Нелогичното дело на Константин и Методий
На 11 май към този момент отбелязахме паметта на светите братя Константин (с монашеско име Кирил) и свещеник Методий, който се изпотяваше, когато се препира с простаци. Изглежда през днешния ден означаваме отново същото, само че от по-различна позиция. Днес си задаваме въпроса: " Какво са желали да кажат свв. Кирил и Методий, изобретявайки буквите? " (вж. за съпоставяне крилатия въпрос: какво е желал да каже създателят?). Днес през целия ден поети и поетеси, учители, публицисти, научни служащи и други интелектуалци ще разгласяват глаголици във фейсбук, ще ви приказват какъв брой ГОЛЯМО е Кирило-Методиевото дело и какво е ЗНАЧЕНИЕТО му за днешния Българин (онзи, си го). Ще ви кажат за славянската просвета и за това по какъв начин по всяка възможност майката на братята е била славянка, ще ви кажат с просълзени очи за духовността, каквото и да схващат под " нематериалност ", ще загатнат за Moravia Magna, ще ви кажат (този път с присвити очи) за изтънчената византийска дипломация, за ментора на св. Константин - патриарх Фотий, поръчителя на " Кирило-Методиевото дело ", - а може даже и за Фотиевата схизма (863-867), в случай че решат да ви впечатлят малко повече. Но каквото и да ви кажат, празнуването ще си остане нелогично.
Какво значи нещо да е разумно? Вероятно ще кажете, че въпросното нещо е такова, когато се развива по избрана логичност. Да, това също. Но в основата си нещо да е разумно значи в него да има логос. Логосът е креативният промисъл, който придава смисъл на всичко сътворено. Обикновено превеждаме думата " логос " (λογος) като " слово ". И когато означаваме така наречен " Кирило-Методиево дело ", ние честваме не толкоз буквите, не толкоз писмеността - сама по себе си гениално откритие и то не толкоз поради графиката, колкото поради парадигмата на фонемите (как единствено го споделих, а?), - колкото словото. Днес е празник не на нещо друго, а на словото. И в случай че ми позволите, ще го напиша дори по този начин: Словото. С основна писмен знак. Защото до момента в който словото (с дребна буква) са нашите облечени в думи мисли, то Словото (с основна буква) не е нещо, а Някой, втората ипостас. Всичко, от което Словото е пропъдено, е нелогично.
Защо братята Кирил и Методий сътвориха буквичките, деца? Всяко пионерче преди време щеше да ви отговори: " с цел да пишем думичките " мама ", " Ленин " и " мир "! ". За страдание сходен отговор ще получите в множеството случаи и през днешния ден, като може би единствено думичките ще бъдат разнообразни: " приемливост ", " Грета Тунберг " и " зелен пакт ". Колко е хубаво, деца, да можем да пишем тези работи със свои лични буквички, разнообразни от буквичките на другите деца по света, които, както знаете, в случай че всичките се заловен за ръце, ще опашат екватора! Затова: върви, народе възродени! Върви и ти да опашеш екватора с тънките ръчички на своите деца, тъй като и те са деца на майката земя, нищо че непозната е за тях кърмящата ѝ гръд!
Майтапа настрани. Свв. Константин (Кирил) и Методий не сътвориха " буквичките ", с цел да пишем с тях нелепости в бъдещето, а с цел да се преведе Библия и особено книгите, нужни за богослужението на един език, за който в тази ситуация няма да придиряме дали ще се назовава старобългарски или славянски. Преводът на Библията на разнообразни езици - на готски от Вулфила, на латински от св. Йероним, на новонемски от Лутер и така нататък - е витално значим, с цел да стигне посредством езика Словото до индивидите. Днес Библията, с помощта на няколко сърцати организации, е преведена на всички езици, така че никой няма опрощение и не може да каже " но аз не знаех ". През 2015 Библията биде преведена дори и на морзовата писменост от българката Доротея Асенова Трифонова и никой не може да ни отнеме тази горделивост.
Защо е значимо да се знае за Словото? Защото Слово, Истина, Добро, Красота са все имена на една и съща ипостас, на една и съща Личност. Ако не знаем за Словото, не знаем нито за света, нито за себе си, тъй като истината е скрита от нас под пълен пласт неистина. Скрита е истината за индивида и света. И лъжата, под която е скрита, всекидневно се прокламира гръмогласно посредством най-модерни софтуерни съоръжения. Защото лъжата е сладка и е по-лесна от истината. Лъжата споделя, че усилието е ненужно и че стремежът към съвършенство е губене на време. Но тъй като този блян е присъщ у индивида, лъжата не го отхвърля напълно, а подменя същинската му цел - уподобяването - с измислени цели като това да изядеш най-вече люти чушки за минимум време, да свириш на пиано с крайници или да умножаваш мислено шестцифрени цифри. Никой светец през днешния ден не може да събере публиката на Худини. Лъжата споделя също, че гибелта е завършек на всичко и каквото грабнеш преди нея - това е. " Carpe diem! - провикна се езичникът Хораций в далечната 23 година прочие Хр. - Грабни мига, наслаждавай се! ". Който повярва на лъжата, към този момент е мъртъв и преди гибелта. Затова е значимо да се знае за Словото, тъй като то е освен истина, само че и живот.
Днес би трябвало да честваме не буквите, не писмеността, а познанието си за Словото. Истината и Живота посредством Словото - това има смисъл да честваме през днешния ден. И го знаем, популярност Богу! Да честваме предоставената ни преди 1135 години опция всички да познават Словото, тъй като Словото е истина, а когато познаете Истината, Истината ще ви направи свободни (Иоан 8:32)! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Какво значи нещо да е разумно? Вероятно ще кажете, че въпросното нещо е такова, когато се развива по избрана логичност. Да, това също. Но в основата си нещо да е разумно значи в него да има логос. Логосът е креативният промисъл, който придава смисъл на всичко сътворено. Обикновено превеждаме думата " логос " (λογος) като " слово ". И когато означаваме така наречен " Кирило-Методиево дело ", ние честваме не толкоз буквите, не толкоз писмеността - сама по себе си гениално откритие и то не толкоз поради графиката, колкото поради парадигмата на фонемите (как единствено го споделих, а?), - колкото словото. Днес е празник не на нещо друго, а на словото. И в случай че ми позволите, ще го напиша дори по този начин: Словото. С основна писмен знак. Защото до момента в който словото (с дребна буква) са нашите облечени в думи мисли, то Словото (с основна буква) не е нещо, а Някой, втората ипостас. Всичко, от което Словото е пропъдено, е нелогично.
Защо братята Кирил и Методий сътвориха буквичките, деца? Всяко пионерче преди време щеше да ви отговори: " с цел да пишем думичките " мама ", " Ленин " и " мир "! ". За страдание сходен отговор ще получите в множеството случаи и през днешния ден, като може би единствено думичките ще бъдат разнообразни: " приемливост ", " Грета Тунберг " и " зелен пакт ". Колко е хубаво, деца, да можем да пишем тези работи със свои лични буквички, разнообразни от буквичките на другите деца по света, които, както знаете, в случай че всичките се заловен за ръце, ще опашат екватора! Затова: върви, народе възродени! Върви и ти да опашеш екватора с тънките ръчички на своите деца, тъй като и те са деца на майката земя, нищо че непозната е за тях кърмящата ѝ гръд!
Майтапа настрани. Свв. Константин (Кирил) и Методий не сътвориха " буквичките ", с цел да пишем с тях нелепости в бъдещето, а с цел да се преведе Библия и особено книгите, нужни за богослужението на един език, за който в тази ситуация няма да придиряме дали ще се назовава старобългарски или славянски. Преводът на Библията на разнообразни езици - на готски от Вулфила, на латински от св. Йероним, на новонемски от Лутер и така нататък - е витално значим, с цел да стигне посредством езика Словото до индивидите. Днес Библията, с помощта на няколко сърцати организации, е преведена на всички езици, така че никой няма опрощение и не може да каже " но аз не знаех ". През 2015 Библията биде преведена дори и на морзовата писменост от българката Доротея Асенова Трифонова и никой не може да ни отнеме тази горделивост.
Защо е значимо да се знае за Словото? Защото Слово, Истина, Добро, Красота са все имена на една и съща ипостас, на една и съща Личност. Ако не знаем за Словото, не знаем нито за света, нито за себе си, тъй като истината е скрита от нас под пълен пласт неистина. Скрита е истината за индивида и света. И лъжата, под която е скрита, всекидневно се прокламира гръмогласно посредством най-модерни софтуерни съоръжения. Защото лъжата е сладка и е по-лесна от истината. Лъжата споделя, че усилието е ненужно и че стремежът към съвършенство е губене на време. Но тъй като този блян е присъщ у индивида, лъжата не го отхвърля напълно, а подменя същинската му цел - уподобяването - с измислени цели като това да изядеш най-вече люти чушки за минимум време, да свириш на пиано с крайници или да умножаваш мислено шестцифрени цифри. Никой светец през днешния ден не може да събере публиката на Худини. Лъжата споделя също, че гибелта е завършек на всичко и каквото грабнеш преди нея - това е. " Carpe diem! - провикна се езичникът Хораций в далечната 23 година прочие Хр. - Грабни мига, наслаждавай се! ". Който повярва на лъжата, към този момент е мъртъв и преди гибелта. Затова е значимо да се знае за Словото, тъй като то е освен истина, само че и живот.
Днес би трябвало да честваме не буквите, не писмеността, а познанието си за Словото. Истината и Живота посредством Словото - това има смисъл да честваме през днешния ден. И го знаем, популярност Богу! Да честваме предоставената ни преди 1135 години опция всички да познават Словото, тъй като Словото е истина, а когато познаете Истината, Истината ще ви направи свободни (Иоан 8:32)! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ