Книга разказва за говора, тайните езици и културни традиции на най-будното село в Пиринска Македония
На 13 август (Неделя) от 10:30 часа в Народно читалище " Кръстьо Сарафов " в село Илинден (Либяхово) ще бъде показана книгата „ Говорът, професионалните секрети езици и празнично-обредната система в село Либяхово (сега Илинден) “. Нейни създатели са проф. Атанас Попов и неговите наследници – синът му Красимир Попов и щерка му доцент доктор Снежана Попова. Идеята за нейното основаване е на Красимир Попов. А представенето й ще напави преподавателят от СУ „ Св. Климент Охридски “ Даниел Пангев.
Съдържанието на изданието е построено въз основата на дипломните работи на нейните създатели, които в детайли изследват особеностите в говора, професионалните секрети езици и културните обичаи на най-будното село в Пиринска Македония.
Проф. Атанас Попов преглежда в елементи говора в село Либяхово. Като прави прецизна характерност на селото и изчерпателен разбор на говора на локалните поданици – букви, особености на фонетиката, звукови промени, местоимения, съществителни имена, глаголите и причастията, отбелязвайки доста тъкмо всички настъпили промени, той стига до заключението, че говорът в с. Либяхово е непосредствен до книжовния български език. А повода за това е усърдната просветна активност в района. Той показва и обстоен речник, който съдържа типичните думи в говора на селото.
Интересът на Красимир Попов е фокусиран върху професионалните секрети езици в селото. Той доста деликатно учи тези езици, които до този миг не са били добре изследвани. Спира се на зидарския и стевастарския език, както и на думите, свързани с произвеждане, обичай, човешките названия, частите на човешкото тяло, думите свързани с администрация и политика, поздрави, псувни и други За да илюстрира по какъв начин те се използват в действителния живот, Красимир Попов разгласява и изявленията с емблематични хора, с което провокира огромен интерес у цялостен екип от студенти и преподаватели от Великотърновския Университет.
Последната част в проучването е отдадена на празнично-обредната система на жителите на Либяхово. По тематиката работи Снажана Попова, която разкрива доста в детайли наличието и семантиката на българските обичайни празници в селото – фамилни, календарни, на обредите и ритуалите, свързани с поминъка на локалните хора, националното творчество и естетически обичаи на този край. Оформило се като населено място, урбанизирано по нов метод откакто е опожарено преди Междусъюзническата война, в него се обособяват пространства за празници и веселби. Така Либяхово става привлекателен център за близките села и средище на оживени обществени контакти, които също са предмет на нейното проучване.
Кратки биографии на създателите
Проф. доктор Атанас Попов (1935) произлиза от изтъкнат жанр в Източна Македония, в който просветните и революционни обичаи се предават от потомство на потомство. Той е правнук на Георги Иванов Зимбилев – основател на първите новобългарски учебни заведения в Македония. Сред неговите възпитаници са Спас Прокопов, Атанас Поппетров и Петър Сарафов – бащата на Борис и Кръстю Сарафови. И е внук на неврокопския челник от Вътрешна македонска революционна организация Атанас Попов - кмет на село Либяхово и деятел на Вътрешната македонска революционна организация.
Завършил Българска лингвистика в СУ „ Свети Климент Охридски “, професионалната си кариера проф. Попов стартира като гимназиален учител. По-късно в продължение на 25 години е академични учител в Югозападния университет. Бил е началник на катедра, заместник-декан и заместник-ректор. С името му е обвързвано одобряването на Югозападен университет „ Неофит Рилски “ Благоевград и създаване на университетските му структури. През 2008 година е определен за учен в Българската академия на науките и изкуствата. Председател е на Научния съвет по педагогика и е член на Комисията по публични науки към Министерския съвет. Атанас Попов е създател на едни от първите издадени книги по история на възпитанието и трудовете му са доста търсени в България и Източна Европа.
Красимир Попов (1957 - 2022) продължава просветителската активност на своите предшественици. Завършва Българска лингвистика във ВТУ „ Кирил и Методий “. Работи като гимназиален преподавател. Председател е на общински съвещателен съвет на Синдиката на българските учители в Благоевград и е член на изпълнителния комитет на СБУ. След 2012 е определен за заместник-председател на СБУ.
Доц. доктор Снежана Попова е учител в Югозападен университет „ Неофит Рилски “ Благоевград. През 2000 пази докторска дисертация, а през 2003 заема академичната служба доцент. Има оповестени научни студии и публикации в списания и сборници у нас и в чужбина. Съавтор е на управления и учебници по доктрина на възпитанието и педагогика. Автор е на монографиите: „ Възпитателни взаимоотношения в фамилията “, „ Полово образование на учениците (7-11 годишна възраст) “, „ Съвременност и образование “ и „ Превантивните аспекти на възпитанието “.
Съдържанието на изданието е построено въз основата на дипломните работи на нейните създатели, които в детайли изследват особеностите в говора, професионалните секрети езици и културните обичаи на най-будното село в Пиринска Македония.
Проф. Атанас Попов преглежда в елементи говора в село Либяхово. Като прави прецизна характерност на селото и изчерпателен разбор на говора на локалните поданици – букви, особености на фонетиката, звукови промени, местоимения, съществителни имена, глаголите и причастията, отбелязвайки доста тъкмо всички настъпили промени, той стига до заключението, че говорът в с. Либяхово е непосредствен до книжовния български език. А повода за това е усърдната просветна активност в района. Той показва и обстоен речник, който съдържа типичните думи в говора на селото.
Интересът на Красимир Попов е фокусиран върху професионалните секрети езици в селото. Той доста деликатно учи тези езици, които до този миг не са били добре изследвани. Спира се на зидарския и стевастарския език, както и на думите, свързани с произвеждане, обичай, човешките названия, частите на човешкото тяло, думите свързани с администрация и политика, поздрави, псувни и други За да илюстрира по какъв начин те се използват в действителния живот, Красимир Попов разгласява и изявленията с емблематични хора, с което провокира огромен интерес у цялостен екип от студенти и преподаватели от Великотърновския Университет.
Последната част в проучването е отдадена на празнично-обредната система на жителите на Либяхово. По тематиката работи Снажана Попова, която разкрива доста в детайли наличието и семантиката на българските обичайни празници в селото – фамилни, календарни, на обредите и ритуалите, свързани с поминъка на локалните хора, националното творчество и естетически обичаи на този край. Оформило се като населено място, урбанизирано по нов метод откакто е опожарено преди Междусъюзническата война, в него се обособяват пространства за празници и веселби. Така Либяхово става привлекателен център за близките села и средище на оживени обществени контакти, които също са предмет на нейното проучване.
Кратки биографии на създателите
Проф. доктор Атанас Попов (1935) произлиза от изтъкнат жанр в Източна Македония, в който просветните и революционни обичаи се предават от потомство на потомство. Той е правнук на Георги Иванов Зимбилев – основател на първите новобългарски учебни заведения в Македония. Сред неговите възпитаници са Спас Прокопов, Атанас Поппетров и Петър Сарафов – бащата на Борис и Кръстю Сарафови. И е внук на неврокопския челник от Вътрешна македонска революционна организация Атанас Попов - кмет на село Либяхово и деятел на Вътрешната македонска революционна организация.
Завършил Българска лингвистика в СУ „ Свети Климент Охридски “, професионалната си кариера проф. Попов стартира като гимназиален учител. По-късно в продължение на 25 години е академични учител в Югозападния университет. Бил е началник на катедра, заместник-декан и заместник-ректор. С името му е обвързвано одобряването на Югозападен университет „ Неофит Рилски “ Благоевград и създаване на университетските му структури. През 2008 година е определен за учен в Българската академия на науките и изкуствата. Председател е на Научния съвет по педагогика и е член на Комисията по публични науки към Министерския съвет. Атанас Попов е създател на едни от първите издадени книги по история на възпитанието и трудовете му са доста търсени в България и Източна Европа.
Красимир Попов (1957 - 2022) продължава просветителската активност на своите предшественици. Завършва Българска лингвистика във ВТУ „ Кирил и Методий “. Работи като гимназиален преподавател. Председател е на общински съвещателен съвет на Синдиката на българските учители в Благоевград и е член на изпълнителния комитет на СБУ. След 2012 е определен за заместник-председател на СБУ.
Доц. доктор Снежана Попова е учител в Югозападен университет „ Неофит Рилски “ Благоевград. През 2000 пази докторска дисертация, а през 2003 заема академичната служба доцент. Има оповестени научни студии и публикации в списания и сборници у нас и в чужбина. Съавтор е на управления и учебници по доктрина на възпитанието и педагогика. Автор е на монографиите: „ Възпитателни взаимоотношения в фамилията “, „ Полово образование на учениците (7-11 годишна възраст) “, „ Съвременност и образование “ и „ Превантивните аспекти на възпитанието “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ