Почина сценаристът и писател Анжел Вагенщайн
На 100-годишна възраст умря сценаристът Анжел Вагенщайн. За това заяви доктор Александър Оскар, ръководител на Организацията на евреите в България " Шалом ", във Facebook.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив, Царство България в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи. След прошка фамилията се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.
Проф. доктор Александър Оскар написа:
„ С огромна болежка споделям тъжната вест за кончината на Анжел Вагенщайн.
Имах достойнството и шанса да познавам и поддържам връзка от близко с Анжел и всяка среща с него бе необикновено преживяване.
Блестящ сценарист и публицист, Анжел бе на първо място хуманист и герой за обществена правдивост.
Еврейската общественост в България загуби едно от най-ярките си лица.
Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство.
Светъл път, Анжел и до нови срещи!
Зихроно ливраха!
P.S. Желанието на Анжел е да бъде изпратен в стеснен фамилен кръг. На 30-тия ден, както повелява еврейската традиция ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел. “
Анжел Вагенщайн се включваактивно в активността на антифашистка бойна група. По Закона за отбрана на страната е въдворен в „ еврейски трудов лагер “ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сюжети са тези за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “ и „ След края на света “. През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.[3]
През 90-те години се отдава на писателска активност и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, последните два с интернационалните оценки. Книгите му са преведени на доста езици, в това число френски, британски, съветски, немски, испански и италиански.
Екипът на сервира съболезнования на фамилията и околните.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив, Царство България в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи. След прошка фамилията се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.
Проф. доктор Александър Оскар написа:
„ С огромна болежка споделям тъжната вест за кончината на Анжел Вагенщайн.
Имах достойнството и шанса да познавам и поддържам връзка от близко с Анжел и всяка среща с него бе необикновено преживяване.
Блестящ сценарист и публицист, Анжел бе на първо място хуманист и герой за обществена правдивост.
Еврейската общественост в България загуби едно от най-ярките си лица.
Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство.
Светъл път, Анжел и до нови срещи!
Зихроно ливраха!
P.S. Желанието на Анжел е да бъде изпратен в стеснен фамилен кръг. На 30-тия ден, както повелява еврейската традиция ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел. “
Анжел Вагенщайн се включваактивно в активността на антифашистка бойна група. По Закона за отбрана на страната е въдворен в „ еврейски трудов лагер “ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сюжети са тези за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “ и „ След края на света “. През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.[3]
През 90-те години се отдава на писателска активност и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, последните два с интернационалните оценки. Книгите му са преведени на доста езици, в това число френски, британски, съветски, немски, испански и италиански.
Екипът на сервира съболезнования на фамилията и околните.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ