Какво ще променят изборите в Молдова и кой ще спечели властт...
На 11 юли в Молдова предстоят парламентарни избори. Какви са прогнозите - разяснява Себастиян Шефер, ръководещ шеф на реномирания IDM (Институт за Дунавския район и Централна Европа), който е измежду най-компетентните европейски специалисти по проблемите на Източна Европа и постсъветското пространство. Той даде изявление пред Бойчо Дамянов, оповестено в " Стандарт ".
- Каква е през днешния ден вътрешнополитическата конюнктура в Молдова? Забелязвате ли някакви нови трендове?
- Много от политическите наблюдаващи на Запад в своите разбори много опростяват ситуацията, като я свеждат до опълчването сред, от една страна, проруски и въпреки това, проевропейски и проамерикански политически сили.
Това стана ясно още на изборите през 2014 година, а по-късно и на последните през 2019 година, когато ДПМ (Демократическата партия на Молдова) към този момент стартира да се профилира по-скоро като промолдовска, а не толкоз прозападна мощ. Или различен образец – по‑рано на власт беше държавно управление, което напълно беше насочено на Запад, само че то хвърли страната в безпорядък. Точно тогава се развихриха най-големите и ярки банкови кавги. Точно тогава се случи онази история с бягството на олигарха Плахотнюк от страната и така нататък, и така нататък Искам да кажа, че обстановката би трябвало да се прави оценка доста по-комплексно и необятно, а освен като противоборство сред проруски и прозападни сили.
- Каква е Вашата прогноза за идните на 11-и юли парламентарни избори?
- Би могло да се чака за първи път на тези избори да се получи такова систематизиране на силите, че и в Народното събрание, и на поста президент на страната да се окажат сили, които да са проевропейски. Много ще зависи от това какви гласове ще получи ПСРМ (Партията на социалистите на Република Молдова). Не мисля, че ще може да получи безусловно болшинство. Решаващият миг ще бъде дали ще може да се сътвори крепко политическо обединяване сред проевропейските партии. В техния лагер не всичко е по този начин безпрепятствено, както на нас в Европейски Съюз би ни се желало да бъде. Неотдавна Санду и Настасе, и двамата водачи на проевропейския избирателен блок ACUM, си размениха остри нападки. Ако има желание да преодолее социалистите, ACUM би трябвало да притегли и ДПМ (Демократическата партия на Молдова). Днес нещата са към момента много мъгляви. За страдание не разполагаме с надеждни данни от изследвания на публичното мнение, евентуално не са и провеждани.
- Неотдавна страната посети ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той даде обещание на Молдова цялостна поддръжка от страна на Европейски Съюз по нейния прозападен курс. В какво ще се изрази тази поддръжка?
- Най-важният фактор както постоянно е финансовата поддръжка. Би трябвало да се изплатят избрани траншове, които бяха замразени, откакто Мая Санду бе свалена от поста министър‑председател по не изключително разбираем метод. Също и поради проточилите се следствия във връзка огромните банкови измами.
През последните 5-7 години икономическата конструкция на Молдова се промени много мощно. Русия към този момент не е най-важният търговски сътрудник. На първо място излезе Евросъюзът, което стана вследствие на контракта за асоциация, на всеобхватното съглашение за свободна търговия и на либерализирания визов режим. Това, което към момента тревожи Европейски Съюз, е фактът, че както икономическите, по този начин и политическите връзки се развиват за сметка на двустранните връзки, а не за сметка на съдействието с Брюксел.
Това сякаш е общ проблем на Европейски Съюз, който личи освен с Молдова, само че и във взаимоотношенията с редица други страни, където служителите от Брюксел бяха посрещнати без изключително почитание – да вземем визитата на Жозеп Борел в Москва или на Шарл Мишел и Фон дер Лайен в Турция.
- Какви са претенциите на Европейски Съюз към Молдова?
- На доктрина се знае, че от нея се чакат стопански и политически промени, с цел да може страната да получи някаква европейска вероятност. Става дума за несъмнено по-нататъшно сплотяване, не за участие в обозримото бъдеще, а да речем, след 15-20 години. Въпреки че е разумно, само че такава тематика в Брюксел никой не подхваща. За да оцелеят, жителите на Молдова нямат различен излаз, с изключение на да вземат румънско или българско поданство, с цел да си търсят работа в Европейски Съюз. И Молдова ще продължава да затъва в корупция, в беднотия, в мизерия.
- Как се отразява приднестровският спор на днешната политическа конюнктура в страната?
- Съвсем до наскоро приднестровският спор бе на път да бъде преодолян позитивно благодарение на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Имаше направен проект от 8 точки с изцяло устойчиви взаимни отстъпки. Дори се предвиждаше въвеждането на единни номера на колите, бе урегулирано придвижването на работната мощ и на още редица социално‑икономически въпроси. Но Мая Санду се побоя да не би Русия да се възползва и да стартира да се намесва във вътрешните работи на Молдова и да я отклони от доближаването ѝ с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Нейните причини бяха, че на територията на Приднестровието има ситуиран съветски миротворчески контингент и това е опасност за нейната политика.
- Доколко са съществени тези опасения?
- Не мисля, че Русия би показала експанзия, в случай че Молдова продължи доближаването с Европейски Съюз. Тя просто би се възползвала от своето наличие в района, с цел да повлияе на политическите процеси в страната в посока на нейните ползи. Защо ѝ е да се намесва военно, откакто има по-меки форми на въздействие като политически и осведомителни механизми.
- Може би молдовското управление изобщо и не желае консолидираното на Приднестровието? Нали незабавно ще набъбнат процентът и въздействието на проруското население в страната.
- Интересна и истинска мисъл! Не бих го изключил, може би в това има нещо правилно.
По принцип в изискванията за урегулиране на спора имаше проект за федеративно решение. Всички досегашни държавни управления на Молдова упорстваха на това да бъдат единствените представители на ползите на Приднестровието, в това число и пред Европейски Съюз. Но има една специфичност – икономическите връзки и зависимостта от Русия са прекомерно огромни и това няма по какъв начин да се промени, изключително в подобен бранш като енергетиката.
- Каква картина да чакаме в Молдова след изборите?
- Засега силите са в равновесие. Всичко ще зависи от това до каква степен ACUM ще успее да сплоти към себе си всички проевропейски настроени политически сили и освен това да запази единството в личните редици.
- Каква е през днешния ден вътрешнополитическата конюнктура в Молдова? Забелязвате ли някакви нови трендове?
- Много от политическите наблюдаващи на Запад в своите разбори много опростяват ситуацията, като я свеждат до опълчването сред, от една страна, проруски и въпреки това, проевропейски и проамерикански политически сили.
Това стана ясно още на изборите през 2014 година, а по-късно и на последните през 2019 година, когато ДПМ (Демократическата партия на Молдова) към този момент стартира да се профилира по-скоро като промолдовска, а не толкоз прозападна мощ. Или различен образец – по‑рано на власт беше държавно управление, което напълно беше насочено на Запад, само че то хвърли страната в безпорядък. Точно тогава се развихриха най-големите и ярки банкови кавги. Точно тогава се случи онази история с бягството на олигарха Плахотнюк от страната и така нататък, и така нататък Искам да кажа, че обстановката би трябвало да се прави оценка доста по-комплексно и необятно, а освен като противоборство сред проруски и прозападни сили.
- Каква е Вашата прогноза за идните на 11-и юли парламентарни избори?
- Би могло да се чака за първи път на тези избори да се получи такова систематизиране на силите, че и в Народното събрание, и на поста президент на страната да се окажат сили, които да са проевропейски. Много ще зависи от това какви гласове ще получи ПСРМ (Партията на социалистите на Република Молдова). Не мисля, че ще може да получи безусловно болшинство. Решаващият миг ще бъде дали ще може да се сътвори крепко политическо обединяване сред проевропейските партии. В техния лагер не всичко е по този начин безпрепятствено, както на нас в Европейски Съюз би ни се желало да бъде. Неотдавна Санду и Настасе, и двамата водачи на проевропейския избирателен блок ACUM, си размениха остри нападки. Ако има желание да преодолее социалистите, ACUM би трябвало да притегли и ДПМ (Демократическата партия на Молдова). Днес нещата са към момента много мъгляви. За страдание не разполагаме с надеждни данни от изследвания на публичното мнение, евентуално не са и провеждани.
- Неотдавна страната посети ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той даде обещание на Молдова цялостна поддръжка от страна на Европейски Съюз по нейния прозападен курс. В какво ще се изрази тази поддръжка?
- Най-важният фактор както постоянно е финансовата поддръжка. Би трябвало да се изплатят избрани траншове, които бяха замразени, откакто Мая Санду бе свалена от поста министър‑председател по не изключително разбираем метод. Също и поради проточилите се следствия във връзка огромните банкови измами.
През последните 5-7 години икономическата конструкция на Молдова се промени много мощно. Русия към този момент не е най-важният търговски сътрудник. На първо място излезе Евросъюзът, което стана вследствие на контракта за асоциация, на всеобхватното съглашение за свободна търговия и на либерализирания визов режим. Това, което към момента тревожи Европейски Съюз, е фактът, че както икономическите, по този начин и политическите връзки се развиват за сметка на двустранните връзки, а не за сметка на съдействието с Брюксел.
Това сякаш е общ проблем на Европейски Съюз, който личи освен с Молдова, само че и във взаимоотношенията с редица други страни, където служителите от Брюксел бяха посрещнати без изключително почитание – да вземем визитата на Жозеп Борел в Москва или на Шарл Мишел и Фон дер Лайен в Турция.
- Какви са претенциите на Европейски Съюз към Молдова?
- На доктрина се знае, че от нея се чакат стопански и политически промени, с цел да може страната да получи някаква европейска вероятност. Става дума за несъмнено по-нататъшно сплотяване, не за участие в обозримото бъдеще, а да речем, след 15-20 години. Въпреки че е разумно, само че такава тематика в Брюксел никой не подхваща. За да оцелеят, жителите на Молдова нямат различен излаз, с изключение на да вземат румънско или българско поданство, с цел да си търсят работа в Европейски Съюз. И Молдова ще продължава да затъва в корупция, в беднотия, в мизерия.
- Как се отразява приднестровският спор на днешната политическа конюнктура в страната?
- Съвсем до наскоро приднестровският спор бе на път да бъде преодолян позитивно благодарение на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Имаше направен проект от 8 точки с изцяло устойчиви взаимни отстъпки. Дори се предвиждаше въвеждането на единни номера на колите, бе урегулирано придвижването на работната мощ и на още редица социално‑икономически въпроси. Но Мая Санду се побоя да не би Русия да се възползва и да стартира да се намесва във вътрешните работи на Молдова и да я отклони от доближаването ѝ с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Нейните причини бяха, че на територията на Приднестровието има ситуиран съветски миротворчески контингент и това е опасност за нейната политика.
- Доколко са съществени тези опасения?
- Не мисля, че Русия би показала експанзия, в случай че Молдова продължи доближаването с Европейски Съюз. Тя просто би се възползвала от своето наличие в района, с цел да повлияе на политическите процеси в страната в посока на нейните ползи. Защо ѝ е да се намесва военно, откакто има по-меки форми на въздействие като политически и осведомителни механизми.
- Може би молдовското управление изобщо и не желае консолидираното на Приднестровието? Нали незабавно ще набъбнат процентът и въздействието на проруското население в страната.
- Интересна и истинска мисъл! Не бих го изключил, може би в това има нещо правилно.
По принцип в изискванията за урегулиране на спора имаше проект за федеративно решение. Всички досегашни държавни управления на Молдова упорстваха на това да бъдат единствените представители на ползите на Приднестровието, в това число и пред Европейски Съюз. Но има една специфичност – икономическите връзки и зависимостта от Русия са прекомерно огромни и това няма по какъв начин да се промени, изключително в подобен бранш като енергетиката.
- Каква картина да чакаме в Молдова след изборите?
- Засега силите са в равновесие. Всичко ще зависи от това до каква степен ACUM ще успее да сплоти към себе си всички проевропейски настроени политически сили и освен това да запази единството в личните редици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ