Какво е „Московия“, откъде идва и накъде отива
На 10 март 2023 година на уеб страницата на президента на Украйна бе оповестен формалният отговор на Володимир Зеленски на петицията за преименуване на Русия в Московия. По-точно, " росiя " (с едно " с " - съгласно украинските правописни стандарти, с дребна писмен знак - ясно защо) в " московия ". Петицията се появи на 23 ноември 2022 година и през февруари 2023 година събра 25 хиляди подписа - след достигането на този предел украинските управляващи би трябвало да я прегледат. Зеленски разпореди на министър-председателя Денис Шмигал " деликатно да изследва въпроса от позиция на историческия и културния подтекст и предвид на вероятните международноправни последствия ".
Руски публични лица като Мария Захарова, Леонид Слуцки и Дмитрий Медведев бяха възмутени от това.
Още на 29 ноември 2022 година (по-малко от седмица след първото издание на петицията) концепцията за преименуване на Русия в Московия беше изразена от украинския дипломат в Организация на обединените нации Сергей Кислица. Изплувала е и преди, още преди нашествието на Русия в Украйна, да вземем за пример в Лвовския регионален съвет. Но в никакъв случай преди този момент не беше стигала до равнището на украинския президент.
Интересен е фактът, че " Московия " (или по-скоро " московитите " ) наскоро бе упомената от Владимир Путин, до момента в който говореше за заплахата от раздробяване на Русия: " Аз даже не знам дали подобен етнос като съветския народ може да се резервира във типа, в който съществува през днешния ден. Може да има някакви московци, уралци и т.н ".
Московия ли е историческото наименование на Русия?
Не. По-точно да, само че с голям брой ангажименти.
Да стартираме с това, че " Московия " и " московити " са латински названия. Те са употребявани от чужденци - да вземем за пример от немците-дипломати Зигмунд Герберщайн през XVI век и Адам Олеарий през XVII век. И при двамата обаче се среща и названието " Русия " (в доста разновидности, в това число до Reissen на немски). Но британският търговец Джайлс Флетчър в края на XVI в. е предпочитал " Русия " (Russia).
Най-разпространеното самоназвание на страната предходник на модерна Русия по това време е " Московска страна ". То е употребявано да вземем за пример в Уложението (сборника от закони) от 1649 година Но също по този начин в него цар Алексей Михайлович е именуван " всея Русии самодержец " ( " Всерусийски самовластник " ).
" Рус " през XVI и XVII в. значи етноконфесионална еднаквост, т.е., малко по-простичко - общественост на език и религия. Хората в Москва и Новгород (под властта на московския цар), в Киев, Лвов и Полоцк (при литовските велики князе и полските крале) са били руснаци в смисъл, че са били православни и са говорели еднакъв език (говоримите диалекти към този момент са се разминавали много, само че към момента са се считали за единно цяло; богослуженията са се провеждали на всички места на еднакъв език - църковнославянски).
Академик Дмитрий Лихачов употребява за тази етноконфесионална общественост прилагателното " руський " (както се е изписвало на староруски), с цел да я разграничи от националната общественост, която поражда по-късно и не съответствува с етноконфесионалната.
От XIV в. московските князе прибавят към купата си " всея Руси " (на цялата Рус). По този метод те (потомците на Владимир Мономах) се прогласяват за единствени наследници на древноруските киевски князе и декларират рекламация за власт над цялата съветска ( " руськая " ) етноконфесионална общественост.
През ХѴ-ХѴІІІ в. сред Московската страна и Великото литовско княжество, а по-късно и Жечпосполита (обединената страна на Литва и Полша) постоянно пораждат дипломатически кавги поради потреблението на словосъчетанието " на цялата Рус " във великокняжеската, а по-късно и в царската купа. Именно дипломатите и журналистите на Жечпосполита измислят названието " Московия ", в символ, че не признават претенциите на московските царе за " цялата Рус ". " Руските " ( " Руськие " ) земи под властта на литовските велики князе, а по-късно и на Жечпосполита (основно днешните Украйна и Беларус) са наричани Рус даже на латински (Ruthenia: самоназванието " русини " е леко модифицирано под въздействие на съзвучното " рутени " - някакво племе, споменавано от античните автори).
И не поляците са го измислили, а на първо място руснаците - хора като княз Константин Острожски, хетман на Велика Литва през първата половина на XVI в. Той е родом от Волин, ревнив православен и настойник на Руската черква, говорел е на съветски език, а родословието му съгласно него водело началото си от Владимир Святославович (кръстителя на Рус). Нека някой се опитва да се усъмни, че той е руснак! Или че е литовски аристократ! Острожски е командвал войските на Великото литовско княжество в няколко войни против Московската страна и на надгробния му монумент е наименуван " съветският Сципион ".
Накратко казано, " Московия " е външно неблагожелателно наименование за политическия план за " събиране на съветските земи " (историографска щампа от XIX в.).
Та коя е същинската Рус - Русия или Украйна
Нито една от тях. " Истинската Рус е Украйна, а Русия е Московия ", както и " Истинската Рус е Русия, а Украйна е Малороссия " - нито едно от тези изказвания не е правилно или погрешно, те просто са еднообразно безсмислени.
Нека уточним - те са безсмислени от историческа позиция. От политическа позиция те имат доста огромен смисъл. Основното тук е да не се бърка.
Днес не съществуват тези реалии, които през XVI-XVII в. са се наричали с думите " Рус " и " Московия ": надлежно етноконфесионална общественост на православни, говорещи староруски ( " руський " ) език, и страна, която претендира за династични права върху земите на друга страна. През XVI-XVII в. не са съществували реалиите, които през днешния ден се назовават с думите " Русия " и " Украйна " (държави - цивилен нации).
Твърденията за " заграбване на историята на Киевска Рус от страна на Московия ", както и изказванието, че " руснаците и украинците са един народ ", са еднообразно демонстрация на презентизъм, т.е. " катурване " на актуалните показа в предишното. Казано по-просто, и двете са опити да се настройки историята по този начин, че да пасва на идеологията " (национална в първия случай и имперска във втория).
Тук обаче има една доста значима спогодба: единият презентизъм няма нищо общо с другия презентизъм. Докато съветските и украинските политици спореха единствено на думи за това къде е " същинската Рус ", те можеха да бъдат сложени на една и съща основа, като се каже, че едното е митотворчество, и другото е митотворчество. Само че путинският презентизъм и кремълските мечти за " историческата огромна Русия " се трансфораха в опрощение (поне на едно от тях) за огромна нападателна война.
Ще съумеят ли украинските управляващи да преименуват Русия?
Защо не. Поне в границите на самата Украйна. Промяната на формалното име на Русия в личните им държавни документи не е никакъв проблем. Да накарат забележителна част от своите жители да употребяват новото име е по-трудно, само че също по този начин и изцяло постижимо.
Още повече, че концепцията напълно не е нова.
В средата на XIX в., етнографът Францишек Духински твърди, че Московия, която назовава себе си Руска империя, е страна на " туранското племе ", до момента в който Рус (както той назовава Украйна), дружно с Бяла Рус, Балтия, Новгород и Смоленск са земи на " арийско племе ". Духински е роден в Деснобрежна Украйна, родният му език е полски (знае и руски), а се подписва " Киевлянин " ( " Duchiński Kijowianin " на полски или " Duchiński de Kiew " на френски). Той упорства, че московитите не са славяни и въобще са по-близки до китайците, в сравнение с до украинците и белорусите (разбира се, в неговите уста това е обида).
В началото на ХХ в. историкът Михаил Грушевски, въпреки да не отхвърля изначалното роднинство на руснаци и украинци, счита, че те са били разграничени в древността, и отнася Киевска Рус не към общоруската, а към украинската история. Основният му труд се назовава " История на Украйна-Рус ". Впоследствие Грушевски оглавява Украинската национална република - един от няколкото опита за основаване на украинска национална страна след революцията от 1917 година
Вече в постсъветска Украйна историкът Ярослав Дашкевич извежда " московитите " от " полудивия фински народ " моксел " и се възмущава, че те са си присвоили названията " руси " и " великоруси ". Дашкевич твърди, че съществува огромен скрит план за подправяне на историята и мотивиране на правата на " московитите " върху историческото завещание на Киевска Рус. Участниците в този скрит план сякаш били Иван Грозни, Петър I и Екатерина II, които наредили да се унищожат достоверните исторически извори и да се основат имитации (по-специално Радзивиловската хроника, за която има цяла обособена доктрина на конспирацията).
Тук може да се остави настрани въпросът кой от тези създатели е бил добър или неприятен историк. По-важно е, че всички те са били идеолози на националното придвижване (в случая с Духински то е било повече полско, в сравнение с украинско). И историческите заключения са били значими за тях освен и даже може би не толкоз поради историческата истина (още повече че тя не съществува), а като основа за следващи политически заключения - за украинското национално самоопределяне, държавност, връзки със прилежащите страни и нации и така нататък
Същият е и смисълът на потреблението на исторически реминисценции от рода на " Московия ".
През 2021 година Алексей Арестович, тогава консултант в канцеларията на президента на Украйна, предложи да се преименува Украйна на " Рус-Украйна ", да се назова войната, която се води от 2014 година, война сред Рус и Русия и като цяло в последна сметка " да им се отнеме [на руснаците] марката " руснаци " ". И Арестович категорично признаваше, че това най-малко частично е тролинг.
Също по този начин през 2021 година, разяснявайки публикацията на Владимир Путин " За историческото единение на руснаците и украинците " (изцяло презънтистка), министърът на културата и осведомителната политика на Украйна Александър Ткаченко твърди: " Руските царе са почнали да пренаписват историята, когато са дали името " Рус " на своята Московия ".
Това, несъмнено, не беше изказване за предишното, а за сегашното и бъдещето. Когато споделят " Русия постоянно е потискала Украйна " - това в действителност значи " Русия постоянно ще потиска Украйна ", или по-точно казано - просто " Русия е зложелател ". Това е проекция в предишното на страст от сегашното.
С други думи, ориста на концепцията за преименуване на Русия в Московия зависи не от " историческия и културен подтекст ", упоменат в отговора на Зеленски на петицията, а от политическата обстановка. И може би още по-конкретно от обстановката на фронта.
Разбира се, на латвийски Русия постоянно е била Krievija, на фински Venäjä. Германия (Deutschland!) се назовава по какъв начин ли не под дърво и камък: и Allemagne, и Saksa, и Нiмеччина. И никой не обръща изключително внимание на това - тъй като не помни по какъв начин е станало.
Но в случай че Русия в Украйна се трансформира в Московия - всички ще знаят доста добре чие е решение от 24 февруари 2022 година е отговорно за това.
И нещо любопитно за край
Мускусната патица (Cairina moschata) се назовава на британски език Muscovy duck, т.е. нещо като " московитска патица ". Тя е пренесена в Европа от Южна Америка. Не е ясно какво общо има с Московия. Съществуват доста версии. Според една от тях през XVI в. тези патици са импортирани в Англия от една и съща компания, която е имала монопол върху търговията с Русия - така наречен Московска компания. Според друга името в действителност произлиза от южноамериканското племе муиска, което англичаните са преиначили в по-познатата " Московия ". Според третата, патиците, макар названието " мускусни ", не миришели на мускус (защо се назовават по този начин, си е обособена загадка), и някой е решил, че moschata няма общо с мускус, а за Московия. И най-после, съгласно четвъртата, през XVI в. за елементарните англичани Московия е била някаква екзотична страна, за която доста хора са чували, само че малко на брой са знаели нещо за нея, а названието " московитска " е било маркетингов трик.
Превод Dir.bg
Руски публични лица като Мария Захарова, Леонид Слуцки и Дмитрий Медведев бяха възмутени от това.
Още на 29 ноември 2022 година (по-малко от седмица след първото издание на петицията) концепцията за преименуване на Русия в Московия беше изразена от украинския дипломат в Организация на обединените нации Сергей Кислица. Изплувала е и преди, още преди нашествието на Русия в Украйна, да вземем за пример в Лвовския регионален съвет. Но в никакъв случай преди този момент не беше стигала до равнището на украинския президент.
Интересен е фактът, че " Московия " (или по-скоро " московитите " ) наскоро бе упомената от Владимир Путин, до момента в който говореше за заплахата от раздробяване на Русия: " Аз даже не знам дали подобен етнос като съветския народ може да се резервира във типа, в който съществува през днешния ден. Може да има някакви московци, уралци и т.н ".
Московия ли е историческото наименование на Русия?
Не. По-точно да, само че с голям брой ангажименти.
Да стартираме с това, че " Московия " и " московити " са латински названия. Те са употребявани от чужденци - да вземем за пример от немците-дипломати Зигмунд Герберщайн през XVI век и Адам Олеарий през XVII век. И при двамата обаче се среща и названието " Русия " (в доста разновидности, в това число до Reissen на немски). Но британският търговец Джайлс Флетчър в края на XVI в. е предпочитал " Русия " (Russia).
Най-разпространеното самоназвание на страната предходник на модерна Русия по това време е " Московска страна ". То е употребявано да вземем за пример в Уложението (сборника от закони) от 1649 година Но също по този начин в него цар Алексей Михайлович е именуван " всея Русии самодержец " ( " Всерусийски самовластник " ).
" Рус " през XVI и XVII в. значи етноконфесионална еднаквост, т.е., малко по-простичко - общественост на език и религия. Хората в Москва и Новгород (под властта на московския цар), в Киев, Лвов и Полоцк (при литовските велики князе и полските крале) са били руснаци в смисъл, че са били православни и са говорели еднакъв език (говоримите диалекти към този момент са се разминавали много, само че към момента са се считали за единно цяло; богослуженията са се провеждали на всички места на еднакъв език - църковнославянски).
Академик Дмитрий Лихачов употребява за тази етноконфесионална общественост прилагателното " руський " (както се е изписвало на староруски), с цел да я разграничи от националната общественост, която поражда по-късно и не съответствува с етноконфесионалната.
От XIV в. московските князе прибавят към купата си " всея Руси " (на цялата Рус). По този метод те (потомците на Владимир Мономах) се прогласяват за единствени наследници на древноруските киевски князе и декларират рекламация за власт над цялата съветска ( " руськая " ) етноконфесионална общественост.
През ХѴ-ХѴІІІ в. сред Московската страна и Великото литовско княжество, а по-късно и Жечпосполита (обединената страна на Литва и Полша) постоянно пораждат дипломатически кавги поради потреблението на словосъчетанието " на цялата Рус " във великокняжеската, а по-късно и в царската купа. Именно дипломатите и журналистите на Жечпосполита измислят названието " Московия ", в символ, че не признават претенциите на московските царе за " цялата Рус ". " Руските " ( " Руськие " ) земи под властта на литовските велики князе, а по-късно и на Жечпосполита (основно днешните Украйна и Беларус) са наричани Рус даже на латински (Ruthenia: самоназванието " русини " е леко модифицирано под въздействие на съзвучното " рутени " - някакво племе, споменавано от античните автори).
И не поляците са го измислили, а на първо място руснаците - хора като княз Константин Острожски, хетман на Велика Литва през първата половина на XVI в. Той е родом от Волин, ревнив православен и настойник на Руската черква, говорел е на съветски език, а родословието му съгласно него водело началото си от Владимир Святославович (кръстителя на Рус). Нека някой се опитва да се усъмни, че той е руснак! Или че е литовски аристократ! Острожски е командвал войските на Великото литовско княжество в няколко войни против Московската страна и на надгробния му монумент е наименуван " съветският Сципион ".
Накратко казано, " Московия " е външно неблагожелателно наименование за политическия план за " събиране на съветските земи " (историографска щампа от XIX в.).
Та коя е същинската Рус - Русия или Украйна
Нито една от тях. " Истинската Рус е Украйна, а Русия е Московия ", както и " Истинската Рус е Русия, а Украйна е Малороссия " - нито едно от тези изказвания не е правилно или погрешно, те просто са еднообразно безсмислени.
Нека уточним - те са безсмислени от историческа позиция. От политическа позиция те имат доста огромен смисъл. Основното тук е да не се бърка.
Днес не съществуват тези реалии, които през XVI-XVII в. са се наричали с думите " Рус " и " Московия ": надлежно етноконфесионална общественост на православни, говорещи староруски ( " руський " ) език, и страна, която претендира за династични права върху земите на друга страна. През XVI-XVII в. не са съществували реалиите, които през днешния ден се назовават с думите " Русия " и " Украйна " (държави - цивилен нации).
Твърденията за " заграбване на историята на Киевска Рус от страна на Московия ", както и изказванието, че " руснаците и украинците са един народ ", са еднообразно демонстрация на презентизъм, т.е. " катурване " на актуалните показа в предишното. Казано по-просто, и двете са опити да се настройки историята по този начин, че да пасва на идеологията " (национална в първия случай и имперска във втория).
Тук обаче има една доста значима спогодба: единият презентизъм няма нищо общо с другия презентизъм. Докато съветските и украинските политици спореха единствено на думи за това къде е " същинската Рус ", те можеха да бъдат сложени на една и съща основа, като се каже, че едното е митотворчество, и другото е митотворчество. Само че путинският презентизъм и кремълските мечти за " историческата огромна Русия " се трансфораха в опрощение (поне на едно от тях) за огромна нападателна война.
Ще съумеят ли украинските управляващи да преименуват Русия?
Защо не. Поне в границите на самата Украйна. Промяната на формалното име на Русия в личните им държавни документи не е никакъв проблем. Да накарат забележителна част от своите жители да употребяват новото име е по-трудно, само че също по този начин и изцяло постижимо.
Още повече, че концепцията напълно не е нова.
В средата на XIX в., етнографът Францишек Духински твърди, че Московия, която назовава себе си Руска империя, е страна на " туранското племе ", до момента в който Рус (както той назовава Украйна), дружно с Бяла Рус, Балтия, Новгород и Смоленск са земи на " арийско племе ". Духински е роден в Деснобрежна Украйна, родният му език е полски (знае и руски), а се подписва " Киевлянин " ( " Duchiński Kijowianin " на полски или " Duchiński de Kiew " на френски). Той упорства, че московитите не са славяни и въобще са по-близки до китайците, в сравнение с до украинците и белорусите (разбира се, в неговите уста това е обида).
В началото на ХХ в. историкът Михаил Грушевски, въпреки да не отхвърля изначалното роднинство на руснаци и украинци, счита, че те са били разграничени в древността, и отнася Киевска Рус не към общоруската, а към украинската история. Основният му труд се назовава " История на Украйна-Рус ". Впоследствие Грушевски оглавява Украинската национална република - един от няколкото опита за основаване на украинска национална страна след революцията от 1917 година
Вече в постсъветска Украйна историкът Ярослав Дашкевич извежда " московитите " от " полудивия фински народ " моксел " и се възмущава, че те са си присвоили названията " руси " и " великоруси ". Дашкевич твърди, че съществува огромен скрит план за подправяне на историята и мотивиране на правата на " московитите " върху историческото завещание на Киевска Рус. Участниците в този скрит план сякаш били Иван Грозни, Петър I и Екатерина II, които наредили да се унищожат достоверните исторически извори и да се основат имитации (по-специално Радзивиловската хроника, за която има цяла обособена доктрина на конспирацията).
Тук може да се остави настрани въпросът кой от тези създатели е бил добър или неприятен историк. По-важно е, че всички те са били идеолози на националното придвижване (в случая с Духински то е било повече полско, в сравнение с украинско). И историческите заключения са били значими за тях освен и даже може би не толкоз поради историческата истина (още повече че тя не съществува), а като основа за следващи политически заключения - за украинското национално самоопределяне, държавност, връзки със прилежащите страни и нации и така нататък
Същият е и смисълът на потреблението на исторически реминисценции от рода на " Московия ".
През 2021 година Алексей Арестович, тогава консултант в канцеларията на президента на Украйна, предложи да се преименува Украйна на " Рус-Украйна ", да се назова войната, която се води от 2014 година, война сред Рус и Русия и като цяло в последна сметка " да им се отнеме [на руснаците] марката " руснаци " ". И Арестович категорично признаваше, че това най-малко частично е тролинг.
Също по този начин през 2021 година, разяснявайки публикацията на Владимир Путин " За историческото единение на руснаците и украинците " (изцяло презънтистка), министърът на културата и осведомителната политика на Украйна Александър Ткаченко твърди: " Руските царе са почнали да пренаписват историята, когато са дали името " Рус " на своята Московия ".
Това, несъмнено, не беше изказване за предишното, а за сегашното и бъдещето. Когато споделят " Русия постоянно е потискала Украйна " - това в действителност значи " Русия постоянно ще потиска Украйна ", или по-точно казано - просто " Русия е зложелател ". Това е проекция в предишното на страст от сегашното.
С други думи, ориста на концепцията за преименуване на Русия в Московия зависи не от " историческия и културен подтекст ", упоменат в отговора на Зеленски на петицията, а от политическата обстановка. И може би още по-конкретно от обстановката на фронта.
Разбира се, на латвийски Русия постоянно е била Krievija, на фински Venäjä. Германия (Deutschland!) се назовава по какъв начин ли не под дърво и камък: и Allemagne, и Saksa, и Нiмеччина. И никой не обръща изключително внимание на това - тъй като не помни по какъв начин е станало.
Но в случай че Русия в Украйна се трансформира в Московия - всички ще знаят доста добре чие е решение от 24 февруари 2022 година е отговорно за това.
И нещо любопитно за край
Мускусната патица (Cairina moschata) се назовава на британски език Muscovy duck, т.е. нещо като " московитска патица ". Тя е пренесена в Европа от Южна Америка. Не е ясно какво общо има с Московия. Съществуват доста версии. Според една от тях през XVI в. тези патици са импортирани в Англия от една и съща компания, която е имала монопол върху търговията с Русия - така наречен Московска компания. Според друга името в действителност произлиза от южноамериканското племе муиска, което англичаните са преиначили в по-познатата " Московия ". Според третата, патиците, макар названието " мускусни ", не миришели на мускус (защо се назовават по този начин, си е обособена загадка), и някой е решил, че moschata няма общо с мускус, а за Московия. И най-после, съгласно четвъртата, през XVI в. за елементарните англичани Московия е била някаква екзотична страна, за която доста хора са чували, само че малко на брой са знаели нещо за нея, а названието " московитска " е било маркетингов трик.
Превод Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ