Ще има ли в следващите 50 години велики събития?
На 12 април 2011 година човечеството отбелязва цялостен половин век от изстрелването на първия човек в космоса – Юрий Гагарин. Разказът за великото странствуване на Гагарин е въодушевяващ. Но освен това! Този човек с чаровна усмивка, който допреди 12 април 1961 година е просто наследник на семейство, работещо в групова плантация, единствено за 108 минути полет се трансформира в най-известния гражданин на Земята и знак на това, че поривът на човек няма да се спре пред нищо… че всичко е допустимо!
През идващите 10 – двадесет години след полета на Гагарин както в Съединени американски щати, по този начин и в Съюз на съветските социалистически републики наподобява, че всичко е допустимо. Последват славни години – две години по-късно полита първата жена, след още две години Леонов прави първите стъпки в открития космос. Три години след тези първи стъпки човек обикаля към Луната. По-малко от няколко месеца след тази обиколка астронавт даже стъпва на нея.
Как ли хората са си представяли бъдещето? Полетът на Гагарин не просто разпалва фантазиите за космонавтиката, той разпалва фантазии и за промени тук, на Земята. Ако космонавтиката разруши визиите, че няма невъзможни неща за човек, какво ли пък ще се случи на Земята? Андре Борманис споделя, че през 1970 година е посетил Дисниленд и е видял там модел на “градът на бъдещето ” – по какъв начин градовете ще наподобяват през далечната тогава 1988 година. Геодезични куполи и свързани с монорелсови линии невъобразимо големи небостъргачи.
Ще бъдат ли изпълнени през идващите 50 години най-големите обещания на космонавтиката? Илюстрацията демонстрира по какъв начин би изглеждал първият астронавт на Марс. Image credit: NASA
Но колкото повече годините минавали, толкоз повече проличавало, че първичният подтик на развиване на космонавтиката през първите 15-20 години е бил плод единствено и само на галактическото състезание сред две политически сили. Днес към този момент изминава второто десетилетие на 21 век, а интензивно оживление в пилотираната космонавтика към момента не се следи. Не бяха изпълнени куп други предсказания. Ние към момента живеем в същите здания, както преди 30 години, а доста от колите по автомагистралите са създадени през 90-те години. Не трябваше да е по този начин. Къде ми е летящата кола? Къде са ми реактивните раници? И за какво Чарлз Болден, админ на НАСА, продължава да приказва: “Не можем да построим ракета ”, “Не можем да се върнем на Луната ”, “Не можем да отидем на Марс ”. Чува ли се какво приказва? Нали Юрий Гагарин потвърди невъзможното, нали Нийл Армстронг удостовери невъзможното?
Или както поетът Пол Валери споделя: “Бъдещето не е към този момент такова, каквото беше преди ”.
И какво ще стане през идващите десетилетия? Макар и последните 30 години от пилотираните полети да бяха разочароващи, не всичко бе пропиляно на вятъра. Космическата совалка извърши своята най-основна задача – да постави структурата на гигантска галактическа станция с размер на футболно игрище. Същата станция, която през днешния ден назоваваме “Международна галактическа станция ” и която непрекъснато бива населявана от астронавти. Но без значение, че това е извънредно инженерно достижение и че станцията ще продължи да бъде експлоатирана през идващото едно, а евентуално и две десетилетия, пилотираната космонавтика се изправя пред едно загадъчно бъдеще – което може да я изведе на един от два полюса. Възможно е през идващите десетилетия пилотираната космонавтика да се утвърди и да се осъществен някои от огромните обещания, а допустимо е и да изчезне – или най-малко пилотираната интензивност да намалее драстично…
Както извънредно песимистичната, по този начин и извънредно оптимистичната прогноза са изцяло реалистични. Привържениците на песимистичната прогноза пазят своята теза като споделят, че човечеството просто е разкрило нов метод за проучване на Слънчевата система, освен това без да я напуща – посредством безпилотни галактически апарати. Тези безпилотни сонди правят задачата си толкоз сполучливо, че държавните управления просто отхвърлят да финансират пилотирани стратегии за асимилиране на Луната, Марс и останалите планети. Разбира се, тук бихме могли да кажем, че пилотираните полети не са просто за просвета. Когато Джордж Малъри отива да качва Еверест, той бива запитан – от какъв напън му е да качва най-високия връх. Малъри дава отговор: “Защото е там ”. До през днешния ден това са трите най-известни думи в планинарството, само че и освен – те са използвани за усвояването и на полюсите, и на дълбоките пещери, и на космоса.
За страдание нито един политик няма да даде пари с цел да летят астронавти до Марс просто “защото е там ”, изключително като имаме метод да изследваме Марс и без да пращаме самите астронавти. В Съединени американски щати това е огромната покруса – галактическата совалка си отива… няма да я има към този момент. От този миг нататък американски астронавти ще вървят в космоса единствено на борда на съветски галактически кораби през идните 4-5 години. Но никой политик не се трогва от това – никой няма да загуби избори поради това… Тъжен факт.
Оптимистите обаче споделят, че частният бранш е подготвен да поеме пилотираните галактически полети. Само допреди десетина години никой не вярваше в това. Днес обстановката е напълно друга. През 2004 година американският галактически транспортен съд “СпейсШипУан ”, издигнат напълно с частни средства, доближи до суборбиталното пространство! На борда му беше първият комерсиален космонавт – Майк Мелвил. Днес Върджин Галактик строи “СпейсШипТу ” с напълно друга цел – за превоз на туристи до космоса – и то на налична цена. Строи се и космодрум, първи частен космодрум, от който елементарните хора ще се насочат на туристически екскурзии в космоса!
Полетя и частният галактически транспортен съд “Драгън ”, въпреки и в безпилотен режим, в ход е създаването на тежкотоварна ракета “Фалкън ”. Да – планинарският израз “Защото е там ” е към момента годен – само че към този момент не държавни управления, а частни бизнесмени ще дават пари за космонавтика, тъй като те имат вяра в изследователския дух на човечеството. Елон Мъск, създателят на Спейс Екс твърди, че огромната му цел е да изпрати човек на Марс.
Частните компании изобщо не са особено събитие единствено за Съединени американски щати. В Румъния има частна галактическа активност. Дори в Русия има план за изпращане на самоходен уред на Луната – “Селеноход ”.
Следващите 50 години може би ще бъдат годините, в които ще се осъществен огромните фантазии на човечеството. При едно изискване – в случай че частните компании съумеят оттук нататък да поемат щафетата в пилотираната космонавтика.
В края на краищата частните компании биха могли да революционизират и ежедневния обичай. Ние може би ще си получим и реактивните раници (Martin Aircraft Company създава такива и към този момент имаме сполучливи полети), и летящите коли (Terrafugia transition, която би трябвало да излезе на пазара още към края на тази 2011 година).
