С изложба честват 10 г. от проекта „Свързване“
На 11 юли в изложба „ Академия “ на Националната Художествена Академия в София, с начало от 18:30 часа, ще бъде открита груповата галерия „ Среща от десети тип “.
Изложбата е резултат от съдействието сред Културно-информационния център на Република Северна Македония и Националната Художествена Академия, част е от плана „ Свързване “, който тази година отбелязва своята 10-годишнина.
Със събитието стартира и отбелязването на 30-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Северна Македония и България.
Участват създателите: Гордана Вренцоска, Деян Иванов – Маргуш, Яна Манева-Чупоска, Беди Ибрахим, Марияна Иванова, Перица Георгиев – Пепси, Павел Целкоски, Мариян Дзингаров, Иво Пецов, Ненад Мичич, Зоран Мише, Момчил Мирчев, Свилен Стефанов, Росен Тошев, Рикардо Кварежма Виейра, Валтер Праташ и Золтан Ференц.
Изложбата е формирана от над 50 произведения от региона на рисунката, графиката, живописта, скулптурата, фотографията, цифровата графика и видеоарт. За феновете на изобразителното изкуство, изложбата ще бъде отворена до 30 юли 2023 година
Началото на плана „ Свързване “ на КИЦ на Република Северна Македония е сложено през 2012 година и прескачайки само 2013 година продуцира художествени изложения до през днешния ден, като в хода на времето описът на създатели се удължава и обогатява.
Към базисната група „ Конекция “, формирана от художници от Северна Македония, които живеят и работят в България, последователно се включват и македонски художници, които имат дейна художествена активност в Северна Македония, както и български художници, които имат изявен креативен път. Тази година към изложбата са включени и произведения на румънски и португалски художници.
Повече информация за плана „ Свързване “ през миналите години, можете да намерите на уеб страницата на КИЦ на РСМ в София: https://kic.com.mk/bg/content/proekt-svrzvane
***
„ Заглавието на тазгодишната галерия „ Среща от десети тип “ е игра от думи, подбрани с интенция за асоциативност във възприемането. От една страна то включва третирането на странностите на съвремието ни, в което се изострят и поляризират позиции, отзиви, светогледи, естетически предпочитания… От втора страна стои любознателността на индивида и напъните му за разширение на хоризонтите, за намиране на нови пространства на знание, може би посредством срещи сходни на тези с извънземни, за които съществуват класификации от региона на уфологията. От трета страна стои съответния празник 10 години Проект „ Свързване “, който годишно среща македонските създатели със своите български сътрудници в общи изложения пред културната аудитория.
На фона на целия актуален медиен звук, нашите художествени срещи получават чудноват тип и сякаш ни се постанова да се движим против течението на цялото „ обикновено “ към нас. В условия на отчуждение сред хората и мощната поляризация на обществата ни дебне неоправдателния звук от тези, които желаят да ни видят разграничени, оферират разделянето и прекратяването на контактите. В този подтекст напъните ни, посредством нашите художествени срещи под формата на изложения, наподобява като да получават сизифовски темперамент и стоят отвън всеобщото държание.
Изборът на създателите от изложбата произлиза от тяхната съгласуваност и тяхното предпочитание за сходен вид другарство. Самите създатели в контактите между тях виждат опция за израстване и обогатяване на техния вътрешен свят, посредством оглеждане в изкуството на другия и разбиране на особеното красиво. Всички те имат одобрен креативен път и мощна връзка с хората към тях.
Тук се срещат произведения, в които главен експресивен детайл е рисунката, като „ портретираните мемоари “ на Яна Манева-Чупоска, въодушевените от атлантическите води на Азорските острови рисунки на Валтер Праташ, черно-белите графики изобразяващи скотски глави на Павел Целкоски, графиката „ Долината на сънищата “ със конструкция от отворени кафези на Зоран Мише, както и новите графики с „ бележки “ на Иво Пецов. Срещат се и такива, които приказват основно посредством цвета и линията, основали една форма на поетичност, това е видно в творбите на Беди Ибрахим. Абстрактни са контрастните пробиви в спомените нарисувани върху платната на Мариян Дзингаров, цветовите хармонии и търсенето на пейзажни следи в творбите на Деян Иванов – Маргуш. Тук са живописните видения „ спуснати “ в миг на медитация и отразени върху творбите на Перица Георгиев – Пепси. Наподобяващите ефирен или компютърен екран живописни формати, в които се разиграва смислова драма са на Свилен Стефанов. Фотореалистичната живопис и фотографските портретни произведения са на Росен Тошев. Играта със светлина на созополското и балканското слънце се е отпечатала в цианотипиите на Рикардо Кварежма Виейра, а Гордана Вренцоска се е въодушевила от фолклора и историята на изкуството за основаването на нейните цифрови графики. Тук е и новият цифров триптих, изобразяващ момента на избледняването на действителността и превръщането ѝ в ефирни картини от съня на Марияна Иванова. Момчил Мирчев търси чувствени положения в обемна статуя, а Ненад Мичич е скулптирал шоколадови кошмари. Чрез придвижването на сивите речни води се показва Золтан Ференц във своето видео.
Творчеството ни значително е огледало на живота, подобен какъвто всички го виждаме през днешния ден – без единствена естетическа посока, с огромно многообразие на светогледите, мненията и чувствата за красиво и значимо. Споменатото естествено поражда и потребността от изложение с разнообразни типове изобразителни техники, а това е повода в тази селекция да не бъдат обрисувани ограничавания от този тип.
Видът на всяка една от изложбите ни от предишното е друг. Настоящата е поредна нова визия за нас самите. Времето ни променяше, а ние оставяхме нашите отпечатъци върху материала, с който работехме, с цел да разберем какъв брой не сме същите, които сме били. Колкото и да се опитваме да се установим в някакво съответно схващане за нашата изключителност, да се диференцираме от другите, да се дефинираме като непроменима константа, толкоз повече ще погубваме живота и основното му качество – игривостта му. При организирането на тези художествени събития сме търсили обединителните черти и хуманното от дълбините на креативното единение, което заличава всички изкуствено основани разграничителни линии и аномалии в здравето на човечеството. “
доктор Иво Пецов, куратор
Изложбата е резултат от съдействието сред Културно-информационния център на Република Северна Македония и Националната Художествена Академия, част е от плана „ Свързване “, който тази година отбелязва своята 10-годишнина.
Със събитието стартира и отбелязването на 30-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Северна Македония и България.
Участват създателите: Гордана Вренцоска, Деян Иванов – Маргуш, Яна Манева-Чупоска, Беди Ибрахим, Марияна Иванова, Перица Георгиев – Пепси, Павел Целкоски, Мариян Дзингаров, Иво Пецов, Ненад Мичич, Зоран Мише, Момчил Мирчев, Свилен Стефанов, Росен Тошев, Рикардо Кварежма Виейра, Валтер Праташ и Золтан Ференц.
Изложбата е формирана от над 50 произведения от региона на рисунката, графиката, живописта, скулптурата, фотографията, цифровата графика и видеоарт. За феновете на изобразителното изкуство, изложбата ще бъде отворена до 30 юли 2023 година
Началото на плана „ Свързване “ на КИЦ на Република Северна Македония е сложено през 2012 година и прескачайки само 2013 година продуцира художествени изложения до през днешния ден, като в хода на времето описът на създатели се удължава и обогатява.
Към базисната група „ Конекция “, формирана от художници от Северна Македония, които живеят и работят в България, последователно се включват и македонски художници, които имат дейна художествена активност в Северна Македония, както и български художници, които имат изявен креативен път. Тази година към изложбата са включени и произведения на румънски и португалски художници.
Повече информация за плана „ Свързване “ през миналите години, можете да намерите на уеб страницата на КИЦ на РСМ в София: https://kic.com.mk/bg/content/proekt-svrzvane
***
„ Заглавието на тазгодишната галерия „ Среща от десети тип “ е игра от думи, подбрани с интенция за асоциативност във възприемането. От една страна то включва третирането на странностите на съвремието ни, в което се изострят и поляризират позиции, отзиви, светогледи, естетически предпочитания… От втора страна стои любознателността на индивида и напъните му за разширение на хоризонтите, за намиране на нови пространства на знание, може би посредством срещи сходни на тези с извънземни, за които съществуват класификации от региона на уфологията. От трета страна стои съответния празник 10 години Проект „ Свързване “, който годишно среща македонските създатели със своите български сътрудници в общи изложения пред културната аудитория.
На фона на целия актуален медиен звук, нашите художествени срещи получават чудноват тип и сякаш ни се постанова да се движим против течението на цялото „ обикновено “ към нас. В условия на отчуждение сред хората и мощната поляризация на обществата ни дебне неоправдателния звук от тези, които желаят да ни видят разграничени, оферират разделянето и прекратяването на контактите. В този подтекст напъните ни, посредством нашите художествени срещи под формата на изложения, наподобява като да получават сизифовски темперамент и стоят отвън всеобщото държание.
Изборът на създателите от изложбата произлиза от тяхната съгласуваност и тяхното предпочитание за сходен вид другарство. Самите създатели в контактите между тях виждат опция за израстване и обогатяване на техния вътрешен свят, посредством оглеждане в изкуството на другия и разбиране на особеното красиво. Всички те имат одобрен креативен път и мощна връзка с хората към тях.
Тук се срещат произведения, в които главен експресивен детайл е рисунката, като „ портретираните мемоари “ на Яна Манева-Чупоска, въодушевените от атлантическите води на Азорските острови рисунки на Валтер Праташ, черно-белите графики изобразяващи скотски глави на Павел Целкоски, графиката „ Долината на сънищата “ със конструкция от отворени кафези на Зоран Мише, както и новите графики с „ бележки “ на Иво Пецов. Срещат се и такива, които приказват основно посредством цвета и линията, основали една форма на поетичност, това е видно в творбите на Беди Ибрахим. Абстрактни са контрастните пробиви в спомените нарисувани върху платната на Мариян Дзингаров, цветовите хармонии и търсенето на пейзажни следи в творбите на Деян Иванов – Маргуш. Тук са живописните видения „ спуснати “ в миг на медитация и отразени върху творбите на Перица Георгиев – Пепси. Наподобяващите ефирен или компютърен екран живописни формати, в които се разиграва смислова драма са на Свилен Стефанов. Фотореалистичната живопис и фотографските портретни произведения са на Росен Тошев. Играта със светлина на созополското и балканското слънце се е отпечатала в цианотипиите на Рикардо Кварежма Виейра, а Гордана Вренцоска се е въодушевила от фолклора и историята на изкуството за основаването на нейните цифрови графики. Тук е и новият цифров триптих, изобразяващ момента на избледняването на действителността и превръщането ѝ в ефирни картини от съня на Марияна Иванова. Момчил Мирчев търси чувствени положения в обемна статуя, а Ненад Мичич е скулптирал шоколадови кошмари. Чрез придвижването на сивите речни води се показва Золтан Ференц във своето видео.
Творчеството ни значително е огледало на живота, подобен какъвто всички го виждаме през днешния ден – без единствена естетическа посока, с огромно многообразие на светогледите, мненията и чувствата за красиво и значимо. Споменатото естествено поражда и потребността от изложение с разнообразни типове изобразителни техники, а това е повода в тази селекция да не бъдат обрисувани ограничавания от този тип.
Видът на всяка една от изложбите ни от предишното е друг. Настоящата е поредна нова визия за нас самите. Времето ни променяше, а ние оставяхме нашите отпечатъци върху материала, с който работехме, с цел да разберем какъв брой не сме същите, които сме били. Колкото и да се опитваме да се установим в някакво съответно схващане за нашата изключителност, да се диференцираме от другите, да се дефинираме като непроменима константа, толкоз повече ще погубваме живота и основното му качество – игривостта му. При организирането на тези художествени събития сме търсили обединителните черти и хуманното от дълбините на креативното единение, което заличава всички изкуствено основани разграничителни линии и аномалии в здравето на човечеството. “
доктор Иво Пецов, куратор
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ