На 11 септември 1985 г. жител на Ноксвил, щата Тенеси,

На 11 септември 1985 година гражданин на Ноксвил, щата Тенеси, намерил по пътеката, водеща към къщата му, мъртвец на чужд бял мъж, който безусловно паднал от небето. Мъжът бил с бронежилетка и очила за нощно виждане, а изотзад му се простирали въжета, стигащи до отворен парашут.

В зелена армейска раница, прикрепена към тялото му, полицията, която пристигнала на мястото, намерила 40 кг кокаин, 4548 $ в брой, 6 крюгерранда (златни монети, сечени в Южна Африка), нож, два револвера с аварийни пълнители, пакет със суха храна, опаковка  с витамини, компас, висотомер, документи с голям брой имена, членска карта на Miami Jockey Club и ключ от аероплан. Пакетът с кокаин бил с етикет USA 10, а цената на опиата, съгласно полицейски специалист, е била минимум 15 милиона $. “

В хода на следствието на престъпно закононарушение е допустимо да се наложи запор на имущество, принадлежащо на обвинения, обвинения или виновните за незаконните дейности. Не е загадка, че проверяващите органи постоянно са злоупотребявали с противозаконни арести в границите на измислени наказателни каузи.

На идващия ден на 96 км от падналия от небето труп били открити останките от двумоторен аероплан Чесна 404, а на земята по продължение на неговия полет – осем номерирани пакета с кокаин от 1 до 9. Липсвал единствено пакет номер 3. Станало ясно, че мъртвецът, открит в Ноксвил, най-вероятно се е занимавал с превозване на опиати на борда на частен аероплан. По някаква причина той почнал да изхвърля пакетите над огромна горска повърхност по границата на щатите Джорджия и Тенеси, след което скочил с парашут, само че, за жалост, аварирал, защото отворил парашута на прекомерно ниска височина. Кой бил този човек и какво го довело до този непредвиден край?

Андрю Картър Торнтън II, както писали за него вестниците, бил роден „ със синя кръв във вените и сребърна лъжица в устата “. Произхождал от семейство на богати животновъди от Кентъки и в никакъв случай не знаел какво е да си в потребност. Родителите изпратили Андрю да учи в влиятелно частно учебно заведение, а по-късно, с цел да приучат сина си към ред и отговорност, пуснали документите му за постъпване във военната академия, която той сполучливо приключил. След дипломирането си Торнтън отишъл да служи в армията и се озовал в 82-ра въздушнодесантна дивизия, където получил Пурпурно сърце по време на интервенцията за навлизане в Доминиканската република.

След службата той си намерил работа в полицията в Лексингтън, където няколко години по-късно непринудено се присъединил в отдела за битка с опиатите, който таман се формирал. Паралелно със службата,  учел в Юридическия факултет на Университета в Източен Кентъки, където приключва със компетентност „ защита на публичния ред “. Като цяло Торнтън елементарно би могъл да се издигне до сан на някой огромен полицейски началник, да се отдръпна, да отглежда коне, да пие коктейли и да води изцяло честен живот, само че той избрал напълно друг път.

Системната битка с опиатите била в самото начало и никой не знаел по какъв начин да прави тази работа вярно. Всичко трябвало да се измисля в придвижване. За шефовете най-важното бил резултатът, а не по какъв начин е реализиран. Торнтън работел като сътрудник под прикритие, занимавал се с контролни покупки, работил като търговец на едро и имал постоянни контакти с дилъри на опиати. Постоянно вдигайки летвата на риска, той осъзнал, че да бъдеш просто служител на реда към този момент било скучно. Торнтън желал още.

Той почнал да търгува с иззети артикули, да подмята опиати, с цел да прави арести, постоянно прибягвал до принуждение и в един миг най-сетне прекрачил границата, която разделя представителя на закона от нарушителя. Торнтън не употребявал опиати и не се нуждаел от пари, защото получил много впечатляващо завещание от фамилията си. Привличало го непрекъснатото чувство за заплаха, което опиянявало и давало храброст, а безнаказаността давала чувството, че е по-умен от всички и никой на света не можел да го победи. В резултат на тази вътрешна психическа промяна сътрудникът по опиатите се преквалифицирал в наркодилър, ставайки водач на незаконна общественост, известна като „ Компанията “, която в продължение на няколко години сполучливо пренасяла контрабанда от Колумбия в Съединените американски щати. Това бил най-големият и нашумял случай, обвързван с трафика на опиати, в историята на щата Кентъки.

Самолет Чесна 404

В свободното си време, когато не бил нито в полицията, нито правил закононарушения Торнтън взел удостоверение за водач, занимавал се с бойни изкуства и почнал да скача с парашут, изпълнявайки стотици скокове. Приятели го наричали експерт по оцеляване и човек, който постоянно е подготвен да сътвори всевъзможни бедствия. През 1977 година Торнтън се отдръпнал от полицията и сякаш почнал да се занимава с легални действия. Но това било единствено прикритие и последна точка на трансформацията от служител на реда в нарушител. Основното му занятие не било наказателното право, а контрабандата на опиати – кокаин и марихуана.

Торнтън не бил самичък в незаконната организация, наречена „ Компанията “. В бизнеса взел участие и остарелият му другар от частното учебно заведение, синът на някогашния кмет на Лексингтън – Брадли Брайънт, който отговарял за формалното прикритие, парите и нужните връзки. Третият човек в организацията бил Хенри Ванс, някогашен сътрудник на Торнтън от отдела за битка с опиатите. Той бил член на едно от най-уважаваните и авторитетни фамилии в Лексинтън, напуснал полицията поради политиката и станал асистент на щатския губернатор. Ванс бил очите и ушите на организацията в кабинета на губернатора, отговарял за политическото прикритие и вътрешната информация по отношение на всяко следствие на тяхната активност.

Торнтън се занимавал с цялата логистика и дистрибуция. Като пенсиониран служител на реда, той познавал тънкостите в работата на локалните правоохранителни органи и интензивно употребявал техните недостатъци. Освен Торнтън, Брайънт и Ванс, някогашен служител на реда от Лексингтън, в незаконния бизнес взели участие деен сътрудник от отдела за битка с опиатите, наследник на губернатора на щата и доста други. Тази конструкция на организацията и спецификата на щата Кентъки създали незаконния им бизнес на практика невредим.

Първите съществени проблеми почнали откакто Брайънт решил да се свърже с Джими Чагра, най-големият наркобарон в южната част на Съединени американски щати по това време, който внасял марихуана в страната в действителност в промишлени количества. В края на 1978 година те направили взаимна интервенция и доставили 9 тона защита трева от Колумбия до Лексингтън. Няколко месеца по-късно те внесли същото количество. За превозване те към този момент не употребявали двумоторната Чесна, а транспортния Douglas DC-4.

Бизнесът почнал да пораства, само че ненадейно Чагра бил задържан в Ел Пасо. Делото се водело от арбитър Джон Ууд, който се прочул с безмилостното си отношение към наркодилърите и дългите присъди за обвинения, за което получил прякора Максималния Джон. За да избегне наказването, Чагра не измислил нищо по-добро от това да поръча убийството на арбитър. Преди това той се опитал да убие помощник-прокурора, само че нищо не се получило. Въпреки 19-те изстреляни патрона, той се измъкнал с лека нерешителност и няколко драскотини. Този път Чагра подходил по-внимателно към случая и против 250 хиляди $ наел килъра Чарлз Харелсън, който сполучливо извършил заповедта, стреляйки в гърба на съдията с пушка. Това било първото ликвидиране на федерален арбитър в Съединени американски щати от 100 години насам и първото (но, за жалост, не последното) през 20 век.

Интересното е, че Чарлз Харелсън е татко на известния американски артист Уди Харелсън. През 1980 година, по време на интервенция по залавянето му, той се предал на полицията и оповестил, че е умъртвил съдията Ууд и Джон Кенеди. Те даже се пробвали да проверяват последното, само че не намерили доказателства. В резултат на това той получил две доживотни присъди и умял в пандиза, където синът му постоянно го посещавал. Джими Чагра излежал 24 години, бил освободен и даже влезнал в програмата за отбрана на очевидците. През 2008 година той починал от рак в дома си в Аризона.

Но да се върнем към нашата история. След убийството на съдията всички федерални организации, които можели да вземат участие в следствието, се заели със случая Чагра, което довело до интензивно разплитане на незаконните връзки на някогашния наркобос и заплашило бизнеса на компанията. В този миг, съгласно материалите от следствието, възгледите на Торнтън и Брайънт за бъдещето се разминали. Първият, макар любовта си към рисковете и приключенията, предложил да не се набиват на очи и да работят, както са работили, а вторият, в противен случай, решил да се възползва от обстановката и да вземе контрола над империята на Чагра, който бил в пандиза.

В резултат на това всеки от тях тръгнал по своя път. Торнтън се върнал към интервенциите в Кентъки, а Брайънт почнал огромната си игра. Нямайки задоволително пари и нужните връзки за закупуване на опиати, той възнамерявал да ограби боен склад и да размени откраднатите оръжия за кокаин от колумбийците. По това време наркокартелите се интересували от оръжия и патрони даже повече от пари. С помощта на племенника на Брайънт, който имал достъп до тайния склад на американския военноморски флот China Lake в Калифорния, те съумели да извадят автоматизирани пушки, муниции и най-новите очила за нощно виждане. Част от откраднатите артикули Брайънт съхранявал в склад в Лексингтън, част от тях препращал в Колумбия и заменял, както било планувано, за кокаин.

Няколко месеца по-късно камериерката на хотел в Лас Вегас усетила миризма на марихуана, идваща отдолу под вратата на една от стаите, и съобщила за това на шефа, който пък се обадил в полицията. Тя нямало да направи това, в случай че гостите не били икономисали бакшиша при последното разчистване на стаята. Но защото даже не й оставили един $, в камериерката незабавно се събудил виновния жител и тя побързала да осведоми управляващите за нарушаването. Ченгетата, които пристигнали на място, очаквали да срещнат следващият фен на тревата в хотелската стая с тийнейджърка, а вместо това намерили автоматизирано оръжие, устройство за шифроване на телефонен сигнал, 25 000 $ в брой и контракт за наем за склад в Лексингтън, което ги завело към още повече оръжия, измежду които имало картечница с огромен диаметър, тийзъри и очила за нощно виждане, за които се считало, че са откраднати от военна база.

Брайънт бил задържан на летището във Филаделфия. В него намерили бележник с имена, револвер с ауспух, 10 подправени шофьорски книжки в Кентъки, руско-английски и английско-испански разговорници и листовка, озаглавена „ Строго секретни радиочестоти на държавното управление на Съединени американски щати “. Прокурорът, който след това водел това дело, имал съществено съмнение, че всичко, което се случва, е част от още по-мащабна игра на Централно разузнавателно управление на САЩ за замяна на военно съоръжение, неразрешено за експорт от Съединени американски щати, с либийците за скришен руски радар, само че никой не съумял да потвърди нищо съответно. Самият Брайънт дълго време упорствал за тази версия. Дали това е било правилно или не, е мъчно да се каже, само че съдийския състав изненадващо открил, че Брайънт е почтен по всички обвинявания и бил освободен. Бил освободен, с цел да влезе зад решетките година по-късно. Този път по обвиняване за продажба на 360 кг марихуана в Илинойс. Този път купувачът бил сътрудник на DEA под прикритие, а Брайънт получи 15 години.

Едно от имената в бележника на Брайънт било, както може би се досещате, името на Андрю Торнтън, който бил задържан дружно с други 25 обвинени по делото. Торнтън не се признал за отговорен, излязъл под гаранция от 1 000 000 $ и избягал. Той бягал от правораздаването в продължение на шест месеца, летейки със самолета си от един град в различен, до момента в който митническите сътрудници не прихванали радиовръзките му и не арестували Торнтън в Северна Каролина, до момента в който зареждал своята Чесна. Участието му в ограбването на оръжейния склад остава недоказано и по случая за контрабанда на опиати той бил показан като водач, който доставя товари от Колумбия до Съединени американски щати. Торнтън сключил договорка с следствието, получил санкция от 500 $, шест месеца затвор и пет години изпитателен период. Лишен е и от адвокатския си лиценз, само че наподобява, че това изобщо не го тормозило.

Пет месеца по-късно той бил освободен от пандиза за положително държание и се върнал към същото нещо, което правил преди ареста си. Година по-късно, въз основа на показанията, дадени от информатори, ФБР го прибирало при разработка. На 11 септември 1985 година той се качил в своята двумоторна Чесна 404 и отпътувал за Колумбия за нова партида артикули. На връщане два федерални самолета застават на опашката му и Торнтън решил да понижи скоростта, да хвърли стоката и да скочи с парашут, с цел да избегне ареста. Как приключва всичко, към този момент знаете.

И по този начин, какво общо има мечката? Факт е, че тази история имала продължение. Три месеца по-късно в Националната гора Чатахучи е открита мъртва мечка. До натрупа лежали останките от същата 40-килограмова опаковка кокаин, която била в раницата на Андрю Торнтън. Мечката намерила изхвърления кокаин, раздрала пакета и умряла от предозиране, откакто погълнала съвсем цялото му наличие. Според патолога, който е направил аутопсия на мечката, стомахът ѝ е бил цялостен с бял прахуляк и нито едно живо създание на земята не би могло да оцелее, като погълне такова количество опиат. Вътремозъчен кръвоизлив, дихателна непълнота, хипертермия, бъбречна непълнота, сърдечна непълнота, инсулт – всичко имала тази мечка. Тя влезнала в историята като „ кокаиновата мечка “, или Пабло Еско-мечка. Днес нейна кукла се намира в локалния хипстърски магазин Кентъки Fun Mall.

Автор: Десислава Михалева