Излезе от печат нова книга на Виктор Суворов – СПЕЦНАЗ
На 10 септември излезе от щемпел нова книга на Виктор Суворов – СПЕЦНАЗ (Тайната войска на Съветския съюз).
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 година През 1974 година приключва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на руската войска, директно след което е изпратен в Женева, където в продължение на четири години работи в резидентурата на руското ГРУ (Главно разследващо управление) под прикритието на посланик, упълномощен в Организация на обединените нации. През 1978 година поискваполитическоубежищевъвВеликобритания, за което е наказан задочно на гибел посредством разстрел от Военнатаколегия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики. Присъдата му не е анулирана и до през днешния ден.
В. Суворов живее и преподава в една от военните академии на Англия.
Носител е на голям брой висши държавни награди на разнообразни страни, професор хонорис идея на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за просвета, обучение, промишленост и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен орден на името на Алберт Айнщайн " За изключителни заслуги ", получил и „ Специалната премия за изцяло творчество, ускорило демократичните процеси в Европа “ на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа “.
В. Суворов е създател на бестселърите „ Аквариумът “, „ Освободителят “, „ Ледоразбивачът “, „ Денят М “, „ Последната република “, „ Очищение “, „ Разгромът “, „ Самоубийство “, „ Сянката на успеха “, „ Вземам си думите обратно “, „ Тя се споделяше Татяна “, „ Крахът “, „ Майката на дявола “, „ Основи на шпионажа “.
Частите със особено предопределение (Спецназ/СпН) на руското военно разузнаване са една от най-големите военни секрети на Съветския съюз. Според замисъла на военното командване те би трябвало да играят основна роля в бъдещата нуклеарна война със Запада и тъкмозатовадорисамиятфактнасъществуванетоимсепази в най-строга загадка. Задачата на тези елементи е в навечерието на войната и в първите ѝ часове и дни да правят разузнаване и диверсии в тила на съперника, тъй че да обезпечат триумфа на настъпателните интервенции на Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и на неговите съдружници, които ще атакуван врага с цялата си мощност. От тази книга ще научите по какъв начин и за какво в Съветската войска са основани частите със особено предопределение и какви задания са изпълнявали, какви хора са подбирани в частите на СпН и по какъв начин се е провеждалабойнатаподготовканавойниците, сержантите и офицерите от СпН, по какъв начин руското командване е възнамерявало да употребява частите и съединенията на СпН в бъдещата война със Запада.
За първи път документалното проучване със заглавие СПЕЦНАЗ излиза във Великобританияпрез 1987 година Заради защитавания в дълбока загадка термин и частитесъсспециалнопредназначение (СпН), чието битие Главно разследващо ръководство отхвърля да признае, нито едно издателство не се осмелява да гопубликува в оригинал. В някогашния Съюз на съветските социалистически републики книгата се популяризира незаконно в превод от британски. Едва през днешния ден тя вижда бял свят и в Русия на съветски – само че към този момент главно модифицирана и допълнена от създателя.
В българското издание, което „ Факел експрес “ пускаотпечатнепосредственопредируското, читателятщенамерисвоеобразно
продължениеназнаменититекнигинаВикторСуворов „ Аквариумът “ (1997) и „ Основи на шпионажа “ (2016). „ Своеобразно “, тъй като ще научи някои нови, потресаващи детайлности освен за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, само че и за превъплъщенията на вездесъщия Спецназ в Путинова Русия.
И освен в нея.
Тук публикуваме фрагмент от глава 9.
* * *
И по този начин, децата, евакуирани през втората половина на 30-те години от предишния век от Испания, порастват в Съветския съюз и раждат ново потомство испанци.
И това ново потомство е доста по-интересно за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ от предходното. Докараните от Испания имат оста¬нали там родственици. Новото потомство няма тази връзка, връзката с Испания е скъсана дефинитивно. А връзката със Съветския съюз е директна, кръвна. Такъв войник можеш да го пратиш където си щеш – нали мама и баща са в град Иваново, пък и жена му с дечицата им.
Резултатът: алените побеждават в Куба и се почва битката за власт. Кремълските приятели залагат на ФиделКастро, поддържат го с оръжие и парични средства, с техника, с снабдяване и още доста нещица. Освен това му пращат бодигардове, по език и осанка съвсем кубинци: в случай че бойните приятели на Фидел решат да го гътнат, няма метод да се оправят с персоналната му защита – а и не могат да я подкупят или да я заплашат. Понеже персоналната защита на Фидел не се подчинява даже на него, а непосредствено на Москва. Ето ви и още един непряк резултат от появяването на испански поданици в Рязанско-Тулско-Ивановските региони. Приятелят ми Гена Челноков воюваше в Ангола. С него бяхме дружно пет години във Воронежкото суворовско военно учебно заведение, две години в Калининското СВУ и три в Киевското висше общовойсково командно (влязохме и двамата напряко във втори курс), а след това пътищата ни се разделиха – аз потеглих на загадка война в Европа, а той отиде в Африка на същинска. И значи, води война един до друг с бойни приятели кубинци. Които кубинци къркат водка като невидели, разправят мръсни съветски вицове и псувните им също съветски.
Понеже въобще не са кубинци, а единствено се вършат на кубинци. Понеже в действителност са си испанци от Съветския съюз.
Повечето бойци, които се дефинират като кубинци, до¬като водят война за свободата на непознатите нации в Африка и Южна Америка, без подозрение в действителност са кубинци. Но измежду тях има и „ други “ кубинци – такива, които от пъкъла на партизанската война се връщат не при палмите и кактусите, а под благите си родни съветски брезички.
От тези момци ставаха и положителни нелегали, т.е. хора под надълбоко прикритие. Понеже подобен мургавелко става повече за нелегал от типичния русоляв гражданин на Рязанска област.
* * *
Ръководството на ГРУ търси и намира (в една тоталитарна страна, където всичко е под надзор, това е лесно) хора, родени в Съветския съюз, само че с непознат генезис. И те в действителност с готовност се вливат в редиците на бойците на тайния фронт. Понеже с име като Руеда-Маестро мъчно можеш да се изкатериш по служебните стъпала на Съветските въоръжени сили. Единственото изключение са формированията, в които сходно име не е спусната преграда, ами напряко пропуск към главозамайваща кариера.
В Спецназ са чести немските фамилни имена като Щолц или Шварц. Според преброяването от 1979 година в Съветския съюз живеят 1 846 000 немци.
Съветските немци се разделят на две категории.
Огромното болшинство са немци, пристигнали в Русия преди 200 години.
А малцинството са потомци на пленниците от Втората международна война, изключително на заключителния ѝ стадий. Огромните маси пленници живеят в безчовечен условия. Така че няма нищо чудно, че някои от тях правят закононарушения във връзка с събратята си пленници. Не че биха го създали в естествени условия. Но пленниците предумишлено се държат в условия, при които човешкият морал отпада.
И не щеш ли идва време пленниците да се върнат в Германия. Повечето се връщат – само че не всички. Някои ги е боязън. И остават в Съветския съюз. Процентът е незабележим. Но пък на другарите от ГРУ не им би трябвало доста. Освен това не им трябват самите пленници, а техните потомци.
И не са единствено испанците и немците – базата за рекрутиране е задоволително огромна. Югославяните да вземем за пример. По-точно сърбите, хърватите, черногорците и другите поданици на тази многонационална страна.
Тук историята е малко по-различна. През 1945 година Германия е разгромена. Навсякъде, където стъпва кракът на руския войник избавител, се основават режими по наш облик и сходство. Така става и с Югославия. Всички приятелски страни – Полша и България, Чехословакия и Унгария, пращат в Съветския съюз свои курсанти и офицери за образование в руските военни учебни заведения и военни академии. Праща и Югославия.
След това настава раздор. Маршал Тито повежда Югославия по друг път, т.е. напълно не по оня, по който другарят Сталин е повел народите на Съветския съюз и на всичките приятелски страни към светлото на следващия ден.
Разривът с Югославия е гръмък и абсурден. Тито би могъл да чака от страна на другаря Сталин всичко. И се бои за живота си – освен това ненапразно. Понеже другарят Сталин има богат опит в политическите убийства. Тито би могъл да чака освен удар с алпенщок по черепа, само че и боен прелом, квалифициран от личната му войска и загадка полиция.
Затова всички минали образование в Съветския съюз попадат под съмнение, че и под разследване. При това състояние доста югославянски курсанти и офицери, които сега са в Съветския съюз, отхвърлят да се върнат в родината си. Всички те по заповед на другаря Сталин стават фрагменти на Въоръжените сили на Съветския съюз.
Един образец: в Киевското висше общовойсково командно учебно заведение топография ми преподаваше майор Голосевич. Мислех си, че е белорусин. Оказа се, че е югославянин. Не знам тъкмо какъв – сърбин ли, хърватин ли, или някакъв различен. Беше добър учител – обясняваше нещата просто, ясно и разбираемо.
А част от тези югославянски курсанти и офицери отиват непосредствено в ГРУ и Спецназ.
* * *
Понякога измежду офицерите от Спецназ се срещат руски италианци със същия генезис като испанците и немците.
В Спецназ имаше турци, кюрди, гърци, корейци, монголци, фини и хора от други националности. Тези бойци и офицери бяха жители на Съюз на съветските социалистически републики, само че произходът им беше очевидно непознат. Неизвестно за какво ги назоваха „ ония “.
Не знам по кое време е почнало това, само че по този начин си беше. И тези хора одобряваха това определение, без да се сърдят. (Или най-малко не го посочваха.)
Според мен тази дума се използваше без никакъв намек за расизъм, просто в духа на дружбата сред народите и с грубия войнишки комизъм, с цел да определиш другарите си, които, от една страна, са руски хора, родени в Съветския съюз от руски родители, а – от друга – внезапно се разграничават от главния състав на бойците на Спецназ по външен тип, диалект и държание.
По мое време в Спецназ нямаше никакви чисто национални формирования от вида немски взвод или испанска рота. Но при нужда те можеше да се образуват. Пример: за държавния прелом в Афганистан и за физическото очистване на управлението му в Кабул беше трансфериран по този начин нареченият „ мюсюлмански батальон “ от състава на 15-а бригада на Спецназ от Средноазиатския боен окръг.
Батальонът се оправи с предоставената му задача.
За това ще приказваме по-долу.
Превод от съветски Иван Тотоманов
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 година През 1974 година приключва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на руската войска, директно след което е изпратен в Женева, където в продължение на четири години работи в резидентурата на руското ГРУ (Главно разследващо управление) под прикритието на посланик, упълномощен в Организация на обединените нации. През 1978 година поискваполитическоубежищевъвВеликобритания, за което е наказан задочно на гибел посредством разстрел от Военнатаколегия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики. Присъдата му не е анулирана и до през днешния ден.
В. Суворов живее и преподава в една от военните академии на Англия.
Носител е на голям брой висши държавни награди на разнообразни страни, професор хонорис идея на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за просвета, обучение, промишленост и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен орден на името на Алберт Айнщайн " За изключителни заслуги ", получил и „ Специалната премия за изцяло творчество, ускорило демократичните процеси в Европа “ на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа “.
В. Суворов е създател на бестселърите „ Аквариумът “, „ Освободителят “, „ Ледоразбивачът “, „ Денят М “, „ Последната република “, „ Очищение “, „ Разгромът “, „ Самоубийство “, „ Сянката на успеха “, „ Вземам си думите обратно “, „ Тя се споделяше Татяна “, „ Крахът “, „ Майката на дявола “, „ Основи на шпионажа “.
Частите със особено предопределение (Спецназ/СпН) на руското военно разузнаване са една от най-големите военни секрети на Съветския съюз. Според замисъла на военното командване те би трябвало да играят основна роля в бъдещата нуклеарна война със Запада и тъкмозатовадорисамиятфактнасъществуванетоимсепази в най-строга загадка. Задачата на тези елементи е в навечерието на войната и в първите ѝ часове и дни да правят разузнаване и диверсии в тила на съперника, тъй че да обезпечат триумфа на настъпателните интервенции на Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и на неговите съдружници, които ще атакуван врага с цялата си мощност. От тази книга ще научите по какъв начин и за какво в Съветската войска са основани частите със особено предопределение и какви задания са изпълнявали, какви хора са подбирани в частите на СпН и по какъв начин се е провеждалабойнатаподготовканавойниците, сержантите и офицерите от СпН, по какъв начин руското командване е възнамерявало да употребява частите и съединенията на СпН в бъдещата война със Запада.
За първи път документалното проучване със заглавие СПЕЦНАЗ излиза във Великобританияпрез 1987 година Заради защитавания в дълбока загадка термин и частитесъсспециалнопредназначение (СпН), чието битие Главно разследващо ръководство отхвърля да признае, нито едно издателство не се осмелява да гопубликува в оригинал. В някогашния Съюз на съветските социалистически републики книгата се популяризира незаконно в превод от британски. Едва през днешния ден тя вижда бял свят и в Русия на съветски – само че към този момент главно модифицирана и допълнена от създателя.
В българското издание, което „ Факел експрес “ пускаотпечатнепосредственопредируското, читателятщенамерисвоеобразно
продължениеназнаменититекнигинаВикторСуворов „ Аквариумът “ (1997) и „ Основи на шпионажа “ (2016). „ Своеобразно “, тъй като ще научи някои нови, потресаващи детайлности освен за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, само че и за превъплъщенията на вездесъщия Спецназ в Путинова Русия.
И освен в нея.
Тук публикуваме фрагмент от глава 9.
* * *
И по този начин, децата, евакуирани през втората половина на 30-те години от предишния век от Испания, порастват в Съветския съюз и раждат ново потомство испанци.
И това ново потомство е доста по-интересно за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ от предходното. Докараните от Испания имат оста¬нали там родственици. Новото потомство няма тази връзка, връзката с Испания е скъсана дефинитивно. А връзката със Съветския съюз е директна, кръвна. Такъв войник можеш да го пратиш където си щеш – нали мама и баща са в град Иваново, пък и жена му с дечицата им.
Резултатът: алените побеждават в Куба и се почва битката за власт. Кремълските приятели залагат на ФиделКастро, поддържат го с оръжие и парични средства, с техника, с снабдяване и още доста нещица. Освен това му пращат бодигардове, по език и осанка съвсем кубинци: в случай че бойните приятели на Фидел решат да го гътнат, няма метод да се оправят с персоналната му защита – а и не могат да я подкупят или да я заплашат. Понеже персоналната защита на Фидел не се подчинява даже на него, а непосредствено на Москва. Ето ви и още един непряк резултат от появяването на испански поданици в Рязанско-Тулско-Ивановските региони. Приятелят ми Гена Челноков воюваше в Ангола. С него бяхме дружно пет години във Воронежкото суворовско военно учебно заведение, две години в Калининското СВУ и три в Киевското висше общовойсково командно (влязохме и двамата напряко във втори курс), а след това пътищата ни се разделиха – аз потеглих на загадка война в Европа, а той отиде в Африка на същинска. И значи, води война един до друг с бойни приятели кубинци. Които кубинци къркат водка като невидели, разправят мръсни съветски вицове и псувните им също съветски.
Понеже въобще не са кубинци, а единствено се вършат на кубинци. Понеже в действителност са си испанци от Съветския съюз.
Повечето бойци, които се дефинират като кубинци, до¬като водят война за свободата на непознатите нации в Африка и Южна Америка, без подозрение в действителност са кубинци. Но измежду тях има и „ други “ кубинци – такива, които от пъкъла на партизанската война се връщат не при палмите и кактусите, а под благите си родни съветски брезички.
От тези момци ставаха и положителни нелегали, т.е. хора под надълбоко прикритие. Понеже подобен мургавелко става повече за нелегал от типичния русоляв гражданин на Рязанска област.
* * *
Ръководството на ГРУ търси и намира (в една тоталитарна страна, където всичко е под надзор, това е лесно) хора, родени в Съветския съюз, само че с непознат генезис. И те в действителност с готовност се вливат в редиците на бойците на тайния фронт. Понеже с име като Руеда-Маестро мъчно можеш да се изкатериш по служебните стъпала на Съветските въоръжени сили. Единственото изключение са формированията, в които сходно име не е спусната преграда, ами напряко пропуск към главозамайваща кариера.
В Спецназ са чести немските фамилни имена като Щолц или Шварц. Според преброяването от 1979 година в Съветския съюз живеят 1 846 000 немци.
Съветските немци се разделят на две категории.
Огромното болшинство са немци, пристигнали в Русия преди 200 години.
А малцинството са потомци на пленниците от Втората международна война, изключително на заключителния ѝ стадий. Огромните маси пленници живеят в безчовечен условия. Така че няма нищо чудно, че някои от тях правят закононарушения във връзка с събратята си пленници. Не че биха го създали в естествени условия. Но пленниците предумишлено се държат в условия, при които човешкият морал отпада.
И не щеш ли идва време пленниците да се върнат в Германия. Повечето се връщат – само че не всички. Някои ги е боязън. И остават в Съветския съюз. Процентът е незабележим. Но пък на другарите от ГРУ не им би трябвало доста. Освен това не им трябват самите пленници, а техните потомци.
И не са единствено испанците и немците – базата за рекрутиране е задоволително огромна. Югославяните да вземем за пример. По-точно сърбите, хърватите, черногорците и другите поданици на тази многонационална страна.
Тук историята е малко по-различна. През 1945 година Германия е разгромена. Навсякъде, където стъпва кракът на руския войник избавител, се основават режими по наш облик и сходство. Така става и с Югославия. Всички приятелски страни – Полша и България, Чехословакия и Унгария, пращат в Съветския съюз свои курсанти и офицери за образование в руските военни учебни заведения и военни академии. Праща и Югославия.
След това настава раздор. Маршал Тито повежда Югославия по друг път, т.е. напълно не по оня, по който другарят Сталин е повел народите на Съветския съюз и на всичките приятелски страни към светлото на следващия ден.
Разривът с Югославия е гръмък и абсурден. Тито би могъл да чака от страна на другаря Сталин всичко. И се бои за живота си – освен това ненапразно. Понеже другарят Сталин има богат опит в политическите убийства. Тито би могъл да чака освен удар с алпенщок по черепа, само че и боен прелом, квалифициран от личната му войска и загадка полиция.
Затова всички минали образование в Съветския съюз попадат под съмнение, че и под разследване. При това състояние доста югославянски курсанти и офицери, които сега са в Съветския съюз, отхвърлят да се върнат в родината си. Всички те по заповед на другаря Сталин стават фрагменти на Въоръжените сили на Съветския съюз.
Един образец: в Киевското висше общовойсково командно учебно заведение топография ми преподаваше майор Голосевич. Мислех си, че е белорусин. Оказа се, че е югославянин. Не знам тъкмо какъв – сърбин ли, хърватин ли, или някакъв различен. Беше добър учител – обясняваше нещата просто, ясно и разбираемо.
А част от тези югославянски курсанти и офицери отиват непосредствено в ГРУ и Спецназ.
* * *
Понякога измежду офицерите от Спецназ се срещат руски италианци със същия генезис като испанците и немците.
В Спецназ имаше турци, кюрди, гърци, корейци, монголци, фини и хора от други националности. Тези бойци и офицери бяха жители на Съюз на съветските социалистически републики, само че произходът им беше очевидно непознат. Неизвестно за какво ги назоваха „ ония “.
Не знам по кое време е почнало това, само че по този начин си беше. И тези хора одобряваха това определение, без да се сърдят. (Или най-малко не го посочваха.)
Според мен тази дума се използваше без никакъв намек за расизъм, просто в духа на дружбата сред народите и с грубия войнишки комизъм, с цел да определиш другарите си, които, от една страна, са руски хора, родени в Съветския съюз от руски родители, а – от друга – внезапно се разграничават от главния състав на бойците на Спецназ по външен тип, диалект и държание.
По мое време в Спецназ нямаше никакви чисто национални формирования от вида немски взвод или испанска рота. Но при нужда те можеше да се образуват. Пример: за държавния прелом в Афганистан и за физическото очистване на управлението му в Кабул беше трансфериран по този начин нареченият „ мюсюлмански батальон “ от състава на 15-а бригада на Спецназ от Средноазиатския боен окръг.
Батальонът се оправи с предоставената му задача.
За това ще приказваме по-долу.
Превод от съветски Иван Тотоманов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ