На 102 години почина синът на генерал Шарл дьо Гол
На 102 години умря синът на военачалник Шарл дьо Гол, оповестява френското издание " Монд ".
Филип дьо Гол бе френски адмирал, политик и публицист, наследник на военачалник Шарл дьо Гол, президент на Франция от 1959 до 1969 година.
Адмирал Филип дьо Гол е роден в Париж на 28 декември 1921 година Умира през нощта на 12 март на 102-годишна възраст. Той е първото дете на Ивон Вендру и капитан Шарл дьо Гол, който е ранен при Вердюн през 1916 година и по това време преподава в Сен-Сир.
Въпреки че прави сполучлива кариера във френския флот, през по-голямата част от живота си остава в сянката на татко си.
Жертва на славното си родословие, той си отмъщава в края на живота си с бестселъра " De Gaulle mon père " - една извънредно персонална версия на великия мъж, която превзема необятната аудитория, само че провокира гнева на историците.
Датата е 9 ноември 1970 година В Коломбей генералът умира от аневризъм, до момента в който чакал телевизионните вести и вечерното си хранене, седнал до брачната половинка си в ежедневния си фотьойл.
Филип, най-големият, дошъл в La Boisserie на идващия ден. Преди да затвори ковчега, донесен от селския дърводелец, той допира задната част на черепа на татко си. За да разбере - споделя той, - дали той и татко му са имали едно и също плоско място в горната част на шията. Отговорът е „ да “.
За първи път през този ден " адмиралът ", на съвсем 50 години, допира главата на татко си. Семейство дьо Гол нямаше огромен физически контакт, нито уединено, нито на обществени места.
Онова, което великият Шарл имаше като меки думи и нежни жестове, той резервира за Ан, щерка си със синдрома на Даун, която умря в ръцете му на 20-годишна възраст. Филип, въпреки това, имал убеденост, само че не и пълнота, както и изключителна аналогия с великия Шарл: същите тежки клепачи, същият висок, изправен растеж, същите дълги ръце, същият метод да ги разтваря малко, когато приказва. Същото плоско място в горната част на шията.
Филип споделя всичко това в книгата Charles de Gaulle, mon père, (Баща ми, Шарл дьо Гол), написана на 80-годишна възраст дружно с журналиста Мишел Ториак.
80 години е възрастта на генерала по време на гибелта му. Той не търси да се оплаче от студеното държание на татко си, прекомерно ангажиран да възвърне златната му легенда.
Написвайки тази книга, той желае, както изяснява, да " оправи нещата " и да заличи неприятните обвинявания, отправени към дьо Гол: хипотетичния му антисемитизъм, хипотетичното му предпочитание да " продаде " Алжир. Резултатът е агиография, която възвръща някои истини, само че изтрива някои добре документирани епизоди (като да вземем за пример отричането на престрелката сред дьо Гол и Чърчил във връзка апела от 18 юни).
Книгата има голям триумф и се продава в над 500 000 екземпляра от всеки от двата тома. Парадокс. Защитавайки паметника на командира, адмиралът най-сетне излиза от сянката му, и се трансформира в обществена персона.
Дали това му харесва? Можем да предположим, че да, като се има поради броят на телевизионните му изяви, в това число и тези, които минимум подхождат на старомодната му съвестност.
" Приличах на него, в дребните неща ", споделя той.
Какъв е бил животът му преди този момент? Той е роден на 28 декември 1921 година в Париж. Като възпитаник в Колеж " Станислас " гълтам романите на Пол Шак, морски офицер и публицист (който е екзекутиран при Освобождението поради интензивно съдействие с нацистките окупатори). Скоро Филип избира военна кариера и през 1940 година постъпва във Военноморската академия. На 18 юни той е на път за Лондон с майка си и сестрите си и " пропуща " апела на татко си.
Незабавно се причислява към Свободните френски сили, става един от първите, десантирали в Нормандия, взе участие в кървавата борба за Елзас и в освобождението на Париж. Именно там той получава първите си медали.
Именно той напомня на татко си за неговите военни подвизи, когато татко му написа военните си записки. " О, да, тъкмо по този начин ", дава отговор Шарл, който по-късно прибавя към ръкописа това леко сбито изречение: " Синът ми към момента се бори с 2-ра бронирана дивизия ".
След края на войната Филип продължава кариерата си във флота – един враждебно надъхан към генерала отрасъл, и където произходът му мъчно се прости. През целия си живот е подозиран, че се е възползвал от висока защита.
Наричат го Состен, по името на виконт дьо Ларошфуко, безпаричен боец и политик, прочут с това, че е удължавал роклите на танцьорките в Операта и е прикривал голотата на скулптури с гипс. „ Можех да се родя наследник на дребосък или банту ", признава той пред Le Figaro през 2003 година „ Съдбата реши друго. Той ми съобщи доста. Приличах на него, в дребните неща... ". Филип споделя също по какъв начин един ден генералът поставил огромната си ръка върху неговата и споделил: " Разбирам всичко, сине. Положението ти в никакъв случай не е било елементарно. Не е по никакъв начин елементарно да си наследник на военачалник дьо Гол. Но отношението ти постоянно е било такова, каквото чаках от теб “.
През 1986 година той е определен за сенатор от RPR (Rassemblement pour la République, Обединение за републиката) в Париж. Остава сенатор до 2006 година, като при основаването на UMP (Union pour un mouvement populaire, Съюз за национално движение) през 2002 година минава към нея. /БГНЕС
