Посланик Флоранс Робин: Франция е за интегриране на Западните Балкани, но не в тази рамка
На 1 януари стартира шестмесечното френското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което съответствува и с президентски избори в страната. Разговаряме с посланика на Франция в София госпожа Флоранс Робин какви цели приготвя Париж за председателството, каква е френската позиция за евроинтеграцията на Западните Балкани, за какво Франция реагира толкоз остро на съглашението AUKUS (Австралия - Англия - САЩ).
За финален път Франция бе ротационен ръководител на Европейски Съюз през 2008 година, когато президент бе Никола Саркози, а министър председател - Франсоа Фийон (днес и двамата са наказани за злоупотреби), в Съединени американски щати президент стана Барак Обама, Бойко Борисов и Виктор Орбан още не бяха министър председатели, а Русия не беше окупирала Крим.
Госпожо дипломат, доста неща се трансформираха за миналите 13 години от последното френско председателство на Европейски Съюз. Днес Франция е друга, Европа е друга, светът е друг. Предстои ново френско председателство на Съвета на Европейски Съюз в един необикновен интервал. Какво приготви Франция за първата половина на 2022 година?
- Прав сте, че интервалът е доста необикновен. Преживяваме доста особена ера - Франция, България, Европа, светът... И по тази причина е доста значимо Франция да постави старания и да има сполучливо председателство, да сплоти солидарността и другарството в Европа.
Първото направление е главната за нас тематика за икономическото възобновяване. То би трябвало да бъде обществено, солидарно и, може да се каже, екологично, със съществено отношение към проблемите на околната среда. Възстановяването е доста значимо за всички нас и би трябвало да покаже устойчивостта на Европейски Съюз.
Второто направление, по което желаеме да работим - естествено, в синхрон със идващите ротационни ръководители Чехия и Швеция - е една мощна Европа. Става дума за Европа, способна да вземе ориста си в свои ръце, по-добре да управлява бъдещето и сигурността си.
Третото направление е възприятието за принадлежност. Всички европейци би трябвало да се усещат членове на едно семейство, което макар езиковото си и културно разнообразие - или може би точно с помощта на него - дава вяра и видимост на младежите. И най-много - едно общество, поддържащо демокрацията и върховенството на правото. Тоест жители на Европа, които се сплотяват към главните полезности на Европейски Съюз.
Ето по този начин виждаме за момента френското председателство. Пътят е сложен, само че би трябвало да се извърви. Защото, както самичък казахте, светът стана доста мъчно място.
Говорите за европейско семейство, само че постоянно и най-вече в Източна Европа, в това число България, се чува неодобрение от сходни метафори. Има хора, които споделят, че в това семейство едни се държат като родители, а към други се отнасят като към деца. Как наподобява фамилията на Европа съгласно вас? Кои са " родителите " и кои - " децата "?
- Не знам дали тъкмо по този метод може да приказваме за европейското семейство. Имам поради семейство в по-широк смисъл - фамилия, жанр. Братовчеди, които не са израснали в едни и същи условия. Някои са си тръгнали в един миг, а след това се връщат. Други са претърпели сложни моменти, скарали са се с семейството, само че сега са уверени, че ще съумеят и ще живеят по-добре, в случай че надмогнат сложните моменти в историята си и открият смисъла в това семейство. Така че това, което има смисъл в една фамилия, е протегнатата ръка, а не старите истории от предишното, които от време на време подкопават цялата концепция. Това, което би трябвало да създадем, е да приемем разликите и да ги превърнем в благосъстояние.
Ние сме необикновен континент. С богата история, прелестна природа, цялостен с разнообразие, с интелигентни хора, които желаят да създадат по този начин, че светът да се развива по-добре. Нека им дадем тази опция. Нека бъдем солидарни между тях. Новата ни история не е идентична, националните контексти са разнообразни. Но знаем, че бъдещето ни е неразривно обвързвано.
Френското председателство съответствува и с президентските избори във вашата страна - значими и за французите, и за Европа. Какво отражение ще има предизборната акция за председателството?
- Смятам, че ще е позитивно. Този факт също ще помогне за това Европа да бъде включена в предизборната акция и ще подсети на французите, че част от решенията, които взимат, се отнасят освен за тях, само че и ангажират цялата визия за общото ни бъдеще. Франция и французите би трябвало да се усещат като членове на това огромно семейство, за което приказваме.
Част от изборите, които всички вършим - за народна власт, права на индивида, енергетика, обучение - имат отражение освен за нас, само че и за целостта на Европа.
През 2021 година Френският институт чества 30 години от установяването си в България, като се разви от една дребна библиотека до цялостен комплекс на площад " Славейков ". Какво се опита за това време институтът да научи българите и какво научи от българите?
- Това е алегорична годишнина за нас, говореща и за историята на България. Защото институтът е основан през 1991 година след визитата на президента Франсоа Митеран и импулса, основан от речта му пред студенти (през януари 1989 година - бел. ред.) в Софийския университет за " вятъра на смяната " в Източна Европа. Франция реши, че би трябвало да взе участие в този лъх на свободата.
Разбира се, страната ни участва в България и преди 1989 година Потокът от хора, създатели, хрумвания сред нашите страни съществува от дълго време. Той е доста значим. Какво е дала България на Франция? Всички познаваме огромните метафизичен имена и създатели, избрали да се открият във Франция и съдействали извънредно доста за интелектуалния разгар в страната. Говоря за имена като Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Кристо. Сега е подобаващ миг да напомним ролята на Кристо на жив мост сред Франция и България.
Съответно Франция се пробва през годините - и изключително от 1991 година насам - да построи мостове в интелектуалния и креативния живот сред двете страни. Да включи България в обмена сред институциите и културите в Европа.
Да разтеглим региона на диалога ни. Преди дни беше срещата Европейски Съюз - Западни Балкани в Словения, която не съумя да преодолее резервираността на страните членки към започване на договаряния за участие на Албания и Северна Македония. България споделя " Не " по известни аргументи. Франция споделя " Не " по други. Какви са те и до каква степен се покриват с българските?
- Веднага желая да уточня - Франция никога не е казвала " Не ". Напротив, ние ясно поддържаме европейската вероятност на Западните Балкани. И в случай че преди няколко месеца просто припомнихме на по-висок глас позицията си, то е не тъй като желаеме да възпрепятстваме присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз, а желаеме да уточним, че то би трябвало да стане в нова рамка.
Думите на Франция бяха точно тези - "Да " на интеграцията на Западните Балкани, "не " на интеграцията в тази рамка на договаряния.
Флоранс Робин,
посланичка на Франция в България
Поискахме да се създадат значими промени и това се случи. Първо, доста по-ясно да бъдат конкретизирани изискванията, които би трябвало да бъдат изпълнени за влизане в Европейски Съюз. По-точно опцията да има реверсивност, назад придвижване. Защото фактът, че си отбелязал като изпълнено едно изискване с кръстче в квадратчето в листата, това не значи, че е вечно. Ако нещо в това време се промени - има оттегляне в отношението към върховенството на закона, правата на индивида, главните полезности на съюза - ние също би трябвало да можем да се върнем и да кажем, че тази уговорка към този момент не се извършва от страната претендент.
Получихме единодушие за преразглеждане на рамката за договаряния със страните кандидатки. От този миг за нас всичко е допустимо.
Още един път споделям - Франция е за европейската вероятност на Западните Балкани, само че не при всевъзможни условия, а при осъществяване на това, за което приказваме. Много добре осъзнаваме, че има комплицирани обстановки в региона, нерешени разногласия... Искрено желаем да помогнем за решението на тези спорове, да участваме, с цел да се реализира по-голяма евроинтеграция на всички тези страни.
Но първоначално във всяка от тези страни на Западните Балкани би трябвало да бъдат задълбочени главните промени. Специално ще следене битката с корупцията, с проведената престъпност, с равенството сред половете, правата на малцинствата... Цялата работа, която към този момент стартира, би трябвало да продължи. Когато споделям, че Франция се ангажира да продължи поддръжката за Западните Балкани по пътя към интеграцията, имам поради, че на срещата в Бърдо призовахме Европейски Съюз да ускори груповите си старания за подкрепяне на тези страни. Регионалното съдействие би трябвало да е по-голямо, да се поддържат напъните за добросъседство и за доближаването им с някои съответни европейски страни.
Мога ли да обобщя обяснението ви с думите " Франция споделя " Да ", само че " Не " по този метод "?
- " Не по остарелия метод ". Тази смяна на метода я постигнахме. Процесът би трябвало да стане по-взискателен, по-обвързващ, да регистрира главните полезности на Европейски Съюз. В подмяна се ангажираме да окажем по-голяма поддръжка и да засилим съдействието Европейски Съюз - Западни Балкани.
Означава ли това, което обяснявате, че Франция желае нов модел за договаряния за еврочленство, който да е повсеместен и да важи за страни като Украйна да вземем за пример?
- Не знам дали можем да използваме такова определение. Рамката за договаряния би трябвало да се приспособява към особеностите на всяка страна. Но споделям още един път - тя би трябвало да бъде взискателна по всички пунктове и полезности. Тази рамка би трябвало да изисква постигнатото да бъде стабилно и трайно във времето, с цел да е в интерес на народите на тези страни.
© Dati Bendo, EC - Audiovisual Service
Зоран Заев и Урсула фон дер Лайен по време на визитата на премиера на Северна Македония в Европейската комисия в края на септември
" Зелената договорка " на Европейски Съюз е друга гореща тематика. Би трябвало да вървим към привършване на подготовката за този пакт, само че, наподобява, се пораждат нови разногласия и диспути, а не консенсус. Преди дни да вземем за пример Франция, България и група страни от Европейски Съюз се оповестиха нуклеарната сила да получи " зелено " финансиране от Европейски Съюз като " чиста " за климата. Оказахте се в компания със страни от Източна Европа и Финландия (строи съветска АЕЦ), която по-скоро обрисува разграничителна линия по отношение на страни като Германия и антиядрени страни в Европейски Съюз. Защо се получи по този начин, каква е задачата? Няма ли заплаха такива начинания да забавят и даже да провалят Зеления пакт?
- Много е сложна тази тематика. Някой би си помислил, че ще са ни нужни десетки години за реализиране на единодушие. А не е по този начин. Факт е, че позициите се втвърдяват, само че би трябвало да превъзмогнем това. Защото учените предизвестяват, че без бързо решение няма да успеем да задържим стоплянето на климата в границите на 2 градуса до 2030 година Личната ни отговорност към бъдещите генерации, към нашите деца - не приказваме какво щяло да стане след 100 или хиляда години, а за нашето време, за оцеляването на човечеството.
Целите са ясни, би трябвало да се борим със стоплянето на климата, и то доста бързо, да съблюдаваме поетите задължения от Европа - с 50% понижаване на въглеродните излъчвания до 2030 година и цялостна въглеродна индиферентност през 2050 година Ядрената сила е част от решението. Тя е чиста, сигурна и стопански конкурентна. Като гледаме какво се случва сега с цените на природния газ - над 170% повишаване от януари насам, разбирате защо приказвам. Освен това тази сила ни разрешава да сме самостоятелни по отношение на трети страни.
Когато приказвам за самостоятелност и мощна Европа, мисля и за енергийната самостоятелност.
Припомням, че Европа е водач в нуклеарната енергетика, може да сътвори хиляди квалифицирани работни места за нашите жители. Затова се разгласяваме нуклеарната сила да се преглежда наедно с тази от възобновими източници като чиста. Естествено, това не ни стопира от огромни вложения във ВЕИ, те са нужни, само че сами по себе си не подсигуряват сигурност и непрекъснатост на доставките. Виждаме по какъв начин страни, отхвърлили или изместили настрана нуклеарните централи, се виждат принудени да отворят централите си на въглища, с цел да си обезпечат сила. Това е просто необикновено. И в прочут смисъл е отвратително във връзка с поетите задължения.
Има задоволително мощна позиция, която опонира на вашата. Надявам се бързо да намерите терен на общ интерес с последователите ѝ.
- Разбира се, това би трябвало да се направи. Като приказваме за европейско семейство, належащо е да беседваме, да споделяме гледната си точка, само че като не забравяме взаимните ни задължения и ползите на нашите жители и бъдещите генерации.
© Георги Кожухаров
Да поговорим за събитие в другия завършек на света, което засегна Франция и отекна в Европа - стратегическото съглашение AUKUS (Австралия, Англия, САЩ). Мнозина не схващат какъв толкоз е казусът, откакто се приказва за австралийски нуклеарни подводници чак през 2040 година, и считат, че острият отговор на Париж е единствено поради загуба на контракт за милиарди евро и типично голистка реакция. Какви в действителност ще са последствията за евроатлантическата взаимност и европейската сигурност? Ще форсира ли този случай самодейността за стратегическа самостоятелност на Европа?
- Първо, да не забравяме по какъв начин бе обявено за това съглашение. Да, то ще има доста съществени последствия за европейците и за действието на евроатлантическия съюз.
Подобен метод на деяние - бруталното преустановяване на партньорството с Австралия и оповестяването на съглашението, демонстрира, че Европа има потребност от принадлежности и средства да подсигурява личната си сигурност и изключително в Индийско-Тихоокеанския регион. Това приказва също, че Европейски Съюз би трябвало да има потенциала да работи на международната сцена. Европа би трябвало да е самостоятелна и да има доста по-голяма взаимност.
Не може да кажат на европейците „ занимавайте се само с близкото си обграждане, а ние ще се занимаваме с останалия свят ".
Флоранс Робин,
посланичка на Франция в България
Ние имаме ползи в Индийско-Тихоокеанския регион. Смятаме, че станалото не подхожда на ползите на Европейски Съюз в този регион. Особено по отношение на връзките с Китай. Затова мисля, че сега сме длъжни дружно да помислим по какъв начин по-добре да подсигуряваме сигурността си.
Бързото отдръпване на Съединени американски щати от Афганистан без действително консултиране с европейците илюстрира по същия метод нуждата Европа да вземе в ръце личната си сигурност и ползи.
Разбира се, никога това не значи, че се отдалечаваме от трансатлантическия съюз. Нямаме никакво желание да се откажем от уговорките си в НАТО. Напротив. Това не е проблем, засягащ само французите. Смятаме, че би трябвало да се реформират трансатлантическите връзки по този начин, че да дават отговор на новите цели и провокации. Нужни са повече старания от европейска страна за евроатлантическата сигурност. Както и повече старания от американска страна за консултиране и отчитане ползите на европейските съдружници.
Говорите за мултилатерализъм, само че в последно време се употребява все по-често различен термин - минилатерализъм, т.е. основаване на компактни обединения за реализиране на съответна цел. Едни по-гъвкави и бързи решения по отношение на релативно статични структури като НАТО. Усещате ли сходна наклонност в света?
- Да, не може да се отхвърли, че има такава наклонност да се върви към сходни обединения, създавани за някакъв интервал от време и не доста добре структурирани. В никакъв случай това не трябва да заплашва по-трайни и дълбоки обединения, основани към по-дълбоки и съществени цели. Веднага означавам европейската взаимност и трансатлантическия съюз, който самичък по себе си е част от стабилността на света. Да, дано бъдем по-гъвкави и бързи, да имаме потенциал да отговаряме на новите провокации. Но и " Да " за главните полезности и доверието сред съдружници, което да е нашият компас.
Безспорно методът на оповестяване на AUKUS дава начало на един нов интервал, само че и имам вяра, че от него ще излезем по-силни, с по-балансирано съдействие. Очакваме от Съединени американски щати да погледнат положително на раждането на една по-солидарна Европа. Смятам, че, въпреки това, самите европейци ще убедят себе си, че могат да са по-ефективни и способни сътрудници, че могат да участват по-ефективно на международната сцена.
От което ще имат изгода и Съединени американски щати?
- Абсолютно. Убедени сме в това.
© Георги Кожухаров
Да се върнем към Европа - за каква стратегическа самостоятелност приказваме, до момента в който Европейски Съюз има проблем с господство на закона, независимост на пресата, корупция... Еврокомисията бе подложена на критика наскоро в Европарламента, че прави прекомерно малко и прекомерно късно, в това число в тази ситуация с България и глобените от Съединени американски щати по Глобалния закон " Магнитски ". В последна сметка това е диалог за двойни стандарти във външната политика. За обвинявания, в това число към Франция и фамилията на европейските либерали, реформирано със забележителната роля на президента Еманюел Макрон. Какво прави Франция, с цел да спрат тези обвинявания?
- Връщаме се на началото на диалога ни. Много е комплицирано европейското ни семейство. Факт е, че в едно семейство би трябвало да се споделят общи цели и полезности и да се зачита суверенитетът на всеки негов член. Но всички събития и рецесии, през които в този момент прекосяваме, би трябвало да ни убедят, че би трябвало да вървим към по-голямо доближаване, по-бърза конвергенция, общи полезности, по-голяма интеграция, зачитаща историята и спецификите.
Самите нации ще дадат отговорите. При политическите структури реформирането ще стане по-бавно. Но хората стават все по-взискателни и в рецесиите упорстват за значими промени. В този смисъл имам вяра в зрелостта на народите, въпреки че някои ръководители мъчно чуват гласа на народа си, да вървят с него, да го поведат към повече сигурност, отговорност и благополучие във всекидневието в последна сметка. Затова считам подвижността за едно от най-важните измерения, потокът на хора и хрумвания. Всичко това прави по този начин, че в един миг тази мощ на демокрацията, на споделените полезности, ще помогне да се превъзмогнат компликациите и трудностите. И това ще се случи доста по-бързо, в сравнение с политиците си мислят.
Идвам от сферата на образованието и това ме кара да считам, че доста постоянно политиците не помнят за силата на младежите. Способността им да работят като цунами, помитащо бариерите.
Завиждам на оптимизма ви в една Европа, в която се приказва за " пленени страни ". Споделете в края на диалога някакво персонално прекарване в тези странни две години от мандата ви в България. Нещо, което да вдъхне кураж на младите българи, искащи и борещи се за смяна.
- България се оказа прелестна изненада за мен. Не познавах страната. Четох за нея в исторически книги, само че там не всеки път се приказва за най-хубавите моменти. А тук открих една извънредно красиво място. Понеже пристигам от страна с извънредно разнообразна природа и география, незабавно се почувствах на една вълна с прелестното обграждане в България.
Срещам се с доста българи, беседвам с доста младежи - добре образовани, изобретателни, имащи едно-единствено предпочитание - да дадат нещо от себе си, да създадат по този начин, че България да взе участие на допустимо най-хубавото равнище в бъдещето на Европа.
Българите от време на време не осъзнават задоволително благосъстоянието освен на природата, само че и на народа си.
Флоранс Робин,
посланичка на Франция в България
Това ми вдъхва огромно доверие. Не доближава единствено заключителният стадий - прекосяването от фантазиите към тяхното реализиране. Трябва българите да имат повече доверие в себе си. Да си разрешат да вземат бъдещето си в ръце. Не сте сами. Цяла солидарна Европа е с вас.
Заглавието и акцентите в текста са на " Дневник ".
За финален път Франция бе ротационен ръководител на Европейски Съюз през 2008 година, когато президент бе Никола Саркози, а министър председател - Франсоа Фийон (днес и двамата са наказани за злоупотреби), в Съединени американски щати президент стана Барак Обама, Бойко Борисов и Виктор Орбан още не бяха министър председатели, а Русия не беше окупирала Крим.
Госпожо дипломат, доста неща се трансформираха за миналите 13 години от последното френско председателство на Европейски Съюз. Днес Франция е друга, Европа е друга, светът е друг. Предстои ново френско председателство на Съвета на Европейски Съюз в един необикновен интервал. Какво приготви Франция за първата половина на 2022 година?
- Прав сте, че интервалът е доста необикновен. Преживяваме доста особена ера - Франция, България, Европа, светът... И по тази причина е доста значимо Франция да постави старания и да има сполучливо председателство, да сплоти солидарността и другарството в Европа.
Първото направление е главната за нас тематика за икономическото възобновяване. То би трябвало да бъде обществено, солидарно и, може да се каже, екологично, със съществено отношение към проблемите на околната среда. Възстановяването е доста значимо за всички нас и би трябвало да покаже устойчивостта на Европейски Съюз.
Второто направление, по което желаеме да работим - естествено, в синхрон със идващите ротационни ръководители Чехия и Швеция - е една мощна Европа. Става дума за Европа, способна да вземе ориста си в свои ръце, по-добре да управлява бъдещето и сигурността си.
Третото направление е възприятието за принадлежност. Всички европейци би трябвало да се усещат членове на едно семейство, което макар езиковото си и културно разнообразие - или може би точно с помощта на него - дава вяра и видимост на младежите. И най-много - едно общество, поддържащо демокрацията и върховенството на правото. Тоест жители на Европа, които се сплотяват към главните полезности на Европейски Съюз.
Ето по този начин виждаме за момента френското председателство. Пътят е сложен, само че би трябвало да се извърви. Защото, както самичък казахте, светът стана доста мъчно място.
Говорите за европейско семейство, само че постоянно и най-вече в Източна Европа, в това число България, се чува неодобрение от сходни метафори. Има хора, които споделят, че в това семейство едни се държат като родители, а към други се отнасят като към деца. Как наподобява фамилията на Европа съгласно вас? Кои са " родителите " и кои - " децата "?
- Не знам дали тъкмо по този метод може да приказваме за европейското семейство. Имам поради семейство в по-широк смисъл - фамилия, жанр. Братовчеди, които не са израснали в едни и същи условия. Някои са си тръгнали в един миг, а след това се връщат. Други са претърпели сложни моменти, скарали са се с семейството, само че сега са уверени, че ще съумеят и ще живеят по-добре, в случай че надмогнат сложните моменти в историята си и открият смисъла в това семейство. Така че това, което има смисъл в една фамилия, е протегнатата ръка, а не старите истории от предишното, които от време на време подкопават цялата концепция. Това, което би трябвало да създадем, е да приемем разликите и да ги превърнем в благосъстояние.
Ние сме необикновен континент. С богата история, прелестна природа, цялостен с разнообразие, с интелигентни хора, които желаят да създадат по този начин, че светът да се развива по-добре. Нека им дадем тази опция. Нека бъдем солидарни между тях. Новата ни история не е идентична, националните контексти са разнообразни. Но знаем, че бъдещето ни е неразривно обвързвано.
Френското председателство съответствува и с президентските избори във вашата страна - значими и за французите, и за Европа. Какво отражение ще има предизборната акция за председателството?
- Смятам, че ще е позитивно. Този факт също ще помогне за това Европа да бъде включена в предизборната акция и ще подсети на французите, че част от решенията, които взимат, се отнасят освен за тях, само че и ангажират цялата визия за общото ни бъдеще. Франция и французите би трябвало да се усещат като членове на това огромно семейство, за което приказваме.
Част от изборите, които всички вършим - за народна власт, права на индивида, енергетика, обучение - имат отражение освен за нас, само че и за целостта на Европа.
През 2021 година Френският институт чества 30 години от установяването си в България, като се разви от една дребна библиотека до цялостен комплекс на площад " Славейков ". Какво се опита за това време институтът да научи българите и какво научи от българите?
- Това е алегорична годишнина за нас, говореща и за историята на България. Защото институтът е основан през 1991 година след визитата на президента Франсоа Митеран и импулса, основан от речта му пред студенти (през януари 1989 година - бел. ред.) в Софийския университет за " вятъра на смяната " в Източна Европа. Франция реши, че би трябвало да взе участие в този лъх на свободата.
Разбира се, страната ни участва в България и преди 1989 година Потокът от хора, създатели, хрумвания сред нашите страни съществува от дълго време. Той е доста значим. Какво е дала България на Франция? Всички познаваме огромните метафизичен имена и създатели, избрали да се открият във Франция и съдействали извънредно доста за интелектуалния разгар в страната. Говоря за имена като Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Кристо. Сега е подобаващ миг да напомним ролята на Кристо на жив мост сред Франция и България.
Съответно Франция се пробва през годините - и изключително от 1991 година насам - да построи мостове в интелектуалния и креативния живот сред двете страни. Да включи България в обмена сред институциите и културите в Европа.
Да разтеглим региона на диалога ни. Преди дни беше срещата Европейски Съюз - Западни Балкани в Словения, която не съумя да преодолее резервираността на страните членки към започване на договаряния за участие на Албания и Северна Македония. България споделя " Не " по известни аргументи. Франция споделя " Не " по други. Какви са те и до каква степен се покриват с българските?
- Веднага желая да уточня - Франция никога не е казвала " Не ". Напротив, ние ясно поддържаме европейската вероятност на Западните Балкани. И в случай че преди няколко месеца просто припомнихме на по-висок глас позицията си, то е не тъй като желаеме да възпрепятстваме присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз, а желаеме да уточним, че то би трябвало да стане в нова рамка.
Думите на Франция бяха точно тези - "Да " на интеграцията на Западните Балкани, "не " на интеграцията в тази рамка на договаряния.
Флоранс Робин, посланичка на Франция в България
Поискахме да се създадат значими промени и това се случи. Първо, доста по-ясно да бъдат конкретизирани изискванията, които би трябвало да бъдат изпълнени за влизане в Европейски Съюз. По-точно опцията да има реверсивност, назад придвижване. Защото фактът, че си отбелязал като изпълнено едно изискване с кръстче в квадратчето в листата, това не значи, че е вечно. Ако нещо в това време се промени - има оттегляне в отношението към върховенството на закона, правата на индивида, главните полезности на съюза - ние също би трябвало да можем да се върнем и да кажем, че тази уговорка към този момент не се извършва от страната претендент.
Получихме единодушие за преразглеждане на рамката за договаряния със страните кандидатки. От този миг за нас всичко е допустимо.
Още един път споделям - Франция е за европейската вероятност на Западните Балкани, само че не при всевъзможни условия, а при осъществяване на това, за което приказваме. Много добре осъзнаваме, че има комплицирани обстановки в региона, нерешени разногласия... Искрено желаем да помогнем за решението на тези спорове, да участваме, с цел да се реализира по-голяма евроинтеграция на всички тези страни.
Но първоначално във всяка от тези страни на Западните Балкани би трябвало да бъдат задълбочени главните промени. Специално ще следене битката с корупцията, с проведената престъпност, с равенството сред половете, правата на малцинствата... Цялата работа, която към този момент стартира, би трябвало да продължи. Когато споделям, че Франция се ангажира да продължи поддръжката за Западните Балкани по пътя към интеграцията, имам поради, че на срещата в Бърдо призовахме Европейски Съюз да ускори груповите си старания за подкрепяне на тези страни. Регионалното съдействие би трябвало да е по-голямо, да се поддържат напъните за добросъседство и за доближаването им с някои съответни европейски страни.
Мога ли да обобщя обяснението ви с думите " Франция споделя " Да ", само че " Не " по този метод "?
- " Не по остарелия метод ". Тази смяна на метода я постигнахме. Процесът би трябвало да стане по-взискателен, по-обвързващ, да регистрира главните полезности на Европейски Съюз. В подмяна се ангажираме да окажем по-голяма поддръжка и да засилим съдействието Европейски Съюз - Западни Балкани.
Означава ли това, което обяснявате, че Франция желае нов модел за договаряния за еврочленство, който да е повсеместен и да важи за страни като Украйна да вземем за пример?
- Не знам дали можем да използваме такова определение. Рамката за договаряния би трябвало да се приспособява към особеностите на всяка страна. Но споделям още един път - тя би трябвало да бъде взискателна по всички пунктове и полезности. Тази рамка би трябвало да изисква постигнатото да бъде стабилно и трайно във времето, с цел да е в интерес на народите на тези страни.
© Dati Bendo, EC - Audiovisual Service
Зоран Заев и Урсула фон дер Лайен по време на визитата на премиера на Северна Македония в Европейската комисия в края на септември
" Зелената договорка " на Европейски Съюз е друга гореща тематика. Би трябвало да вървим към привършване на подготовката за този пакт, само че, наподобява, се пораждат нови разногласия и диспути, а не консенсус. Преди дни да вземем за пример Франция, България и група страни от Европейски Съюз се оповестиха нуклеарната сила да получи " зелено " финансиране от Европейски Съюз като " чиста " за климата. Оказахте се в компания със страни от Източна Европа и Финландия (строи съветска АЕЦ), която по-скоро обрисува разграничителна линия по отношение на страни като Германия и антиядрени страни в Европейски Съюз. Защо се получи по този начин, каква е задачата? Няма ли заплаха такива начинания да забавят и даже да провалят Зеления пакт?
- Много е сложна тази тематика. Някой би си помислил, че ще са ни нужни десетки години за реализиране на единодушие. А не е по този начин. Факт е, че позициите се втвърдяват, само че би трябвало да превъзмогнем това. Защото учените предизвестяват, че без бързо решение няма да успеем да задържим стоплянето на климата в границите на 2 градуса до 2030 година Личната ни отговорност към бъдещите генерации, към нашите деца - не приказваме какво щяло да стане след 100 или хиляда години, а за нашето време, за оцеляването на човечеството.
Целите са ясни, би трябвало да се борим със стоплянето на климата, и то доста бързо, да съблюдаваме поетите задължения от Европа - с 50% понижаване на въглеродните излъчвания до 2030 година и цялостна въглеродна индиферентност през 2050 година Ядрената сила е част от решението. Тя е чиста, сигурна и стопански конкурентна. Като гледаме какво се случва сега с цените на природния газ - над 170% повишаване от януари насам, разбирате защо приказвам. Освен това тази сила ни разрешава да сме самостоятелни по отношение на трети страни.
Когато приказвам за самостоятелност и мощна Европа, мисля и за енергийната самостоятелност.
Припомням, че Европа е водач в нуклеарната енергетика, може да сътвори хиляди квалифицирани работни места за нашите жители. Затова се разгласяваме нуклеарната сила да се преглежда наедно с тази от възобновими източници като чиста. Естествено, това не ни стопира от огромни вложения във ВЕИ, те са нужни, само че сами по себе си не подсигуряват сигурност и непрекъснатост на доставките. Виждаме по какъв начин страни, отхвърлили или изместили настрана нуклеарните централи, се виждат принудени да отворят централите си на въглища, с цел да си обезпечат сила. Това е просто необикновено. И в прочут смисъл е отвратително във връзка с поетите задължения.
Има задоволително мощна позиция, която опонира на вашата. Надявам се бързо да намерите терен на общ интерес с последователите ѝ.
- Разбира се, това би трябвало да се направи. Като приказваме за европейско семейство, належащо е да беседваме, да споделяме гледната си точка, само че като не забравяме взаимните ни задължения и ползите на нашите жители и бъдещите генерации.
© Георги Кожухаров
Да поговорим за събитие в другия завършек на света, което засегна Франция и отекна в Европа - стратегическото съглашение AUKUS (Австралия, Англия, САЩ). Мнозина не схващат какъв толкоз е казусът, откакто се приказва за австралийски нуклеарни подводници чак през 2040 година, и считат, че острият отговор на Париж е единствено поради загуба на контракт за милиарди евро и типично голистка реакция. Какви в действителност ще са последствията за евроатлантическата взаимност и европейската сигурност? Ще форсира ли този случай самодейността за стратегическа самостоятелност на Европа?
- Първо, да не забравяме по какъв начин бе обявено за това съглашение. Да, то ще има доста съществени последствия за европейците и за действието на евроатлантическия съюз.
Подобен метод на деяние - бруталното преустановяване на партньорството с Австралия и оповестяването на съглашението, демонстрира, че Европа има потребност от принадлежности и средства да подсигурява личната си сигурност и изключително в Индийско-Тихоокеанския регион. Това приказва също, че Европейски Съюз би трябвало да има потенциала да работи на международната сцена. Европа би трябвало да е самостоятелна и да има доста по-голяма взаимност.
Не може да кажат на европейците „ занимавайте се само с близкото си обграждане, а ние ще се занимаваме с останалия свят ".
Флоранс Робин, посланичка на Франция в България
Ние имаме ползи в Индийско-Тихоокеанския регион. Смятаме, че станалото не подхожда на ползите на Европейски Съюз в този регион. Особено по отношение на връзките с Китай. Затова мисля, че сега сме длъжни дружно да помислим по какъв начин по-добре да подсигуряваме сигурността си.
Бързото отдръпване на Съединени американски щати от Афганистан без действително консултиране с европейците илюстрира по същия метод нуждата Европа да вземе в ръце личната си сигурност и ползи.
Разбира се, никога това не значи, че се отдалечаваме от трансатлантическия съюз. Нямаме никакво желание да се откажем от уговорките си в НАТО. Напротив. Това не е проблем, засягащ само французите. Смятаме, че би трябвало да се реформират трансатлантическите връзки по този начин, че да дават отговор на новите цели и провокации. Нужни са повече старания от европейска страна за евроатлантическата сигурност. Както и повече старания от американска страна за консултиране и отчитане ползите на европейските съдружници.
Говорите за мултилатерализъм, само че в последно време се употребява все по-често различен термин - минилатерализъм, т.е. основаване на компактни обединения за реализиране на съответна цел. Едни по-гъвкави и бързи решения по отношение на релативно статични структури като НАТО. Усещате ли сходна наклонност в света?
- Да, не може да се отхвърли, че има такава наклонност да се върви към сходни обединения, създавани за някакъв интервал от време и не доста добре структурирани. В никакъв случай това не трябва да заплашва по-трайни и дълбоки обединения, основани към по-дълбоки и съществени цели. Веднага означавам европейската взаимност и трансатлантическия съюз, който самичък по себе си е част от стабилността на света. Да, дано бъдем по-гъвкави и бързи, да имаме потенциал да отговаряме на новите провокации. Но и " Да " за главните полезности и доверието сред съдружници, което да е нашият компас.
Безспорно методът на оповестяване на AUKUS дава начало на един нов интервал, само че и имам вяра, че от него ще излезем по-силни, с по-балансирано съдействие. Очакваме от Съединени американски щати да погледнат положително на раждането на една по-солидарна Европа. Смятам, че, въпреки това, самите европейци ще убедят себе си, че могат да са по-ефективни и способни сътрудници, че могат да участват по-ефективно на международната сцена.
От което ще имат изгода и Съединени американски щати?
- Абсолютно. Убедени сме в това.
© Георги Кожухаров
Да се върнем към Европа - за каква стратегическа самостоятелност приказваме, до момента в който Европейски Съюз има проблем с господство на закона, независимост на пресата, корупция... Еврокомисията бе подложена на критика наскоро в Европарламента, че прави прекомерно малко и прекомерно късно, в това число в тази ситуация с България и глобените от Съединени американски щати по Глобалния закон " Магнитски ". В последна сметка това е диалог за двойни стандарти във външната политика. За обвинявания, в това число към Франция и фамилията на европейските либерали, реформирано със забележителната роля на президента Еманюел Макрон. Какво прави Франция, с цел да спрат тези обвинявания?
- Връщаме се на началото на диалога ни. Много е комплицирано европейското ни семейство. Факт е, че в едно семейство би трябвало да се споделят общи цели и полезности и да се зачита суверенитетът на всеки негов член. Но всички събития и рецесии, през които в този момент прекосяваме, би трябвало да ни убедят, че би трябвало да вървим към по-голямо доближаване, по-бърза конвергенция, общи полезности, по-голяма интеграция, зачитаща историята и спецификите.
Самите нации ще дадат отговорите. При политическите структури реформирането ще стане по-бавно. Но хората стават все по-взискателни и в рецесиите упорстват за значими промени. В този смисъл имам вяра в зрелостта на народите, въпреки че някои ръководители мъчно чуват гласа на народа си, да вървят с него, да го поведат към повече сигурност, отговорност и благополучие във всекидневието в последна сметка. Затова считам подвижността за едно от най-важните измерения, потокът на хора и хрумвания. Всичко това прави по този начин, че в един миг тази мощ на демокрацията, на споделените полезности, ще помогне да се превъзмогнат компликациите и трудностите. И това ще се случи доста по-бързо, в сравнение с политиците си мислят.
Идвам от сферата на образованието и това ме кара да считам, че доста постоянно политиците не помнят за силата на младежите. Способността им да работят като цунами, помитащо бариерите.
Завиждам на оптимизма ви в една Европа, в която се приказва за " пленени страни ". Споделете в края на диалога някакво персонално прекарване в тези странни две години от мандата ви в България. Нещо, което да вдъхне кураж на младите българи, искащи и борещи се за смяна.
- България се оказа прелестна изненада за мен. Не познавах страната. Четох за нея в исторически книги, само че там не всеки път се приказва за най-хубавите моменти. А тук открих една извънредно красиво място. Понеже пристигам от страна с извънредно разнообразна природа и география, незабавно се почувствах на една вълна с прелестното обграждане в България.
Срещам се с доста българи, беседвам с доста младежи - добре образовани, изобретателни, имащи едно-единствено предпочитание - да дадат нещо от себе си, да създадат по този начин, че България да взе участие на допустимо най-хубавото равнище в бъдещето на Европа.
Българите от време на време не осъзнават задоволително благосъстоянието освен на природата, само че и на народа си.
Флоранс Робин, посланичка на Франция в България
Това ми вдъхва огромно доверие. Не доближава единствено заключителният стадий - прекосяването от фантазиите към тяхното реализиране. Трябва българите да имат повече доверие в себе си. Да си разрешат да вземат бъдещето си в ръце. Не сте сами. Цяла солидарна Европа е с вас.
Заглавието и акцентите в текста са на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ