29 години от 10 ноември 1989 г.
На 10 ноември 1989 година Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков като общоприет секретар на партията, която той заема 35 години. Тази дата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система, при която Българска комунистическа партия има управителна роля в страната, закрепена в член 1 на тогавашната конституция, е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
Голямото събитие, което оказва неоспоримо въздействие върху събитията в цяла Европа се случва ден по-рано и това е рухването на Берлинската стена, станала знак освен на разделянето на Германия, само че и на целия интервал на Студената война.
Всъщност и Тодор Живков подава оставка на 9 ноември 1989 година, на съвещание на Политбюро. На следобедното съвещание на пленума на 10 ноември членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. В придобила за времето си известност тирада Славчо Трънски подлага на критика Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Ден по-късно се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ „ Подкрепа “ и „ Екогласност “, на площада пред Храм-паметника „ Свети Александър Невски “.
Новородената съпротива не се задоволява с Ноемврийския пленум, тъй като пленумът не взема никакви решения по отношение на политическия плурализъм и ролята на Българска комунистическа партия. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се организират нови улични демонстрации с претенции за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови манифестации. Начело на тези претенции застава Съюзът на демократичните сили, основан на 7 декември.
На 11-13 декември Централният комитет на Българска комунистическа партия взема решение за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
Голямото събитие, което оказва неоспоримо въздействие върху събитията в цяла Европа се случва ден по-рано и това е рухването на Берлинската стена, станала знак освен на разделянето на Германия, само че и на целия интервал на Студената война.
Всъщност и Тодор Живков подава оставка на 9 ноември 1989 година, на съвещание на Политбюро. На следобедното съвещание на пленума на 10 ноември членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. В придобила за времето си известност тирада Славчо Трънски подлага на критика Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Ден по-късно се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ „ Подкрепа “ и „ Екогласност “, на площада пред Храм-паметника „ Свети Александър Невски “.
Новородената съпротива не се задоволява с Ноемврийския пленум, тъй като пленумът не взема никакви решения по отношение на политическия плурализъм и ролята на Българска комунистическа партия. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се организират нови улични демонстрации с претенции за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови манифестации. Начело на тези претенции застава Съюзът на демократичните сили, основан на 7 декември.
На 11-13 декември Централният комитет на Българска комунистическа партия взема решение за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ