История на пилотираната космонавтика в снимки!
На 12 април 2011 година се навършват 50 години от полета на Юрий Гагарин.
Какво се случи през този половин век пилотирана космонавтика?
Представям Ви най-вълнуващите моменти от историята на пилотираната космонавтика.
Photo credit: ESA / alldayru.com
Тази фотография просто няма потребност от представяне… Добре известният лик на Юрий Гагарин – воин, въодушевил хиляди хора по света!
Photo credit: NASA
Тази фотография е направена по време на полета на Алан Шепард в неговия транспортен съд “Фрийдъм 7 ”. Полетът на Шепард идва по-малко от един месец след полета на Гагарин. Този полет е извънредно къс – в случай че Гагарин лети в продължение на 108 минути и прави една цялостна обиколка към Земята, полетът на Шепард продължава едвам 15 минути…
Photo credit: NASA
Тази фотография е запечатала изстрелването на кораба “Френдшип 7 ” с астронавт Джон Глен. Ако Шепард е летял в космоса единствено по суборбитална траектория, полетът на Глен съставлява цялостно американско повтаряне на руския триумф с “Восток 1 ” и Гагарин. Джон Глен обикаля към Земята три пъти и се връща сполучливо.
Photo credit: NASA/Mike Fossum
На тази фотография американската астронавтка Кейди Колмън (вдясно) се среща с първата жена, летяла в космоса – Валентина Терешкова (вляво) през 2010 година. Терешкова лети на борда на “Восток 6 ” през 1963 години. Днес първата жена – космонавт е на 74 години.
Photo credit: Russian space agency
На 18 март в космоса излетява галактическият транспортен съд “Восход 2 ” с пълководец Павел Беляев и водач Алексей Леонов. Целта на задачата е първа разходка в открития космос. Тази разходка замалко да приключи трагично – скафандърът на Леонов се раздува и той не може да влезе назад в галактическия си транспортен съд. Налага се да изпусне част от въздуха на скафандъра си, с цел да влезе назад в кораба – рискована процедура, която съвсем не убива космонавта. Леонов неотдавна призна, че е имал със себе си хапче за самоубийство – за всеки случай, в случай че галактическата му разходка е била застрашена от неуспех. Слава Богу, в никакъв случай не се наложило да го използва! Леонов е жив и здрав и през днешния ден, както и Терешкова.
Photo credit: NASA
На 3 юни 1965 година излетява корабът “Джемини 4 ” с водач пълководец Джеймс Макдивит и водач Едуард Уайт. На фотографията е показана първата разходка в космоса от американец. Успехът е огромен, Ед Уайт е герой… само че самият той не подозира каква трагична орис го чака в бъдеще!
Photo credit: NASA
1967 година е черна както за американската, по този начин и за руската космонавтика. На 27 януари 1967 година по време на тест в командния модул на “Аполо 1 ” умират Върджил Грисъм, Роджър Чафи и първият американец, разходил се в космоса – Едуард Уайт. На фотографията горе е показан опожареният команден модул от “Аполо 1″…
На 23 април в космоса излетява първият транспортен съд на Съюз на съветските социалистически републики от серията “Союз ” и руският космонавт Владимир Комаров. Корабът излетява с 200 известни на инженерите дефекти… Ръководителите на задачата се пробват да отсрочат изстрелването до унищожаване на проблемите, само че не съумяват заради политически напън – руските управляващи желаят изстрелване в чест на рождения ден на Ленин. “Союз 1 ” излетява ден по-късно след деня на раждането на Ленин и незабавно стартират проблемите – един от слънчевите панели не съумява да се отвори. Първоначално се възнамерява изстрелването на транспортен съд “Союз 2 ”, екипажът на който да поправи “Союз 1 ”, само че гръмотевични стихии повреждат ракетата на “Союз 2 ” и няма по какъв начин този проект да се осъществи… Затова задачата на “Союз 1 ” бива прекъсната и се заповядва на Комаров да се завърне на Земята. “Союз 1 ” навлиза в атмосферата, само че главният парашут не се разтваря изцяло и Комаров се разрушава в Земята с убийствена за него скорост. Според неофициалните клюки Комаров напсувал полетния личен състав секунди преди гибелта си… само че това по този начин и не е доказано публично. Аз персонално бих го разбрал… Слава богу, щастливото отсрочване на полета на “Союз 2 ” най-малко избавя неговия екипаж. Ако “Союз 2 ” беше полетял, щеше да има не един, а два смъртни случая…
След нещастията както Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и Съединени американски щати се съвземат относително бързо. Програмата “Аполо ” е сполучлива и човек стъпва на Луната. А “Союз ” си лети и до ден сегашен и след десетилетия употреба всички градивни недостатъци са отстранени и понастоящем е най-надеждният галактически транспортен съд, основан в миналото от човешка ръка…
Photo credit: NASA
На 21 декември 1968 година излетява корабът “Аполо 8 ” с астронавти Франк Борман, Джим Ловъл и Уилиам Андерс. Това е първият пилотиран галактически полет оттатък околоземна орбита. Тримата астронавти обикалят Луната и виждат противоположната й страна с просто око.
Photo credit: NASA
На 21 юли 1969 година се случва събитието, което мнозина галактически запалянковци смятат за връх в пилотираната космонавтика. Нийл Армстронг от екипажа на задача “Аполо 11 ” стъпва на Луната и изрича популярните думи: “Една дребна стъпка за човек, един голям скок за човечеството ”. По-късно към него се причислява на повърхността и Бъз Олдрин – вторият човек, стъпил на Луната. А в орбита към Луната остава Майк Колинз – третият човек от екипажа на “Аполо 11 ”.
Photo: Russian space agency
След като Съюз на съветските социалистически републики губят конкуренцията към Луната, страната пренасочва напъните си към нещо, в което осъзнава, че ще излезе победител – колонизацията на близкия космос. За страдание тя е белязана от смъртни случаи. На 19 април 1971 година е изстреляна галактическата станция “Салют 1 ” – първата в историята на човечеството орбитална галактическа станция. На 23 април излетява “Союз 10 ” с трима души на борда, само че корабът не съумява да се скачи със станцията. Екипажът на “Союз 11 ”, който излетява на 6 юни 1971 година, съумява да се скачи със станцията и космонавтите Владислав Волков, Георги Доброволски и Виктор Пацаев стават първите представители на Земята, не просто летяли, само че и живяли в космоса. За страдание първите поданици на орбитална станция умират в космоса, на 168 километра над Земята, заради разхерметизиране на кораба им при завръщането… Корабът-ковчег навлиза в атмосферата… парашутите се разтварят успешно… и корабът каца сполучливо, само че с към този момент мъртъв екипаж.
Хубавото, което мога да кажа, е че от 1971 година до през днешния ден не е имало нито един човек, който да е починал на задача до орбитална станция. Проекти като “Мир ” и “Международната галактическа станция ”, за наша наслада, до този миг са без смъртни случаи.
Photo credit: NASA
Тази фотография ми подухва извънредно тъжни мисли. Тя ме депресира повече от фотосите на гърмежи на ракети и галактически произшествия. Защото тази фотография отразява излитането на последната лунна експедиция от повърхността на Луната. Астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит на 13 декември 1972 година се трансформират в последните астронавти, които се разхождат на Луната. След като лунните разходки завършват, камерите на лунохода от задача “Аполо 17 ” биват програмирани за снимат изстрелването на лунния модул от лунната повърхнина.
Мисия “Аполо 17 ” завършва на 19 декември 1972 година. От този миг до днешна дата всички пилотирани галактически кораби са летяли не по-далече от околоземната орбита. От 1972 година до през днешния ден няма нито един човек, който да е летял най-малко до Луната… Тъжен факт.
Photo credit: NASA
През 1975 година настава символичният завършек на галактическата конкуренция. Разбира се,пресилено е да се каже, че съревнованието сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати внезапно завършва, само че през тази година са положени основите за едно тясно бъдещо съдействие. На 15 юли 1975 година изхвърчат галактически транспортен съд на Съединени американски щати “Аполо ” и галактически транспортен съд на Съюз на съветските социалистически републики “Союз ”. На 17 юли двата кораба се скачват. Астронавтът на НАСА Томас Стафорд (човек, който е летял до окололунна орбита по време на задача “Аполо 10 ”) се здрависва с първия човек, излязъл на разходка в космоса – Алексей Леонов! След което участниците в плана “Аполо-Союз ” снимат тази неповторима фотография, показана нагоре, изобразяваща единението на две до неотдавна съревновавали се галактически сили.
Photo credit: Russian space agency
На 10 април 1979 година България се трансформира в страна със своя пилотирана галактическа стратегия, осъществена в границите на плана “Интеркосмос ”. Тогава излетява първият български космонавт на борда на кораба “Союз-33 ”. За страдание задачата на Георги Иванов, нашия космонавт, приключва с неуспех. Космическият му транспортен съд не се скачва с орбиталната станция “Салют 6 ” заради механически проблем и се постанова прибързано връщане на Земята.
Photo credit: NASA
На 30-годишнината от полета на Юрий Гагарин НАСА изстрелва първата си галактическа совалка – “Колумбия ”. На борда са астронавти Джон Йънг и Робърт Крипън. Това е първият пилотиран полет на Съединени американски щати след плана “Аполо-Союз ”. Независимо от някои дребни проблеми, зародили по време на задачата, галактическата совалка “Колумбия ” се завръща сполучливо на Земята след два дни.
Photo credit: NASA
Странно, само че факт. Американците може да летят в космоса от 1961 година насам, може да са пратили човек на Луната, само че те нямат жена-астронавт до 1983 година, когато в космоса полита Сали Райд. Полетът е сбъднат благодарение на совалката “Челинджър ”!
Credit: NASA
По принцип в днешно време всички астронавти и космонавти, които излизат в открития космос, употребяват помощни въжета, посредством които се прикрепват за галактическия си транспортен съд или орбитална станция. В противоположен случай те рискуват да отлетят от кораба си без опция за спасение…
Но на 7 февруари 1974 година американецът Брус Макендълс организира независима свободна разходка, без помощно въже. Постижението става факт с помощта на сполучливата разработка на съставен елемент, допускащ свободно маневриране в галактическото пространство. Макар в днешно време независими свободни разходки да не се организират в този тип и всички астронавти се прикрепят с помощни въжета, този съставен елемент непрестанно бива конфигуриран към скафандъра като защитна мярка, ако въжето се откачи.
Photo credit: NASA
Един от най-тъжните моменти в историята на космонавтиката, приключил с гибелта на 7 астронавти – включително и на първия преподавател – астронавт – Криста Макалъф…
Photo credit: Russian space agency
В годината, в която НАСА изживява една от най-големите си галактически нещастия, в Съюз на съветските социалистически републики стартира златна ера за пилотираната космонавтика. На 19 февруари 1986 година е изведен първият модул на орбитална станция “Мир ”. На 31 март 1987 година е изстрелян и модулът “Квант 1 ”, който е прикачен към главния модул. Орбитална станция “Мир ” е един от най-успешните планове в историята на пилотираната космонавтика. Тя е експлоатирана до 23 март 2001 година. Постиженията на “Мир ” служат за основа на първото същинско непрекъснато наличие в космоса (което става факт едвам на “Международната галактическа станция ”, тъй като “Мир ” е обезлюдявана няколко пъти) и превръщането на човечеството в галактическа цивилизация.
Космически скафандър на Александър Александров. Photo credit: Todor Bozhinov
На 7 юни 1988 година полита вторият български космонавт – Александър Александров. Този път нашенецът сполучливо се скачва с орбитална станция “Мир ” и е извършена детайлна научно-изследователска задача, която компенсира неуспеха от полета на първия български космонавт.
Photo credit: NASA
На 24 април 1990 година полита совалката “Дискавъри ” със седем астронавти на борда. Те доставят в орбита галактическия телескоп “Хъбъл ”. Започва една вълнуваща ера за астрономията – галактическият телескоп прави доста открития! Мисията на “Хъбъл ” е белязана от няколко полета на совалки до телескопа, при които астронавтите са правили сполучливо ъпгрейди и замяна на развалени съставни елементи.
Photo credit: NASA
На 29 юни 1995 година американската совалка “Атлантис ” се скачва с съветската орбитална станция “Мир ”. Времената към този момент са разнообразни. Съюз на съветските социалистически републики се е разпаднал. Русия би трябвало да се оправя с политическите си проблеми и просто не може сама да устоя галактическата си станция. От друга страна американците имат галактическа совалка, само че нямат орбитална станция. Така се ражда едно положително съдействие, което довежда да структурата на “Международната галактическа станция ” при започване на 21 век.
На борда на американската совалка “Атлантис ” през 1995 година до “Мир ” пътуват космонавти от Русия- Анатолий Соловьов и Николай Бударин.
Photo credit: NASA
На 29 октомври 1998 година Джон Глен, на 77 годишна възраст, се завръща в космоса и се трансформира в най-възрастният мъж, летял в космоса. Астронавтът, който е първият американец, достигнал орбита, е прелестно допълнение за изследователската задача на совалката “Дискавъри ”, при която се правят изследвания по какъв начин микрогравитацията въздейства върху организма на възрастни хора.
Photo credit: NASA
На 20 ноември 1998 година е изстрелян галактическият модул “Заря ” с съветска ракета. На 4 декември същата година совалката “Индевър ” прикачва към “Заря ” модула “Юнити ”. Така се появява на бял свят “Международната галактическа станция ”, която през днешния ден, след 12 години структура, е на практика приключена. От 2000 година насам на борда на станцията непрекъснато живеят хора и човечеството навлезе в ера, в която във всеки един миг в космоса живее човек. “Международната галактическа станция ” е първата галактическа станция, която от началото на главната задача в никакъв случай не е била обезлюдявана в продължение на повече от 10 години. Предвижда се тя да бъде експлоатирана до 2020 година и даже до 2027 година
Photo credit: NASA
На 28 април 2001 година се случва събитие, което вечно трансформира образа на космонавтиката и дава плевел подтик на по-нататъшно развиване на частната галактическа промишленост в Съединени американски щати. Денис Тито полита в космоса до “Международната галактическа станция ” на борда на съветски транспортен съд “Союз ” – само че не като професионален астронавт или космонавт, а като галактически екскурзиант, клиент, който е дал за удоволствието си много огромна сума – допуска се, че е от порядъка на 20 милиона $.
Изстрелването на Тито докара до бурни полемики в публичното пространство. Много хора поддържаха Тито, само че други му се опълчиха от позиция на това, че станцията е издигната със средства на данъкоплатци и че не е етично да служи като орбитален парадайс за свръхмилиардери (никой не желае парите от налозите му да отиват за удоволствието на богати хора, нали?). Тито не беше подсилен от самата НАСА и от админа на НАСА Даниел Голдин, който преди полета на Тито се изрече, че е “неподходящо екскурзиант да лети в космоса ”. Професионалните космонавти даже са отказвали да упражняват с Тито по време на предстартовата подготовка.
Photo credit: NASA
Отново черен ден за НАСА. Загиват седем души на борда, измежду които и първия космонавт на Израел – Илан Рамон.
Public domain
През 2003 година Китай се трансформира в третата галактическа мощ след Съединени американски щати и Русия, която създава без значение пилотирани ракети и лични пилотирани галактически кораби. На 15 октомври 2003 година излетява корабът “Шенчжоу 5 ” с първи китайски космонавт – Янг Ливей.
Photo credit: Wiki user Renegadeaven
На 21 юни 2004 година корабът “СпейсШипУан ” поставя начало на пилотирана космонавтика, която е самостоятелна от държавните управления и от държавно финансиране. Този транспортен съд е издигнат от частна компания, полетът е сбъднат с частно финансиране, а космонавтът Майк Мелвил влиза в историята на човечеството като първия комерсиален космонавт. Подобно на Алън Шепард, Майк Мелвил лети в космоса по суборбитална траектория.
Photo: CNSA
На 27 септември 2008 година китайският космонавт Чжай Чжиганг стана първият китаец, излезнал в открития космос. Корабът на Чжиганг е “Шенчжоу 7 ”, създаден напълно в Китай, а скафандърът му е също китайско произвеждане и носи името “Фейтиан ”. Единственият значим задграничен съставен елемент на борда е бил съветски скафандър “Орлан ”, който е бил облечен от Лиу Боминг. Ако беше зародил проблем по време на галактическата разходка на Чжиганг с китайския скафандър “Фейтиан ”, сътрудника му Боминг в съветски скафандър е щял да му се притече на помощ.
Много умен ход от страна на Китай – те хем желаят собствен галактически транспортен съд, своя галактическа разходка, собствен личен скафандър – само че се презастраховат за всеки случай и по време на галактическата разходка стои на пост космонавт с тествана съветска технология, който да реагира при положение на проблем с създадения в Китай скафандър. До подобен проблем по този начин и не се стигна.
Photo credit: NASA
На 17 юли 2009 година беше подложен доста забавен връх – в “Международната галактическа станция ” за пръв път се събраха на едно място тринадесет астронавти! Така “Международната галактическа станция ” краткотрайно се трансформира в пренаселено галактическо жилище
