Диагностицирането на системния лупус може да се забави с 5-6 години
На 10 май се отбелязва Световният ден за битка с лупуса. Болестта е известна като „ великият подражател “, защото симптоматиката е сходна и при доста други положения.
Системният лупус еритематодес (СЛЕ) е хронично, сложно автоимунно заболяване, което може да докара до дълготрайна органа увреда и даже гибел. Най-малко 5 млн. души по света са диагностицирани с някоя от формите на болестта, най-малко 90% от тях са дами, сочат данните от статистиката. Повечето хора развиват болестта на възраст сред 15 и 44 години.
Любопитен е фактът, че има обилни географски разлики в разпространяването на лупуса. Най-много са пациентите в Съединени американски щати – над 320 000, почти 250 000 са засегнатите в Европа.
Лупусът може да се прояви с разнообразна симптоматика - обриви, отичане на ставите, отмалялост, болежка, тресчица и други. Тя е резултат от офанзивата на личната имунна система на пациента против здрави тъкани и органи, измежду които кожа (кожен лупус), стави, бъбреци (лупусен нефрит), мозък и нервна система (невролупус), белите дробове и сърцето.
Диагностицирането може да бъде мъчно, защото признаците освен се появяват и отшумяват, само че пациентите могат да имат разнообразни клинични прояви от страна на доста органи. Проучвания, оценяващи междинното закъснение сред проявата на първи признаци на лупус и слагането на диагноза демонстрират, че диагностицирането може да отнеме до 5-6 години.
Заболяването има и сериозна обществена тежест за пациентите. Над две трети от хората с лупус страдат от прочувствени разстройства, включително тревога разстройства на настроението и меланхолия (50%). Стресът при тези пациенти е обвързван с пристъпи на болестта.
Лупусът може да има съществено неподходящо влияние и върху ежедневния живот – той в значително случаи пречи на пациентите да работят, да учат и да се включват в обществени действия.
Освен това, сред 50 и 90% от пациентите с лупус страдат непрекъснато от отмалялост, която утежнява качество им на живот, а над 90% от засегнатите страдат от болки в ставите, които са една от най-честите аргументи да търсят лекарска помощ.
Болестта изправя тези хора и фамилиите им пред обилни финансови усложнения, а лекуването й е дълготрайно и скъпо.
„ Повишаването на осведомеността по отношение на лупус е от голяма важност както за оказване на по този начин нужната прочувствена поддръжка и приемливост към засегнатите от болестта, по този начин и в посока на по-ранно диагностициране “, споделя Боряна Ботева, ръководител на Организацията на пациентите с ревматологични болести в България (ОПРЗБ), която дружно с фармацевтичната компания АстраЗенека България сплотява старания в повишението на информираността за заболяването.
Системният лупус еритематодес (СЛЕ) е хронично, сложно автоимунно заболяване, което може да докара до дълготрайна органа увреда и даже гибел. Най-малко 5 млн. души по света са диагностицирани с някоя от формите на болестта, най-малко 90% от тях са дами, сочат данните от статистиката. Повечето хора развиват болестта на възраст сред 15 и 44 години.
Любопитен е фактът, че има обилни географски разлики в разпространяването на лупуса. Най-много са пациентите в Съединени американски щати – над 320 000, почти 250 000 са засегнатите в Европа.
Лупусът може да се прояви с разнообразна симптоматика - обриви, отичане на ставите, отмалялост, болежка, тресчица и други. Тя е резултат от офанзивата на личната имунна система на пациента против здрави тъкани и органи, измежду които кожа (кожен лупус), стави, бъбреци (лупусен нефрит), мозък и нервна система (невролупус), белите дробове и сърцето.
Диагностицирането може да бъде мъчно, защото признаците освен се появяват и отшумяват, само че пациентите могат да имат разнообразни клинични прояви от страна на доста органи. Проучвания, оценяващи междинното закъснение сред проявата на първи признаци на лупус и слагането на диагноза демонстрират, че диагностицирането може да отнеме до 5-6 години.
Заболяването има и сериозна обществена тежест за пациентите. Над две трети от хората с лупус страдат от прочувствени разстройства, включително тревога разстройства на настроението и меланхолия (50%). Стресът при тези пациенти е обвързван с пристъпи на болестта.
Лупусът може да има съществено неподходящо влияние и върху ежедневния живот – той в значително случаи пречи на пациентите да работят, да учат и да се включват в обществени действия.
Освен това, сред 50 и 90% от пациентите с лупус страдат непрекъснато от отмалялост, която утежнява качество им на живот, а над 90% от засегнатите страдат от болки в ставите, които са една от най-честите аргументи да търсят лекарска помощ.
Болестта изправя тези хора и фамилиите им пред обилни финансови усложнения, а лекуването й е дълготрайно и скъпо.
„ Повишаването на осведомеността по отношение на лупус е от голяма важност както за оказване на по този начин нужната прочувствена поддръжка и приемливост към засегнатите от болестта, по този начин и в посока на по-ранно диагностициране “, споделя Боряна Ботева, ръководител на Организацията на пациентите с ревматологични болести в България (ОПРЗБ), която дружно с фармацевтичната компания АстраЗенека България сплотява старания в повишението на информираността за заболяването.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ