неща, които можем да научим от нея, са:
Вярност на своите убеждения: Света Лукия ни демонстрира, че е значимо да останем правилни на своите убеждения, даже когато това значи да се надигнем против компликации и преследвания. Тя е образец за това, че вярата ни дава мощ да преодолеем всяко тестване.
Доброта и съчувствие: Лукия е известна със своята добрина и съчувствие към страдащите. Тя ни учи, че е значимо да оказваме помощ на нуждаещите се и да демонстрираме състрадание към болката на другите.
Сила на духа: Животът на Света Лукия е изпълнен с тествания, само че тя не се пречупва. Тя ни демонстрира, че вътрешната ни мощ е по-важна от външните условия и че можем да преодолеем всяка компликация, в случай че имаме религия и непримиримост.
Светлина в мрака: В доста култури Света Лукия се свързва със светлината и успеха на положителното над злото. Тя ни припомня, че даже и в най-тъмните моменти има вяра и че светлината постоянно ще победи мрака.
Простота и примирение: Лукия отхвърля богат брак и избира да служи на Бога. Тя ни учи, че същинското благополучие се крие в духовните полезности и че материалните богатства не могат да ни донесат същинско задоволство.
Света Лукия ни учи да бъдем по-добри хора, да живеем съгласно своите убеждения, да демонстрираме добрина и съчувствие към другите и да не се отхвърляме от вярата, даже когато всичко наподобява безнадеждно. Нейният живот и каузи са източник на ентусиазъм за всички нас.
Как можем да почетем паметта й?
13 декември – Почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия) Има доста способи да почетем паметта на Св. госпожица Лукия. Ето някои хрумвания:
Молитва: Един от най-директните способи да почетем светица е посредством молитва. Можете да се обърнете към нея с молба за покровителство или просто да благодарите за нейния образец.
Участие в религиозни служби: Ако сте набожен, можете да посетите църквата на празника на Света Лукия и да участвате в службата.
Доброволчество: Като оказваме помощ на нуждаещите се, изключително на болните, ние следваме образеца на Света Лукия и показваме своята респект към нея.
Четене на житието й: За да разберем по-добре живота и делата на Света Лукия, можем да прочетем нейното житие. Това може да ни въодушеви и да ни помогне да живеем по-добър живот.
Отбелязване на празника: В доста страни се отбелязва празникът на Света Лукия. Можете да участвате в обичайните празненства или да организирате свои лични събития, с цел да почетете паметта й.
Възпитание на децата: Разказвайте на децата за живота и делата на Света Лукия. Това ще им помогне да образуват мощни морални полезности и да се научат да бъдат положителни хора.
Почитането на светиите е не просто фиктивен набожен обред, а метод да изразим своята признателност към Бога за даровете, които ни е дал посредством тези святи хора. То ни въодушевява, укрепва ни във вярата и ни оказва помощ да живеем по-добър и по-смислен живот.
Кой чества имен ден през днешния ден?
Имен ден честват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.




