Днес почитаме двама светци и мъченици, ето кои са те
На 12 август Българската православна черква уважава Св. мъченици Аникита и Фотий.
Св. Аникита бил комит (военен сановник). Когато в Никодимия ставали мерки за подлагане християните на изтезание, пред император Диоклетиан той намерено декларирал, че е християнин. Неговият образец последвал и племенникът му Фотий. Той напряко споделил на царя: "Идолопоклоннико, засрами се, твоите богове са нищо! "
След доста мъчения и двамата били наказани на гибел и изгорени дружно с доста други християни в 305 година.
Св. Аникита и св. Фотий се приканват в молитвите при елеосвещение и водосвет.
В Никомидия, град във Витинска област (в Мала Азия, бел.ред.), цар Диоклетиан (император 284–305 година, бел.ред.), повдигнал огромно гонение против християните. По негова заповед посред града били изложени оръдията за изтезание: мечове, секири, ръжени, стоманени куки, скари, колела, котли и други безчовечни изобретения от този тип. Били приготвени и зверове.
С всичко това Диоклетиан желал да уплаши тези, които призовавали Христовото име. По всички краища на римското царство той разпратил страшни укази, с които на всички места заповядвал да се преследват християните - да бъдат мъчени, убивани, като против Единородния Божий Син били изречени доста чули.
Tогава в Никомидия живеел доблестен и благороден комит на име Аникита. Той се явил пред царя и храбро изповядал Господа Иисуса Христа. Свети Аникита красноречиво разказал на царя за безначалното раждане на Сина Божий и Неговото въплъщаване, откакто годините се изпълнили, поради нашето избавление. В същото време той осъдил заблуждението на идолопоклонниците и наричал езическите богове глухи и безчувствени. Накрая той се обърнал към царя със следните думи:
- Твоите мъчения, царю, приготвени за християните, по никакъв начин не ни плашат. За нас тъгите са нищо и ние в никакъв случай не ще се поклоним на бездушните идоли.
Царят, изпълнен с яд и гняв, не могъл да изслуша боговдъхновената проповед на свети Аникита и заповядал незабавно да му отрежат езика, само че той и по-късно говорел ясно, славейки Христа Бога.
След молитвата на светеца почнало земетресение, при което капището на Херкулес дружно с неговия кумир и част от градската стена паднали, а мнозина от езичниците погинали под руините. Тогава Диоклетиан заповядал да бъде отсечена с меч главата на светия страдалец, само че когато боецът вдигнал меча, с цел да извърши заповедта на царя, незабавно ръцете му отслабнали, а той паднал на земята и бил имобилен, като безсърдечен.
Като видял това, Диоклетиан заповядал да привържат свети Аникита към колелото, което се намирало измежду остри стоманени пръти, да възпламенят изпод огън и да въртят колелото. Всички видели Божия ангел, който влезнал дружно със свети Аникита в котела, и щом мъченикът се докоснал до котела, оловото изстинало и се втвърдило като лед.
Сродникът на свети Аникита, на име Фотий, като видял неговите подвизи и силата на Христа, Който пази Своя раб, отхвърлил всевъзможен боязън. Той излязъл от народа на самото място на мъченията, доближил се към светия страдалец и с обич го прегърнал и разцелувал, наричайки го татко и ходатай на своето избавление. С тази постъпка Фотий ясно посочил, че е подготвен да претърпи за Христа всевъзможни мъчения.
Св. Аникита бил комит (военен сановник). Когато в Никодимия ставали мерки за подлагане християните на изтезание, пред император Диоклетиан той намерено декларирал, че е християнин. Неговият образец последвал и племенникът му Фотий. Той напряко споделил на царя: "Идолопоклоннико, засрами се, твоите богове са нищо! "
След доста мъчения и двамата били наказани на гибел и изгорени дружно с доста други християни в 305 година.
Св. Аникита и св. Фотий се приканват в молитвите при елеосвещение и водосвет.
В Никомидия, град във Витинска област (в Мала Азия, бел.ред.), цар Диоклетиан (император 284–305 година, бел.ред.), повдигнал огромно гонение против християните. По негова заповед посред града били изложени оръдията за изтезание: мечове, секири, ръжени, стоманени куки, скари, колела, котли и други безчовечни изобретения от този тип. Били приготвени и зверове.
С всичко това Диоклетиан желал да уплаши тези, които призовавали Христовото име. По всички краища на римското царство той разпратил страшни укази, с които на всички места заповядвал да се преследват християните - да бъдат мъчени, убивани, като против Единородния Божий Син били изречени доста чули.
Tогава в Никомидия живеел доблестен и благороден комит на име Аникита. Той се явил пред царя и храбро изповядал Господа Иисуса Христа. Свети Аникита красноречиво разказал на царя за безначалното раждане на Сина Божий и Неговото въплъщаване, откакто годините се изпълнили, поради нашето избавление. В същото време той осъдил заблуждението на идолопоклонниците и наричал езическите богове глухи и безчувствени. Накрая той се обърнал към царя със следните думи:
- Твоите мъчения, царю, приготвени за християните, по никакъв начин не ни плашат. За нас тъгите са нищо и ние в никакъв случай не ще се поклоним на бездушните идоли.
Царят, изпълнен с яд и гняв, не могъл да изслуша боговдъхновената проповед на свети Аникита и заповядал незабавно да му отрежат езика, само че той и по-късно говорел ясно, славейки Христа Бога.
След молитвата на светеца почнало земетресение, при което капището на Херкулес дружно с неговия кумир и част от градската стена паднали, а мнозина от езичниците погинали под руините. Тогава Диоклетиан заповядал да бъде отсечена с меч главата на светия страдалец, само че когато боецът вдигнал меча, с цел да извърши заповедта на царя, незабавно ръцете му отслабнали, а той паднал на земята и бил имобилен, като безсърдечен.
Като видял това, Диоклетиан заповядал да привържат свети Аникита към колелото, което се намирало измежду остри стоманени пръти, да възпламенят изпод огън и да въртят колелото. Всички видели Божия ангел, който влезнал дружно със свети Аникита в котела, и щом мъченикът се докоснал до котела, оловото изстинало и се втвърдило като лед.
Сродникът на свети Аникита, на име Фотий, като видял неговите подвизи и силата на Христа, Който пази Своя раб, отхвърлил всевъзможен боязън. Той излязъл от народа на самото място на мъченията, доближил се към светия страдалец и с обич го прегърнал и разцелувал, наричайки го татко и ходатай на своето избавление. С тази постъпка Фотий ясно посочил, че е подготвен да претърпи за Христа всевъзможни мъчения.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ