Неиздавани стихове на Виктор Пасков
На 10 септември 2022 година огромният публицист Виктор Пасков щеше да навърши 73 години. Като знак на дълбока респект към създателя на гениалните „ Балада за Георг Хених “, „ Германия, мръсна приказка “ и „ Аутопсията на една обич “ издателство „ Сиела ” разгласява издание със селекция стихове, подбрани от трима от знаковите създатели на съвремието ни – Захари Карабашлиев , Георги Господинов и Иван Ланджев .
„ Стихотворения “ разкрива за пръв път пред българските читатели най-хубавото от непубликуваната до момента поезия на Пасков, а изданието излиза на пазара с изящното оформление на художника Дамян Дамянов .
Създадени евентуално в края на 70-те и началото на 80-те години, само че защитавани дълги години в разнообразни тетрадки и папки, част от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от различен човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в загадка, до момента в който не са открити от наследниците на Пасков.
Сред черновите в търсене на съвършения стих могат да бъдат открити и обичани редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото удивление на един пишещ към различен.
Пропити от ритъма на мирен есенен дъжд, лутащи се сред анемичната прегръдка на зимата, отпуснатите ръце на самотата и съдбовните строфи на любовта – в тематиките на този том лирика са закодирани най-съкровените мисли, терзания и търсения освен на създателя, само че и на индивида Виктор Пасков. И припомнят на виртуозна джаз импровизация – същински шедьовър на гения и сърцето.
В изданието илюстрациите на художника Дамян Дамянов се прокрадват в спокоен разговор с текстовете. В съчетаването на рециклирани и дорисувани остарели фотографии, колажирани с изрезки от партитури, форми и нашепвания на графични петна и облици, той оставя пътечка, по „ чийто многочислени разклонения въображението на читателя да броди единствено и да намира свои лични тълкувания. “
Въплъщение на невероятна креативна същина, останала вечно скрита приживе, същински тайник на друга сензитивност – „ Стихотворения “ побира в себе си баладите, „ заченати в самотност и подозрения “, които се трансформират в най-съкровеното завещание, което цар Виктор завещава на международната литература.
„ Силно и остро писане, което не се опасява да влиза внезапно в персоналното, да работи с тъгата и меланхолията, като резервира своя нерв и двигателна сила за излизане оттатък откритото. Писане, което познава добре огромните мостри и с гения си съумява да ги подчини на своя персонален и различим почерк. “
Георги Господинов
„ Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с желанията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да създадем персоналното всеобщо, каквато е задачата на положителната литература. А в случай че цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с обичан откъс: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде! “
Иван Ланджев
„ Тази стихосбирка, зачената в самотност и подозрения по този начин от дълго време, се ражда на света едвам в този момент. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в остарели тетрадки и хвърчащи листове, а най-хубавото от този лиричен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а прибавя разнообразни смислови пролуки към (и на връщане от) стиховете. “
Захари Карабашлиев
„ Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак в този момент разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита лирика. “
Стефан Цанев
„ Стихотворения “ разкрива за пръв път пред българските читатели най-хубавото от непубликуваната до момента поезия на Пасков, а изданието излиза на пазара с изящното оформление на художника Дамян Дамянов .
Създадени евентуално в края на 70-те и началото на 80-те години, само че защитавани дълги години в разнообразни тетрадки и папки, част от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от различен човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в загадка, до момента в който не са открити от наследниците на Пасков.
Сред черновите в търсене на съвършения стих могат да бъдат открити и обичани редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото удивление на един пишещ към различен.
Пропити от ритъма на мирен есенен дъжд, лутащи се сред анемичната прегръдка на зимата, отпуснатите ръце на самотата и съдбовните строфи на любовта – в тематиките на този том лирика са закодирани най-съкровените мисли, терзания и търсения освен на създателя, само че и на индивида Виктор Пасков. И припомнят на виртуозна джаз импровизация – същински шедьовър на гения и сърцето.
В изданието илюстрациите на художника Дамян Дамянов се прокрадват в спокоен разговор с текстовете. В съчетаването на рециклирани и дорисувани остарели фотографии, колажирани с изрезки от партитури, форми и нашепвания на графични петна и облици, той оставя пътечка, по „ чийто многочислени разклонения въображението на читателя да броди единствено и да намира свои лични тълкувания. “
Въплъщение на невероятна креативна същина, останала вечно скрита приживе, същински тайник на друга сензитивност – „ Стихотворения “ побира в себе си баладите, „ заченати в самотност и подозрения “, които се трансформират в най-съкровеното завещание, което цар Виктор завещава на международната литература.
„ Силно и остро писане, което не се опасява да влиза внезапно в персоналното, да работи с тъгата и меланхолията, като резервира своя нерв и двигателна сила за излизане оттатък откритото. Писане, което познава добре огромните мостри и с гения си съумява да ги подчини на своя персонален и различим почерк. “
Георги Господинов
„ Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с желанията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да създадем персоналното всеобщо, каквато е задачата на положителната литература. А в случай че цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с обичан откъс: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде! “
Иван Ланджев
„ Тази стихосбирка, зачената в самотност и подозрения по този начин от дълго време, се ражда на света едвам в този момент. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в остарели тетрадки и хвърчащи листове, а най-хубавото от този лиричен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а прибавя разнообразни смислови пролуки към (и на връщане от) стиховете. “
Захари Карабашлиев
„ Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак в този момент разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита лирика. “
Стефан Цанев
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




