Голям празник е! Красиви имена имат повод да почерпят днес
На 1 януари православната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от големита философи и писатели на Раннохристиянската черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите, и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага.
И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен тези шансове в баницата се поставя и пара, а в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил , Василка , Веска , Василия , Василена , Веселин , Веселина , Весела , Василий , Васо .
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите, и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага.
И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен тези шансове в баницата се поставя и пара, а в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил , Василка , Веска , Василия , Василена , Веселин , Веселина , Весела , Василий , Васо .
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ