Световна премиера: Виктор Суворов разкрива първо на български как ГРУ отмъква формулата за атомна бомба |
На 10 ноември излиза от щемпел за първи път в света новата книга на Виктор Суворов " Свободен полет ".
В това самобитно продължение на популярните документални творби на Виктор Суворов „ Аквариумът “ (1997), „ Основи на шпионажа “ (2016) и „ Спецназ “ (1987, 2018) читателят ще научи по какъв начин през 40-те години на предишния век, когато се разпалва с гневна скорост конкуренцията за нов вид оръжие сред Съединени американски щати, Англия, Германия и СССС, ГРУ съумява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж, „ мъртвата зона “ на плана „ Манхатън “, и да получи секретните данни за обогатен уран, с помощта на което Съветският съюз създава лична атомна бомба.
Невероятната история на един от най-големите военни разузнавачи на ХХ век излиза първо на български и е издадена у нас от „ Факел експрес “. Преводът от съветски е на Иван Тотоманов, редактор е Георги Борисов.
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 година Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно учебно заведение, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно учебно заведение. През 1974 година се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на руската войска, директно след което е изпратен в Женева – столицата на международния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на руското Главно разследващо ръководство под прикритието на посланик, упълномощен в Организация на обединените нации. През 1978 година поисква политическо леговище във Англия, за което Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики го осъжда задочно на гибел.
Суворов е знаменит публицист, историк и боен аналитик, създател на повече от двайсет книги, измежду които бестселърите „ Ледоразбивачът “, „ Денят М “, „ Последната република “, „ Очищение “, „ Разгромът “, „ Самоубийство “, „ Сянката на успеха “, „ Вземам си думите обратно “, „ Тя се споделяше Татяна “, „ Крахът “, „ Майката на дявола “.
Публикуваме глава 7 от книгата " Свободен полет ", предоставена особено за OFFNews.bg от издателство „ Факел експрес “:
1
Опитът на оперативната група от Управлението на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за град Москва да арестува аспиранта Жорж Ко¬вал се проваля.
И ето за какво.
Седмица преди този момент Жорж Ковал получава повиквателна.
Явява се във военния комисариат.
Отвеждат го в двора и го качват в закрит камион с написано в профил с огромни букви „ Хляб “. Точно с такива камиони с надписи „ Хляб “ и „ Месо “ се карат арестантите.
Вярно, от вътрешната страна този камион въобще не наподобява на арестантски. Прилича на прекрасен рейс с меки кожени седалки. Само дето няма прозорци.
Откарват Ковал в пандиза на Красная Пресня.
Дворчето е малко. И пусто. Стените са високи. Нито един прозорец не гледа към това дворче. Двор като за бесило. Или за разстрел.
Е, за разстрел повече подхождат мазетата.
Водят младия аспирант по дълги коридори и най-после Жорж се озовава в ярък кабинет. Приема го човек с граждански костюм.
Не си споделя името.
Разпитва го дълго, с най-големи детайлности. Доброжелателно. Но Жорж живее в Съветския съюз към този момент седма година и знае, че злият следовател, който в оповръщаната килия псува, до момента в който ти вади ноктите с клещи, не е толкоз заплашителен като положителния привлекателен чичко с необятна усмивка в огромен, чист кабинет.
Мъжът пред Жорж е тъкмо подобен: учтив, учтив, костюмът му е безценен, вносен. Усмивката му е лъчезарна.
А кабинетът е необятен, подът е с паркет, лъснат до искра. Библиотеката е от орех. По полиците има книги със скъпи подвързии. На стената – портрет на другаря Сталин в позлатена рамка.
Идилията скапват единствено стоманените решетки на високите прозорци.
Вярно, не са черни и ръждясали, а бели и чисти.
2
Героят на Съветския съюз комдив Иван Йосифович Проскуров стартира работата си на длъжността шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска с това, че подрежда да му донесат персоналните каузи на разузнавачи и евентуални разузнавачи, които може да се употребяват под надълбоко прикритие, т.е. хора, които може да се пратят на вражеска територия за дълъг незаконен престой.
Нарежда и да подредят досиетата не по азбучен ред, а по този начин, че най-перспективните претенденти да са от горната страна.
Най-отгоре се оказва персоналното дело на капитан Алексей Фьодорович Зубров, който има сериозна разузнаваческа подготовка, като лейтенант е служил в разследващия отдел на щаба на 45-и механизиран корпус. Издигнат е на равнището на стратегическото разузнаване още по времето на Берзин и към този момент е съумял да се отличи в бойни условия на задача, за чийто темперамент не се поставя да знае даже самият шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска.
3
А във втората директория е описанието на живота на цивилно лице с името Жорж Ковал.
Проскуров се среща с досието на младия откривател. И това досие му харесва.
Биографията на претендента за незаконен шпионин се оказва невероятна. И британският, и съветският са му родни езици!
Най-близките родственици на претендентите за агентурно извличане – бащите, майките, братята, младите съпруги и децата, остават в Съветския съюз. Разбира се, няма да ги назоваваме заложници. Не вършим по този начин – не действаме със опасност. Но в случай че стане нещо, детето ти може да бъде пратено в детски дом, а останалите – зад решетките, пък и вероятно на разстрел.
На шпионин, който се праща във вражеското лего¬вище, не се споделят такива неща.
Сам би трябвало да е наясно.
Ако схваща всичко без подмятания, след къса подго¬товка може да бъде пратен в Америка.
С същинското си име!
Нали има същински американски паспорт!
В момента, когато семейство Ковал пресича границата на Съветския съюз, американските им паспорти, несъмнено, са взети. И в този момент паспортът на Жорж Ковал е ето там, в онази каса.
Не е належащо да му се изготвят никакви подправени документи. Жорж Ковал си е жител на Съединени американски щати по рождение. Не е належащо да учи езика, нито да му се споделя какъв е животът в Америка – той го знае по-добре от всеки инструктор.
Трябва да има легенда само за годините, през които е отсъствал от Щатите.
Къде е бил?
Ами на всички места може да е бил. В Мексико да вземем за пример. Или в Куба. Дори в Австралия. И въобще – кой знае, че Жорж Ковал не е бил в Щатите? Може да е бил в Калифорния да търси злато.
Или в Аляска.
4
Най-опитните разследващи служби на света вършат дублиращите си командни пунктове, хранилищата на документи, образователните точки и местата за тайни срещи в пандизите.
Това е комфортно.
Стените към пандиза са високи и здрави, по ъглите има караулни вишки, защитата е надеждна, в помощ на защитата има автоматизирана сигнализация и свирепи кучета. Вътре в пандиза просто се прави специфичен бранш и слагаш своя защита. А след това караш там който си искаш с арестантски камион. И го изкарваш по същия метод.
Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) има в Москва такива обособени браншове в Бутирка и в Таганка. А военното разузнаване си е харесало етапния затвор на Красная Пресня.
Използва за тайните си цели и други затвори, несъмнено, само че на Пресня е най-главното място за тайни срещи. Тъкмо тук докарват аспиранта Жорж Ковал.
С него беседва не учтив следовател от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), а новият шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска, героят на Съветския съюз комдив Иван Йосифович Проскуров, облечен за този случай в граждански костюм.
Разговорът приключва с въпрос: подготвен ли е Жорж Ковал да постъпи на работа в Разузнавателното ръководство и след известна подготовка да се върне в Съединените американски щати?
Жорж е подготвен.
Но какво да каже на фамилията си? Няма проблем. Легендата за околните и роднините е: мобилизиран е в Червената войска, служи в специфични воински елементи в отдалечен регион.
В Колима.
5
Да се легендира историята на редови войник Ковал, е просто. Биографията му от раждането му в Съединените щати до идването на фамилията му в Съветския съюз си остава остарялата.
По-нататък – напълно леко деформиране на истината: да, фамилията е отпътувало за Сибир, а междинният наследник Жорж е отказал да замине със фамилията си, скъсал с тях и отпътувал за Аляска. Няколко години обикалял из горите. От време на време прекарвал зимата в Канада.
А къде тъкмо?
Какво ви влиза в работата?
Намерил ли е в Аляска хубава вада със златоносен пясък? Да, намерил е.
Къде?
А, не, няма да ви кажа. Това си е моя персонална загадка. Вие, господа следователи, може би ще ми поискате и ключа от квартирата ми и да ви кажа под кое чердже си укривам парите?
Но имал ли е господин Ковал лиценз за извличане на злато?
Ако му зададат този въпрос, по-добре да не лъже. Понеже може да стане огромна издънка: ще почнат да ровят и да търсят в документите, ще схванат, че лъжеш, и ще почнат да ровят по-надълбоко.
Ако се стигне до този въпрос, Жорж Ковал би трябвало да си признае виновността. И да заплати санкцията.
Ако би трябвало, ще изтърпи три месеца на американските нарове.
По-добре е да признае несъществуваща виновност и с това да отклони следователите от същинското си закононарушение – незаконното си навлизане на територията на Съединени американски щати за откриване и открадване на държавни и военни секрети на Съединените щати.
6
Но с какво мистър Ковал, ако американските управляващи го задържат, може да потвърди, че в действителност е търсил злато?
Съвсем просто е.
Доказателството е квалифицирано авансово от Разузнавателното ръководство на Червената войска: от Колима в Аляска е трансфериран нелегал с бутилка и кутийка. Задачата му е да откри място за тайник и да скрие съкровището в него.
Тайникът би трябвало да е подобен, че никой да не го открие инцидентно и да не открадне шишето и кутийката. И в случай че се наложи, Жорж да може да го опише решително и да начертае скица на разположението.
А в случай че му наредят, би трябвало самичък, без да се лута много-много, да заведе следователите на съответното място: ей онази пролука в скалата. Над ручея. Ако се извадят камъните от нея, вътре има бутилка Jim Beam, бял етикет. Бутилката е две трети цялостна със златен пясък. А в металната кутийка от бонбони (на капачето има усмихнато момиче със синя рокля) има четири парченца самородно злато.
Но това – и бутилката, и шишето – е единствено за в краен случай. За ако Ковал бъде задържан още щом стъпи на брега, или в първите часове откакто слезе от кораба.
А в случай че казусът не е краен, Жорж би трябвало допустимо по-бързо да се отдалечи от брега на океана и цяла го¬дина да обикаля златните залежи на Аляска, да се сприятели с тамошните хора, та да го запомнят, да получи лиценз и да тръгне по рекичките да промива злато, тъй че да усвои работата освен теоретично.
Ключов миг
В Червената войска няма генерали.
Генералите са врагове на революцията и на работническата класа.
Но не щеш ли избухва Втората международна война и Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики с декрет (по тайната заповед на другаря Сталин) на 7 май 1940 година вкарва в Червената войска генералски звания.
Засега генералите нямат златни пагони – вместо това имат звездички на петлиците. Сталин има намерение да вкара златните пагони след първите стратегически победи на Червената войска.
На 4 юни 1940 година на първите хиляда висши командири на Червената войска са присвоени генералски звания.
Същия ден началникът на Разузнавателното ръководство на Червената войска комдив Иван Проскуров получава званието генерал-лейтенант от авиацията.
Другарят Сталин не раздава воинските звания за щяло и нещяло. И ордените също. Във всичките великански Военновъздушни сили, в авиацията на Военноморския флот и в целия Генерален щаб на Червената войска няма нито един генерал-полковник от авиацията, а генерал-лейтенантите тогава са единствено седем.
Иван Проскуров е в тази превъзходна седморка.
Службата в стратегическото разузнаване на Генералния щаб на Червената войска обаче е ледена стълба без перила.
Затова Проскуров се кипри с това звание напълно за малко.
На всеки върховен началник Сталин от много време скрито приготвя дубльор, от време на време и по двама. Ако би трябвало да свалиш някой огромен шеф и да го разстреляш, постоянно има с кого да го смениш.
През декември 1939 година със заповед на Сталин за скришен дубльор на началника на Разузнавателното ръководство на Червената войска е назначен командващият 6-а войска комкор Филип Иванович Голиков.
Официално Голиков остава командващ 6-а войска, само че прекарва доста време в Москва, вниква в работата, има цялостен достъп до всички документи на военното разузнаване. За това знаят единствено Сталин и самият Голиков – на никой различен не се поставя да знае.
На 4 юни 1940 година командващият 6-а войска комкор Голиков получава званието генерал-лейтенант дружно с началника на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска комдив Проскуров.
Превод от съветски: Иван Тотоманов
В това самобитно продължение на популярните документални творби на Виктор Суворов „ Аквариумът “ (1997), „ Основи на шпионажа “ (2016) и „ Спецназ “ (1987, 2018) читателят ще научи по какъв начин през 40-те години на предишния век, когато се разпалва с гневна скорост конкуренцията за нов вид оръжие сред Съединени американски щати, Англия, Германия и СССС, ГРУ съумява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж, „ мъртвата зона “ на плана „ Манхатън “, и да получи секретните данни за обогатен уран, с помощта на което Съветският съюз създава лична атомна бомба.
Невероятната история на един от най-големите военни разузнавачи на ХХ век излиза първо на български и е издадена у нас от „ Факел експрес “. Преводът от съветски е на Иван Тотоманов, редактор е Георги Борисов.
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 година Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно учебно заведение, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно учебно заведение. През 1974 година се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на руската войска, директно след което е изпратен в Женева – столицата на международния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на руското Главно разследващо ръководство под прикритието на посланик, упълномощен в Организация на обединените нации. През 1978 година поисква политическо леговище във Англия, за което Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики го осъжда задочно на гибел.
Суворов е знаменит публицист, историк и боен аналитик, създател на повече от двайсет книги, измежду които бестселърите „ Ледоразбивачът “, „ Денят М “, „ Последната република “, „ Очищение “, „ Разгромът “, „ Самоубийство “, „ Сянката на успеха “, „ Вземам си думите обратно “, „ Тя се споделяше Татяна “, „ Крахът “, „ Майката на дявола “.
Публикуваме глава 7 от книгата " Свободен полет ", предоставена особено за OFFNews.bg от издателство „ Факел експрес “:
1
Опитът на оперативната група от Управлението на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за град Москва да арестува аспиранта Жорж Ко¬вал се проваля.
И ето за какво.
Седмица преди този момент Жорж Ковал получава повиквателна.
Явява се във военния комисариат.
Отвеждат го в двора и го качват в закрит камион с написано в профил с огромни букви „ Хляб “. Точно с такива камиони с надписи „ Хляб “ и „ Месо “ се карат арестантите.
Вярно, от вътрешната страна този камион въобще не наподобява на арестантски. Прилича на прекрасен рейс с меки кожени седалки. Само дето няма прозорци.
Откарват Ковал в пандиза на Красная Пресня.
Дворчето е малко. И пусто. Стените са високи. Нито един прозорец не гледа към това дворче. Двор като за бесило. Или за разстрел.
Е, за разстрел повече подхождат мазетата.
Водят младия аспирант по дълги коридори и най-после Жорж се озовава в ярък кабинет. Приема го човек с граждански костюм.
Не си споделя името.
Разпитва го дълго, с най-големи детайлности. Доброжелателно. Но Жорж живее в Съветския съюз към този момент седма година и знае, че злият следовател, който в оповръщаната килия псува, до момента в който ти вади ноктите с клещи, не е толкоз заплашителен като положителния привлекателен чичко с необятна усмивка в огромен, чист кабинет.
Мъжът пред Жорж е тъкмо подобен: учтив, учтив, костюмът му е безценен, вносен. Усмивката му е лъчезарна.
А кабинетът е необятен, подът е с паркет, лъснат до искра. Библиотеката е от орех. По полиците има книги със скъпи подвързии. На стената – портрет на другаря Сталин в позлатена рамка.
Идилията скапват единствено стоманените решетки на високите прозорци.
Вярно, не са черни и ръждясали, а бели и чисти.
2
Героят на Съветския съюз комдив Иван Йосифович Проскуров стартира работата си на длъжността шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска с това, че подрежда да му донесат персоналните каузи на разузнавачи и евентуални разузнавачи, които може да се употребяват под надълбоко прикритие, т.е. хора, които може да се пратят на вражеска територия за дълъг незаконен престой.
Нарежда и да подредят досиетата не по азбучен ред, а по този начин, че най-перспективните претенденти да са от горната страна.
Най-отгоре се оказва персоналното дело на капитан Алексей Фьодорович Зубров, който има сериозна разузнаваческа подготовка, като лейтенант е служил в разследващия отдел на щаба на 45-и механизиран корпус. Издигнат е на равнището на стратегическото разузнаване още по времето на Берзин и към този момент е съумял да се отличи в бойни условия на задача, за чийто темперамент не се поставя да знае даже самият шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска.
3
А във втората директория е описанието на живота на цивилно лице с името Жорж Ковал.
Проскуров се среща с досието на младия откривател. И това досие му харесва.
Биографията на претендента за незаконен шпионин се оказва невероятна. И британският, и съветският са му родни езици!
Най-близките родственици на претендентите за агентурно извличане – бащите, майките, братята, младите съпруги и децата, остават в Съветския съюз. Разбира се, няма да ги назоваваме заложници. Не вършим по този начин – не действаме със опасност. Но в случай че стане нещо, детето ти може да бъде пратено в детски дом, а останалите – зад решетките, пък и вероятно на разстрел.
На шпионин, който се праща във вражеското лего¬вище, не се споделят такива неща.
Сам би трябвало да е наясно.
Ако схваща всичко без подмятания, след къса подго¬товка може да бъде пратен в Америка.
С същинското си име!
Нали има същински американски паспорт!
В момента, когато семейство Ковал пресича границата на Съветския съюз, американските им паспорти, несъмнено, са взети. И в този момент паспортът на Жорж Ковал е ето там, в онази каса.
Не е належащо да му се изготвят никакви подправени документи. Жорж Ковал си е жител на Съединени американски щати по рождение. Не е належащо да учи езика, нито да му се споделя какъв е животът в Америка – той го знае по-добре от всеки инструктор.
Трябва да има легенда само за годините, през които е отсъствал от Щатите.
Къде е бил?
Ами на всички места може да е бил. В Мексико да вземем за пример. Или в Куба. Дори в Австралия. И въобще – кой знае, че Жорж Ковал не е бил в Щатите? Може да е бил в Калифорния да търси злато.
Или в Аляска.
4
Най-опитните разследващи служби на света вършат дублиращите си командни пунктове, хранилищата на документи, образователните точки и местата за тайни срещи в пандизите.
Това е комфортно.
Стените към пандиза са високи и здрави, по ъглите има караулни вишки, защитата е надеждна, в помощ на защитата има автоматизирана сигнализация и свирепи кучета. Вътре в пандиза просто се прави специфичен бранш и слагаш своя защита. А след това караш там който си искаш с арестантски камион. И го изкарваш по същия метод.
Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) има в Москва такива обособени браншове в Бутирка и в Таганка. А военното разузнаване си е харесало етапния затвор на Красная Пресня.
Използва за тайните си цели и други затвори, несъмнено, само че на Пресня е най-главното място за тайни срещи. Тъкмо тук докарват аспиранта Жорж Ковал.
С него беседва не учтив следовател от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), а новият шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска, героят на Съветския съюз комдив Иван Йосифович Проскуров, облечен за този случай в граждански костюм.
Разговорът приключва с въпрос: подготвен ли е Жорж Ковал да постъпи на работа в Разузнавателното ръководство и след известна подготовка да се върне в Съединените американски щати?
Жорж е подготвен.
Но какво да каже на фамилията си? Няма проблем. Легендата за околните и роднините е: мобилизиран е в Червената войска, служи в специфични воински елементи в отдалечен регион.
В Колима.
5
Да се легендира историята на редови войник Ковал, е просто. Биографията му от раждането му в Съединените щати до идването на фамилията му в Съветския съюз си остава остарялата.
По-нататък – напълно леко деформиране на истината: да, фамилията е отпътувало за Сибир, а междинният наследник Жорж е отказал да замине със фамилията си, скъсал с тях и отпътувал за Аляска. Няколко години обикалял из горите. От време на време прекарвал зимата в Канада.
А къде тъкмо?
Какво ви влиза в работата?
Намерил ли е в Аляска хубава вада със златоносен пясък? Да, намерил е.
Къде?
А, не, няма да ви кажа. Това си е моя персонална загадка. Вие, господа следователи, може би ще ми поискате и ключа от квартирата ми и да ви кажа под кое чердже си укривам парите?
Но имал ли е господин Ковал лиценз за извличане на злато?
Ако му зададат този въпрос, по-добре да не лъже. Понеже може да стане огромна издънка: ще почнат да ровят и да търсят в документите, ще схванат, че лъжеш, и ще почнат да ровят по-надълбоко.
Ако се стигне до този въпрос, Жорж Ковал би трябвало да си признае виновността. И да заплати санкцията.
Ако би трябвало, ще изтърпи три месеца на американските нарове.
По-добре е да признае несъществуваща виновност и с това да отклони следователите от същинското си закононарушение – незаконното си навлизане на територията на Съединени американски щати за откриване и открадване на държавни и военни секрети на Съединените щати.
6
Но с какво мистър Ковал, ако американските управляващи го задържат, може да потвърди, че в действителност е търсил злато?
Съвсем просто е.
Доказателството е квалифицирано авансово от Разузнавателното ръководство на Червената войска: от Колима в Аляска е трансфериран нелегал с бутилка и кутийка. Задачата му е да откри място за тайник и да скрие съкровището в него.
Тайникът би трябвало да е подобен, че никой да не го открие инцидентно и да не открадне шишето и кутийката. И в случай че се наложи, Жорж да може да го опише решително и да начертае скица на разположението.
А в случай че му наредят, би трябвало самичък, без да се лута много-много, да заведе следователите на съответното място: ей онази пролука в скалата. Над ручея. Ако се извадят камъните от нея, вътре има бутилка Jim Beam, бял етикет. Бутилката е две трети цялостна със златен пясък. А в металната кутийка от бонбони (на капачето има усмихнато момиче със синя рокля) има четири парченца самородно злато.
Но това – и бутилката, и шишето – е единствено за в краен случай. За ако Ковал бъде задържан още щом стъпи на брега, или в първите часове откакто слезе от кораба.
А в случай че казусът не е краен, Жорж би трябвало допустимо по-бързо да се отдалечи от брега на океана и цяла го¬дина да обикаля златните залежи на Аляска, да се сприятели с тамошните хора, та да го запомнят, да получи лиценз и да тръгне по рекичките да промива злато, тъй че да усвои работата освен теоретично.
Ключов миг
В Червената войска няма генерали.
Генералите са врагове на революцията и на работническата класа.
Но не щеш ли избухва Втората международна война и Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики с декрет (по тайната заповед на другаря Сталин) на 7 май 1940 година вкарва в Червената войска генералски звания.
Засега генералите нямат златни пагони – вместо това имат звездички на петлиците. Сталин има намерение да вкара златните пагони след първите стратегически победи на Червената войска.
На 4 юни 1940 година на първите хиляда висши командири на Червената войска са присвоени генералски звания.
Същия ден началникът на Разузнавателното ръководство на Червената войска комдив Иван Проскуров получава званието генерал-лейтенант от авиацията.
Другарят Сталин не раздава воинските звания за щяло и нещяло. И ордените също. Във всичките великански Военновъздушни сили, в авиацията на Военноморския флот и в целия Генерален щаб на Червената войска няма нито един генерал-полковник от авиацията, а генерал-лейтенантите тогава са единствено седем.
Иван Проскуров е в тази превъзходна седморка.
Службата в стратегическото разузнаване на Генералния щаб на Червената войска обаче е ледена стълба без перила.
Затова Проскуров се кипри с това звание напълно за малко.
На всеки върховен началник Сталин от много време скрито приготвя дубльор, от време на време и по двама. Ако би трябвало да свалиш някой огромен шеф и да го разстреляш, постоянно има с кого да го смениш.
През декември 1939 година със заповед на Сталин за скришен дубльор на началника на Разузнавателното ръководство на Червената войска е назначен командващият 6-а войска комкор Филип Иванович Голиков.
Официално Голиков остава командващ 6-а войска, само че прекарва доста време в Москва, вниква в работата, има цялостен достъп до всички документи на военното разузнаване. За това знаят единствено Сталин и самият Голиков – на никой различен не се поставя да знае.
На 4 юни 1940 година командващият 6-а войска комкор Голиков получава званието генерал-лейтенант дружно с началника на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Червената войска комдив Проскуров.
Превод от съветски: Иван Тотоманов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ