Фискалния съвет обясни какво се е случило след приемането на еврото в пет европейски държави
На 1 януари 2023 година Хърватия публично одобри еврото като своя валута, ставайки двадесетата страна членка на еврозоната. Решението провокира опасения измежду обществото и специалистите по отношение на евентуални инфлационни последици от валутната смяна. Настоящият разбор преглежда динамичността на инфлацията в Хърватска в интервала 2022 - април 2025 година На база оценените данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално, пишат от Фискалния съвет.
Още преди присъединението към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 година Основните аргументи за този растеж бяха световни — внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията стартира стабилно да понижава. През януари 2023 година тя беше 12.5%, през февруари – 11.7%, до постигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 година Тези данни демонстрират, че самата валутна смяна е имала нищожно, даже леко дефлационно въздействие върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за интервала януари – март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията е бил сред 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно – минимално и краткотрайно нарастване. Въпреки това, публичното усещане не отразява тази статистика. Много консуматори споделят, че са забелязали растеж в цените на ежедневни артикули и услуги. Причината за това противоречие сред данни и усещане е отчасти в неналичието на задоволително връзка от страна на обществените институции по отношение на действителните стопански фактори. Всъщност, инфлационните трендове в Хърватия след приемането на еврото се обуславят главно от външни стопански събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този резултат не е пояснен съответно от обществените институции в Хърватия, макар че се поставят старания за създаване на ефикасна информационна тактика и за отговор на въпросите, които пораждат нерешителност и терзания измежду популацията.
В допълнение, обществените управляващи започнаха редица стъпки за ценови надзор, които се оказаха спорни и релативно неефективни. Тези дейности на хърватските управляващи може да са урок, който не трябва да бъде ползва от българското държавно управление при възможни първични промени.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни терзания, само че наличните данни сочат, че инфлационният резултат е слаб и временен. Основен фактор за ценовите съмнения остават световните стопански условия, а не валутната смяна.
Подобни процеси се следят и в други източноевропейски страни, които минаха към еврото след присъединението си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха кратковременно и умерено нарастване на инфлацията в първите месеци след валутната смяна. В множеството случаи тези резултати се концентрираха в бранша на услугите – най-много заведения за хранене, кафенета и персонални грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка демонстрират нарастване на инфлацията с към 0.2 до 0.3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в границите на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дълготраен проект инфлацията в тези страни не се отличава доста от междинната за еврозоната. Литва и Естония означиха по-високи равнища на инфлация в интервала 2021–2023 година, само че това се дължеше на енергийната рецесия и структурната им взаимозависимост от импорт. Словакия, от своя страна, резервира относителна ценова непоклатимост с помощта на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло демонстрира, че резултатите от присъединението към еврозоната върху инфлацията са краткотрайни, изключително когато процесът е съпроводен с ефикасни ограничения за ценова бистрота и пазарен контрол.
Още преди присъединението към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 година Основните аргументи за този растеж бяха световни — внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията стартира стабилно да понижава. През януари 2023 година тя беше 12.5%, през февруари – 11.7%, до постигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 година Тези данни демонстрират, че самата валутна смяна е имала нищожно, даже леко дефлационно въздействие върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за интервала януари – март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията е бил сред 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно – минимално и краткотрайно нарастване. Въпреки това, публичното усещане не отразява тази статистика. Много консуматори споделят, че са забелязали растеж в цените на ежедневни артикули и услуги. Причината за това противоречие сред данни и усещане е отчасти в неналичието на задоволително връзка от страна на обществените институции по отношение на действителните стопански фактори. Всъщност, инфлационните трендове в Хърватия след приемането на еврото се обуславят главно от външни стопански събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този резултат не е пояснен съответно от обществените институции в Хърватия, макар че се поставят старания за създаване на ефикасна информационна тактика и за отговор на въпросите, които пораждат нерешителност и терзания измежду популацията.
В допълнение, обществените управляващи започнаха редица стъпки за ценови надзор, които се оказаха спорни и релативно неефективни. Тези дейности на хърватските управляващи може да са урок, който не трябва да бъде ползва от българското държавно управление при възможни първични промени.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни терзания, само че наличните данни сочат, че инфлационният резултат е слаб и временен. Основен фактор за ценовите съмнения остават световните стопански условия, а не валутната смяна.
Подобни процеси се следят и в други източноевропейски страни, които минаха към еврото след присъединението си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха кратковременно и умерено нарастване на инфлацията в първите месеци след валутната смяна. В множеството случаи тези резултати се концентрираха в бранша на услугите – най-много заведения за хранене, кафенета и персонални грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка демонстрират нарастване на инфлацията с към 0.2 до 0.3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в границите на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дълготраен проект инфлацията в тези страни не се отличава доста от междинната за еврозоната. Литва и Естония означиха по-високи равнища на инфлация в интервала 2021–2023 година, само че това се дължеше на енергийната рецесия и структурната им взаимозависимост от импорт. Словакия, от своя страна, резервира относителна ценова непоклатимост с помощта на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло демонстрира, че резултатите от присъединението към еврозоната върху инфлацията са краткотрайни, изключително когато процесът е съпроводен с ефикасни ограничения за ценова бистрота и пазарен контрол.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ