На 12 ноември 2015 г. в сайта nature.com Деклан Бътлър

На 12 ноември 2015 година в уеб страницата nature.com Деклан Бътлър прави преглед на оповестена научна публикация от 9 ноември 2015 година в Nature Medicine, в която в детайли се разказва по какъв начин се е „ родила " хибридна версия на ковид. Получена е при кръстоска на вирус, съдържащ се в белия дроб на прилеп и вируса, който предизвиква SARS (тежък изострен респираторен синдром). Още тогава международни учени са втрещени от хибрида на американските и китайските си сътрудници, подписали „ изобретението “ и избухват диспути дали инженерните разновидности на вируси с вероятен пандемичен капацитет си заслужават рисковете. Дали това са научни открития, или биологично оръжие за всеобщо заличаване? 5 години по-късно епидемията е налице в 70 страни по света, над 90 хиляди са инфектираните, над 3000 - умрелите, а всички следи към 2015-а са заметени... 
В публикация, оповестена в Nature Medicine на 9 ноември 2015 година, учените описват за вирус, наименуван SHC014, който се намира в белите дробове на семейство прилепи, наречени подковоносови, обитаващи Китай. Изследователите основали химерен вирус, формиран от лекомислен протеин на SHC014 и „ гръбнака " на вируса на SARS, приспособен да пораства в мишки и да имитира човешка болест. Клетките, инфектирани с този „ Франкещайн “ на бионауката, можели да поразят човешките дихателни пътища, написа в отчета.

Екипът от учени, опитали в Ухан и Северна Королина потвърждават, че повърхностният протеин на SHC014 има нужната конструкция да се свързва с основен рецептор на човешките кафези и да ги инфектира. При опитите станало ясно, че мишките се заразяват, само че вирусът не ги убива.
Научната обява в Nature Medicine е подписана от учени от: Департамента по епидемиология в Университета в Северна Каролина, Националния център за токсикологични изследвания в Арканзас, Секретната лаборатория за специфични патогени и биологична сигурност в Уханския институт по вирусология към Китайската академия на науките.
Въпреки че повече от дотогава известните коронавируси, изолирани от прилепи, не са съумели да се свържат с основния човешки рецептор, SHC014 не е първият, който може да го направи. През 2013 година откривателите оповестяват и за различен ковид, изолиран от същата популация на подковоносови прилепи.

Откритията от 2015-а ускоряват съмненията, че коронавирусите на прилепите са способни непосредствено да заразят хората (вместо първо да се наложи да се развият в промеждутъчен скотски гостоприемник) и това може да се случва по-често, в сравнение с се смяташе до момента, настояват учените.

Но други вирусолози се съмняват дали информацията, получена от опита, оправдава евентуалния риск и дали въобще е мотив за научна горделивост. Въпреки че степента на всеки риск мъчно може да се реши еднопосочно, Саймън Уейн-Хобсън, вирусолог от Института „ Луи Пастьор “ в Париж, акцентира: 

„ Създаден е вирус, който доста добре се популяризира в човешките кафези. Ако той по някакъв метод бъде изнесен отвън стените на лабораторията, ще бъде извънредно мъчно да се предскаже траекторията на разпространяване “.

През октомври 2014 година държавното управление на Съединени американски щати постанова мораториум върху федералното финансиране на сходни рискови проучвания с незнаен край върху вирусите, които предизвикват SARS, грип и MERS (респираторен синдром в Близкия изток, смъртоносна болест, породена от вирус, който спорадично се придвижва от камили на хора). Последното изследване (става дума за оповестеното в Nature Medicine – бел. ред.) е към този момент в ход преди началото на мораториума в Съединени американски щати и американските национални здравни институции му разрешават да продължи, тъй като преценят, че работата не е толкоз рискова, че да попадне под силата на възбраната.

Част от опитите в изследването демонстрират, че вирусът в дивите прилепи може да съставлява опасност единствено в случай че се развие – а това не може да се случи, въпреки че не може и да бъде изключено на 100%. Учените от екипа били спокойни, тъй като разкрили, че той се развива едва в човешките клетъчни култури и не предизвиква значимо заболяване при мишки. В труда си те приказват за „ изкуствен риск “.

Авторите на научната обява признават също, че финансиращите звена могат да помислят още по-сериозно за разрешаването на сходни опити в бъдеще. „ Източниците, финансиращи сходни проучвания и основаването на химерни вируси, основаващи се на циркулиращи варианти, биха могли да решат, че това е цел, прекомерно рискована, с цел да бъде преследвана “, пишат те и прибавят, че е нужна полемика за това „ дали тези типове химерни изследвания за вируси постановат по-нататъшно следствие по отношение на обвързваните с тях опасности “.
Разбира се, че участниците в опитите по основаването на новия мутант, пазят изнурителния си труд, като споделят, че от техните проучвания има изгода. Констатациите от проучването „ трансферират този вирус от позицията „ появяващ се безопасен патоген “ на „ претендент, който ще сътвори ясна и съществуваща заплаха “, споделя Питър Дашак, който е съавтор на документ от 2013 година, предхождащ обширната обява от 2015-а. Дашак е президент на EcoHealth Alliance, интернационална мрежа от учени, със седалище в Ню Йорк, която взема проби от вируси от животни и хора в „ окото на бурята “ на напълно нови, непознати заболявания по цялото земно кълбо.
Според Дашак, напъните за тестване на хибридни вируси в човешката клетъчна просвета и скотски модели, са лимитирани в това, което могат да кажат за опасността, породена от необуздания вирус. Но той твърди, че те могат да оказват помощ да се уточни кои патогени би трябвало да бъдат предпочитани за по-нататъшно проучване. Без последстващи опити, настояват основателите на SHC014, хибридът към момента ще се преглежда като не пораждащ опасност.

Според съветски осведомителни източници отпреди 5 години SHC014 съставлява смъртна заплаха за човечеството. Короновирусът при индивида води до тежки остри респираторни синдроми, до типични пневмонии, от които са загивали и могат да загинат хиляди хора. Американските учени не възнамерявали да основават гибелен вирус, разновидността се получила инцидентно в процеса на лабораторното инженерство. Експерти настояват, че сходен развой може да се случи и отвън лабораторията.