Българският бизнес търси евтини и мълчаливи работници
Във кино лентата „ Гладиатор “ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му споделя “Твоите дефекти като наследник, са мои неточности като татко. “. Сещам се за тези думи всякога, когато следващият лакиран икономист излезе по ТВ с мързелив звук да изяснява, че заплатите не могат да порастват, тъй като „ българинът нямал задоволителна продуктивност на труда “. Разбирайте - ленив е, толкоз си заслужава.
Искам да попитам - в случай че служащият ви не е задоволително продуктивен, чия неточност е това?
Ако ти си мениджърът, в случай че ти притежаваш фабриката, в случай че ти инвестираш, неговата ниска продуктивност не е ли твой неуспех като капиталист?
Производителността не е въпрос на това какъв брой литра пот изливаш над машината. Тя е въпрос на това каква е машината.
Ако пратиш един човек да копае равнища с дървено рало, той ще капне от отмалялост за 12 ч., а най-после ще е създал половин чувал жито. Ако го качиш на съвременен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре 10 пъти повече.
Кой е по-производителен?
Вторият.
Но дали първият е ленив?
Не, първият е просто експлоатиран и оставен в предишния век от работодателя си.
Българският служащ е оня с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години.
На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една съвременна машина.
И тук стигаме до „ работещите небогати “. В класическия капитализъм, в случай че работиш на цялостен ден, ти си осигуряваш порядъчен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца отново да нямаш пари. Ти си по едно и също време потребен на стопанската система и публично безпаричен съгласно статистиката. Това не е пазарна стопанска система. Това е модерна форма на робство, опакована в европейски наставления.
Пазарът на труда не е в подем.
Той е пленник на неверна философия. Истината е, че не се търсят „ фрагменти с висока добавена стойност “. Търсят се евтини, безмълвни служащи, с цел да не се постанова да се подвигат заплатите и да се понижават маржовете на облага.
Работникът не дължи нищо на стопанска система, която го държи на прага на оцеляването. Ако желаете продуктивност на европейско равнище, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени татковци, които упрекват децата си за личното си безхаберие.
Искам да попитам - в случай че служащият ви не е задоволително продуктивен, чия неточност е това?
Ако ти си мениджърът, в случай че ти притежаваш фабриката, в случай че ти инвестираш, неговата ниска продуктивност не е ли твой неуспех като капиталист?
Производителността не е въпрос на това какъв брой литра пот изливаш над машината. Тя е въпрос на това каква е машината.
Ако пратиш един човек да копае равнища с дървено рало, той ще капне от отмалялост за 12 ч., а най-после ще е създал половин чувал жито. Ако го качиш на съвременен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре 10 пъти повече.
Кой е по-производителен?
Вторият.
Но дали първият е ленив?
Не, първият е просто експлоатиран и оставен в предишния век от работодателя си.
Българският служащ е оня с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години.
На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една съвременна машина.
И тук стигаме до „ работещите небогати “. В класическия капитализъм, в случай че работиш на цялостен ден, ти си осигуряваш порядъчен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца отново да нямаш пари. Ти си по едно и също време потребен на стопанската система и публично безпаричен съгласно статистиката. Това не е пазарна стопанска система. Това е модерна форма на робство, опакована в европейски наставления.
Пазарът на труда не е в подем.
Той е пленник на неверна философия. Истината е, че не се търсят „ фрагменти с висока добавена стойност “. Търсят се евтини, безмълвни служащи, с цел да не се постанова да се подвигат заплатите и да се понижават маржовете на облага.
Работникът не дължи нищо на стопанска система, която го държи на прага на оцеляването. Ако желаете продуктивност на европейско равнище, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени татковци, които упрекват децата си за личното си безхаберие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ